Решение № 3560 от 15.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3560 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330120890 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.

Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 против А. И. П. с ЕГН:

********** и адрес: с. Ч., УЛ.*****, общ. Х., обл. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 240 вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4294,60 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 666,79 лева - договорна /възнаградителна / лихва за периода 15.11.2022г. – 15.12.2022 г.., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 13630 по описа за 2024 г. на РС - Пловдив.

Ищецът твърди, че между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е сключен договор за кредит от ****** г., по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 20 000 лв., която да послужи за потребителски цели. Сумата е преведена по предоставената от ответника банкова сметка, както е декларирано от кредитополучателя.

С извършения превод на заемната сума се сочи, че кредиторът е изпълнил изцяло и точно задълженията си по договора, с оглед и на което ответникът е следвало да изпълни своите задължения, като върне заемната сума, ведно уговорената в размер на 22,12 % годишно чрез заплащане на 35 месечни вноски от по 780,54 лв. в периода от 15.07.2022 г. до 10.05.2025 г.

Твърди се, че в чл. 10 е посочен размера, начина на формиране и допусканията при които е 1 изчислен ГПР, като към датата на сключване на договора, същият е в размер от 22,63 %.

Твърди се, че договорът за кредит е сключен без никакви разходи, които да се включват при формиране на раземра на ГПР. В чл. 15.1 от договора се посочва, че е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи лихва в размера на законната лива върху цялата просрочена сума, за целия период на просрочието. Изрично се посочва, че такава не се претендира.

Посочва се, че съгласно чл. 20.1. от договора кредитополучателят може да се откаже от договор, при условията на този текст с писмено предизвестие в 14-дневен срок от подписването му. В тази връзка се сочи, че кредитополучателят не е уведомил банката, че се отказва от сключения договор, като сумата по кредита е усвоена и използвана, не ное епогасена. Твърди се, че съгласно чл. 25.5 от договора кредиторът може да прехвърли правата си по договора за кредит по всяко време на трето лице. Въз основа на тази разпоредба се сочи, че на ****** г. вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищцовото дружество със сключен между страните договор за продажба на вземания. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия, като след датата на цесията не са извършвани плащания.

Относно изискуемостта на вземанията изрично се посочва, че претендираните главница и договорна лихва, касаят падежирали вноски по договора за кредит за периода от *** до *** г. за главницата и от 15.11.2022 г. до 15.12.2022 г. за възнаградителната лихва, а не предсрочно изискуеми такива.

Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни.

Прави възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9, т.10 и т. 11 ЗПК с произтичащите от разпоредбата на чл. 23 ЗПК последици.

Твърди, че не е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя.

Отделно от това счита клаузата, уреждаща ГПР за неравноправна.

Прави възражение за нищожност на договора за заем поради противоречие с добрите нрави, като излага доводи.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните към ответника суми за главници и лихви.

Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

На ****** г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит с № ******, по силата на който кредиторът предоставя на 2 кредитополучателя сума в размер на 20000 лв., като последният се задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси в срок до 15.05.2024 г. Уговорен е ГЛП в размер от 22,12 %. В чл. 10 от договора е посочено, че ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин: ГПР – 22,63 % и обща дължима сума от потребителя в размер на 27318,89 лв. Предвидено е, че ГПР е изчислен при отчитане на средните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора; 1/ договорът ще остане в сила за целия първоначален уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него: 3/ приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна:4/ приема се лихвения процент и другите разходи по кредита такси и комисиони, ако имата такива са неизменни спрямо техния първоначален размер.

В договора за кредит е инкорпориран погасителен план, в който е отразен падежът, размерът на всяка погасителна вноска, както и включените вземания по основание и размер на всяка от вноските, като падежът на първата погасителна вноска е настъпил на 15.07.2022 г. т.е. преди изтичане на три години от депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, от който момент се счита, че е предявен настоящият иск, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от приложения погасителен план всяка погасителна вноска включва главница и възнаградителна лихва. Не са предвидени други вземания по договора за кредит.

Чл. 15.1 от договора предвижда, че при просрочие/ забава на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи лихва в размер на законната лихва върху цялалта просрочена сума, за целия период на просрочието. В случая ищецът посочва, че въпреки забавата лихва за забава не се претендира.

Съгласно чл. 20.1. кредитополучателят може да се откаже от договора, при условията на този текста, с писмено предизвестие в 14-дневен срок от подписването му.

Съгласно чл. 25.5. кредиторът може да прехвърли правата си по горепосочения договор за кредит на всяка трето лице.

Подписано е от ответника заявление- декларация за установяване на договорни отношения.

Прието е като писмено доказателство Извлечение за периода от ****** г. до ****** г., като са отразени движенията по сметката – усвояване на кредита, начислените вземания и плащания по договора за кредит. (л.13-14)

От приетия като писмено доказателство Договор за продажба на вземания от ****** г. се установява, че кредиторът Ти Би Ай Банк ЕАД е прехвърлил на ЕОС МАТРИКС ЕООД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането към А. И. П.. Прехвърленото вземане към ответника А. И. П. е подробно описано на стр. 58, под реф. № ****** в Приложение № 1, с посочени номер на договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията.

3

Подписано е Приложение № 2 към Договор за продажба на вземания (цесия) от ****** г., представляващо Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Към исковата молба е приложено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания по чл. 99, ал. 3 ГПК.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че въз основа на договор за кредит № ****** от ****** г. ответникът е получил заемна сума в размер от 20 000 лева. Договорени са следните параметри ГЛП – 22,12 %, ГПР -22,63 % или общо дължима сума от потребителя 27 318, 89 лв. Установява се усвояване на заемната сума на ****** г. Установява се, че по договора за кредит е постъпила обща сума в размер от 3184,10 лв., с която е погасена главница в размер от 1693,48 лв., договорна лихва в размер от 1428,68 лв. и 61,94 лв.- наказателна лихва. Общият размер на начисленото обезщетение за забава и неплатено такова е 2139,97 лв., като същото не се претендира от ищеца. Вещото лице установява, че след извършените плащания са останали дължими суми в следните размери, а именно: главница в размер от 18306,52 лв. и 5890,21 лв.- падежирала неплатена договорна лихва. На 05.08.2024 г. е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение за част от падежиралите вземания, а именно: падежирала главница в размер от 4294, 60 лв. и падежирала договорна лихва за периода от 15.11.2022 г. со 15.12.2022 г.

Вещото лице е установило, че ГПР по кредита е идентичен с отразения в договора.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за връщане на заемната сума, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираното обезщетение за забава, като установи вземанията си и по размер, включително и поемането на задължение от страна на ответника за заплащане на застрахователна премия, както и сключване на договор за застраховка и заплащане на премия по него в размерите, отразени в уточнителната молба. Ищецът следва да докаже, че кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора за паричен кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да установи изложените в отговора на искова молба правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Видно от приетите по делото, като доказателства договор за цесия, приложение и уведомление, е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, като това не се оспорва изрично от ответника. С връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът се счита уведомен за прехвърляне на вземанията.

Съдът счита за неоснователен доводът на процесуалния представител на ответника, че 4 договорът за цесия е нищожен поради липса на определена покупна цена на вземанията. В § 3 от договора е изложен подробен механизъм, по който страните при взаимно съгласуване на волите да определят конкретната изкупна цена на всяко вземане. Тоест, цената в договора за възмездна цесия е определяема, което е достатъчно да се приеме, че същият не е нищожен поради неопределеност на предмета. В този смисъл следва да се съобрази, че и двете страни по договора за цесия са търговци, следователно за тях се прилагат общите правила за търговските сделки, уредени в ТЗ. В този смисъл дори и цената по договора за възмездна цесия да беше абсолютно неопределена, то договорът пак не би бил нищожен, доколкото на основание чл. 326, ал.2 ТЗ ще се дължи средната пазарна цена.

В случая не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на вземания по договора за цесия.

С оглед установяване на материалноправната легитимация на ищеца, следва съдът следва да разгледа направените от ответника възражения за недействителност на договора за кредит, обосновани с твърдения, че същият не е съобразен с императивните разпоредби на ЗПК.