Решение № 6 от 07.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000677 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Ти.ком“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК 204577841 чрез адв. М. срещу решение № 1060 от 24.07.2024г. постановено по т.д. № 20241100900597 по описа на Софийски градски съд за 2024г., т.о., VI-21 състав, с което е обявена свръхзадължеността на „Ти.ком“ АД, определена е началната й дата – 31.12.2019г., обявен е в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на длъжника и производството по делото е спряно, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Въззивникът/ответникът - „Ти.ком“ АД/в несъстоятелност/ счита, че обжалваното решение е недопустимо и неоснователно. Според въззивника, обжалваното решение е недопустимо поради нарушаване принципите за призоваване на длъжника по чл. 619, ал. 1 ТЗ. Ответното дружество нямало вписан законен представител от 21.03.2023г., но имало вписан адрес на управление и двама легитимни членове на съвета на директорите, което било достатъчно за надлежното уведомяване на длъжника в производството. СГС е назначил самостоятелно особен представител, без предвидена в закона такава възможност. На собствено основание, съдът е пренебрегнал искането на особения представител за освобождаване като процесуален представител в производството, с което е нарушил принципа на свобода на адвокатската професия. На следващо място твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради липсата на достатъчно доказателства за обективното финансово състояние на длъжника. Приетата по делото експертиза била изготвена на въз основан на данни от финансови отчети, последният от които е от 2020г. и заключението на вещото лице не 1 можело да бъде прието за релевантно по отношение на финансовото състояние на длъжника към средата на 2024г. Моли въззивния съд да обезсили като недопустимо обжалваното решение, евентуално да го отмени като неправилно. Не претендира разноски.

Препис от въззивната жалба е обявен в Търговския регистър на 05.08.2024г.

Възиваемият/молителят - „Първа инвестиционна банка“ АД не е подал писмен отговор.

Няма подадени писмени отговор от заинтересовани страни.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че към 25.03.2024г.

„Ти.ком“ АД има парични задължения към „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за банков кредит № 000CLR-L-000039 от 17.07.2017г. в общ размер на 61 903 202 лева, от които 36 296 389,83 лева редовна главница, 11 618 638,36 лева непогасена просрочена главница, 2 233 096 лева непогасена договорна лихва, 1 457 891,26 лева обезщетение за забава, 4 110 155,39 лева непогасена разсрочена лихва, 2 298 205 лева непадежирала лихва, 57 952,75 лева текуща лихва, 266 635,58 лева непогасена комисионна за управление за периода 2021г. – 2023г., 1 022 693,91 лева разсрочена комисионна за управление за периода от 2020г. до 2021г. и 15 474,64 лева разноски за събиране на вземането по ЗОЗ. От приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице Д. Г. се установява, че „Ти.ком“ АД е с финансова загуба за периода от 2018г. до 2020г. в общ размер на 36 254 507,43 лева. Дружеството е загубило лиценза си за разпространение на 4 G услуги на 15.12.2021г. и е дерегистрирано по ДДС на 22.08.2022г. Според заключението на вещото лице, активите на „Ти.ком“ АД към 31.12.2018г. са в общ размер на 48 110 000 лева, от които 32 302 000 лева са лицензии, 7 568 000 лева машини, оборудване и апаратури, 125 000 транспортни средства, 851 000 лева активи по отсрочени данъци, 201 000 лева стоки и материали, 112 000 лева вземания от клиенти и 16 000 лева парични средства. Активите на „Ти.ком“ АД към 31.12.2019г. са в общ размер на 43 309 000 лева, от които 28 217 000 лева са лицензии, 5 522 000 лева машини, оборудване и апаратури, 121 000 транспортни средства, 1 783 000 лева активи по отсрочени данъци, 212 000 лева стоки и материали, 85 000 лева вземания от клиенти, 258 000 лева други вземания и 6 000 лева парични средства. Актива на „Ти.ком“ АД към 31.12.2020г. е 26 260 000 лева, от които 20 873 000 лева са лицензии, 4 728 000 лева машини, оборудване и апаратури, 108 000 транспортни средства, 851 000 лева активи по отсрочени данъци, 216 000 лева стоки и материали, 134 000 лева вземания от клиенти, 201 000 лева други вземания.

Във въззивното производство е прието допълнително заключение на вещото лице Г., в което са посочени размерите на пасивите и активите на ответното търговско дружество за периода 2

2021г. - 22.10.20234., като съобразно тях са изчислени и показателите за ликвидност за тези периоди. Към датата на приключване на устните състезания във въззивното производство 10.12.2024г., „Ти.ком“ АД има изискуеми парични задължения в общ размер на 23 984 195,14 лева, от които 17 370 956,12 лева непогасена просрочена главница, 2 245 805,08 лева непогасена договорна лихва, 3 052 332,85 лева обезщетения за забава, 1 289 329,49 лева непогасена комисионна за управление за периода от 2020 до 2023г. В отговор на задача 3, 5 и 6 от заключението, вещото лице е установило, че ответното търговско дружество на 01.11.2021г. е прекратило договорите си със всички абонати и след 2021 г. не извършва търговска дейност. В проведеното открито съдебно заседание на 10.12.2024г., на въпрос на съда, вещото лице е заявило, че няма данни дружеството да има и да осъществява търговска дейност към днешна дата.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна, следното:

Първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че ищецът е доказал наличието на изискуемо парично вземане от ответника и е легитимиран да предяви молбата по чл. 625 от ТЗ. Приел, че ответникът не е доказал да разполага с достатъчно ликвидни средства за погасяване на задълженията си и се намира в състояние на неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да покрива краткосрочните си задължения с налични краткотрайни активи, поради липсата на приходи от дейността след 2021 г. и отнемането на лиценза му във връзка с основната дейност, което състояние е трайно и необратимо. Според първоинстанционният съд, неплатежоспособността по чл.608 ТЗ е настъпила на 20.08.2021г., която е най-ранната дата, на която се установява дружеството да не е погасило изискуеми задължения по сключения с молителя договор за револвираща кредитна линия. По делото се установявало, че е налице и състояние на свръхзадълженост, тъй като още към 31.12.2019 г., съгласно обявения в търговския регистър отчет, активите на дружеството не са достатъчни да покрият задълженията му по пасива, като този недостиг продължава през всички следващи години от анализирания период, поради което и съдът приема, че производството по несъстоятелност следва да се открие на основание свръхзадълженост с оглед по-ранното му настъпване, а именно 31.12.2019 г.

По възраженията на въззивника за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Неоснователно е възражението на въззивника, че обжалваното решение е недопустимо поради нарушаване принципите за призоваване на длъжника по чл. 619, ал. 1 ТЗ и самостоятелно назначаване от съда на особен представител, без предвидена в закона такава възможност.

„Ти.ком“ АД няма вписан законен представител от 21.03.2023г., но има вписан адрес на управление и двама легитимни членове на съвета на директорите, които не могат да представляват дружеството в това производство, на основание чл. 235, ал. 5 вр. с ал. 2 от ТЗ.

В част четвърта от ТЗ – Несъстоятелност и в ГПК няма правна уредба за процесната 3 хипотеза, поради което по аналогия на закона, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ГПК. Единствено и само съдът пред който делото е висящо може да назначава особен представител на страната/АД, която няма вписан в ТР законен представител. Посочване на конкретен адвокат по предложение от съответната адвокатска колегия, който да се назначи от съда произтича от трайно установената съдебна практика, а не от разпоредба на закона.

Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът е пренебрегнал искането на особения представител за освобождаване като процесуален представител в производството, с което е нарушил принципа на свобода на адвокатската професия.

Проверката по законосъобразността на отказаното освобождаване, се осъществява в рамките на инстанционния контрол по обжалване на решението. Съдът е длъжен да направи замяната на назначения адвокат с друг, след извършване на преценка за нарушаване принципа на ефективността при осъществяване на процесуалното представителство или при наличието на основателна причина за това.

В процесния случай, за особен представител е назначен адвокат от списъка на синдиците, който е компетентен да осигури и предостави ефективна защита на ответното търговско дружество в производството по реда на глава тридесет и девета от ТЗ. В молбата си за замяна /л. 99/, адвокатът е поискал освобождаване с твърдения за лична и служебна ангажираност, но не е посочил конкретни твърдения и доказателства, които да могат да установят и обосноват тези обстоятелства. Обемът на оказваната правна защита и необходимите процесуални действия се определят от адвоката според характера на производството и разпоредбите на приложимия закон, при стриктно спазване на изискването за добросъвестност и компетентност съгласно ГПК и ЗАдв. Това е едновременно право и задължение на назначения особен представител, който трябва да осигури тяхното изпълнение вменено от закона.

По същество на правния спор:

Заявеното от молителя основание за откриване на производство по несъстоятелност на ответника е неплатежоспособност и свръхзадълженост, при условията на кумулативност.

Ищецът е доказал, че е легитимиран да предяви молба по чл. 625, ал. 1 ТЗ и към датата на устните състезания във въззивното производство, ответникът не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговска сделка в общ размер на 23 984 195,14 лева, от които 17 370 956,12 лева непогасена просрочена главница, 2 245 805,08 лева непогасена договорна лихва, 3 052 332,85 лева обезщетения за забава, 1 289 329,49 лева непогасена комисионна за управление за периода от 2020 до 2023г. Ответното търговско дружество е с отнет лиценз и не извършва търговска дейност след 2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. В хипотезиса на правната норма са определени две кумулативно дадени предпоставки - длъжникът да има качеството търговец по смисъла на ТЗ и да е неплатежоспособен.

4

От служебно извършена справка в Търговския регистър, извършена на основание чл. 23, ал.

6 от ЗТРРЮЛНЦ от настоящия съдебен състав, се установява, че ответникът е вписан като акционерно и е налице първата субективна предпоставка по чл. 607а, ал.1 ТЗ.

Легална дефиниция на неплатежоспособността, като състояние на търговеца е дадена в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, когато не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или по частно държавно вземане.

По делото няма нито едно доказателствено средство, че ответното дружество разполага с някакво имущество. По делото е доказано, че лицензът за разпространение на 4G услуги е отнет на 15.12.2021г. На вещото лице не са представени първични счетоводни документи, което означава, че всички вписвания относно дълготрайни и краткотрайните материални активи в счетоводните книги на длъжника не отговарят на изискванията за редовност.