Решение № 679 от 12.05.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Велико Търново, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110103304 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател*****и ответникът е сключен договор за потребителски паричен кредит *****, съгласно който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 3695,91 лв., при договорна лихва в размер на 2882,86 лв. Сочи, че общото задължение по кредита от 6578,77лв. е следвало да се погаси в срок до 25.09.2022г. на 48 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план. Сочи се, че срокът на договора е изтекъл и е налице неизпълнение по него. Излагат се твърдения, че на ответника е начислена и лихва за забава в размер на 2012,79лв., за периода от 19.01.2020г до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ищецът сочи, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.11.2021г. и приложение №1 към договора, кредитодателят е цедирал на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за заем и го е упълномощил да уведоми за това длъжника. Сочи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по **** по описа на ВТРС, като срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, поради което съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за 1 предявяване на иск. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по процесния договор за кредит главница в размер на 3045,11лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението да окончателното изплащане, сумата 1411,55лв.-договорна лихва за периода 18.01.2020г.-25.09.2022г.., сумата 2012,79 лв.- обезщетение за забава за периода 19.01.2020г по подаване на заявлението по чл.

410 ГПК. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който отговор предявените искове са оспорени. Ответникът счита процесния договор за кредит за недействителен на основание чл.22 от ЗПК, като твърди ,че не отговаря на изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 , чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, по съображения изложени в отговора. Счита, че сключените застрахователни договори са нищожни на основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД.

На следващо място прави възражение за погасяване по давност на 11 от вноските по кредита, за периода 25.10.2018г.-25.08.2019г., като относно лихвите прави възражение за погасяване при кратката три годишна давност за периода 25.10.2018г.-25.08.2021г. Прави искане за отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.09.2018г. между "**** в качеството заемодател и ответника К. М. Д. в качеството заемател е сключен договор за потребителски кредит №7000800521, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя сумата 2500 лв. за срок до 25.09.2021г., която сума заемателят се задължава да върне на заемодателя на 48 месечни погасителни вноски, с падежи посочени в договора и размер на погасителната вноска 137,05лв., а последната изравнителна вноски-137,42лв. В чл.9.1 от договора е посочен лихвен процент по заема31,84%, както и ГПР 47,03%. Датата на последната погасителна вноска е 25.09.2022г.

Видно от Договор за прехвърляне на вземания от 31.08.2018г. между ***, от една страна като цедент и „***, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за прехвърляне на вземания, които се индивидуализират в Приложение №1 от 25.11.2021г., неразделна част от договора. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника К. М. Д.. Въз основа на заявлението на “*** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.09.2024г. по ч.г.гр.д.

№2722/2024г. на Великотърновски районен съд против длъжника ответника К. М. Д. за заплащане на сумата от 3 045.11 /три хиляди четиридесет и пет лева и единадесет ст./ лева главница по договор за потребителски кредит****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.8.2024 г. до изплащане на задължението, сумата от 1 411.55 /хиляда четиристотин и единадесет лева и петдесет и пет ст./ лева – договорна лихва за периода от 2

18.1.2020 г. до 25.9.2022 г., сумата от 2 012.79 /две хиляди и дванадесет лева и седемдесет и девет ст./ лева – мораторна лихва за периода от 19.1.2020 г. до подаване на заявлението – 30.8.2024 г., както и сумата от 179.39 /сто седемдесет и девет лева и тридесет и девет ст./ лева - разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и след подадено от него възражение и дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по банковата сметка на ответника на 25.09.2018г. е постъпила сума в размер на 3695,91лв. с основание „усвояване на кредит”. Вещото лице е посочило, че към датата на изготвяне на заключението задълженията по договора за кредит са на стойност 5852,47лв., от които главница в размер на 3045,11лв., договорна лихва в размер на 1411,55лв., изчислена към 04.11.2021г.; лихва за забава за периода 19.01.2020г.-30.04.2024г.-1395,86лв. Вещото лице е посочило, че ГПР изчислен на база кредита от 3695,91лв., договорна лихва в размер на 31,84%, еднократна такса в размер на 395,99лв., срок на погасяване 48 месеца е на стойност 47,04%. Вещото лице е изложило в заключението, че ГПР изчислен на база кредит на стойност 2500лв., договорна лихва в размер на 31,84%, такса застраховка живот в размер на 396лв., такса застраховка безработица-396лв., еднократна такса-395,99лв., срок на погасяване 48 месеца е на стойност 86,62%. В съдебно заседание вещото лице поясни, че реално поисканата като кредит и получена от ответника сума е 2500лв., а разликата до сумата 3695,91лв. включва освен реално усвоената сума, така и начислени суми за застраховка „Живот“ и еднократна такса.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства е видно, че 3 отношенията между тях се уреждат от договор за потребителски кредит **** от 25.09.2018г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сумата от 2500 лева и е превел по сметка на застрахователите сумата от 396 лева за сключване на застраховка „Комбо Живот“ и 403,92 лева за сключване на застраховка „Комбо безработица“, а тя се е задължила да върне сумата от общо 3695,91 лева, в която е включена такса за оценка на риск в размер на 395,99 лева, ведно с лихва в размер на 31,84%. Това е следвало да стане в срок до 25.09.2022г. на 48 месечни вноски. Уговорен е ГПР от 47,03%. Общо дължимата сума е 6469,45 лева.

Не е спорно между страните, че ищецът е изправна страна по договора, като е изпълнил поетите от него задължения. Не се твърди, а и не се доказа, че ответникът е заплатил изцяло процесните суми. Възраженията на ответната страна са по действителността на сключения договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според нормата на чл. 22, вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите, а в чл.19 ал.1 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на договора е посочено само, че годишния процент на разходите е 47,03%, а общата дължима сума –6578,77 лева. По този начин не се изпълнява изискването на чл.19 ал.1 от ЗПК, защото целта на тази разпоредба е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за характера и размера на допълнителните разходите, които ще направи във връзка с кредита, което в разглеждания случай не е направено. Ето защо процесният договор е нищожен на това основание. В тази връзка са основателни и възраженията, че от договора не може да се направи еднозначен извод какво означава понятието общ размер на кредита, съответно върху какво се начислява както лихвения процент, така и годишния процент на разходите. Тази неяснота се засилва от систематичното място на разпоредбата, предвиждаща такса за оценка на риска – въпреки че същата е разположена след посочения общ размер, то тя очевидно се включва в него.

4

Предвид това би могло да се приеме, че тя не участва в годишния процент на разходите, което би било по-логично от прибавянето й към главницата. В заключението на съдебносчетоводната експертиза, неоспорено от страните по делото е посочено, че ГПР изчислен на база кредит на стойност 2500лв., договорна лихва в размер на 31,84%, такса „застраховка Живот“ в размер на 396лв., такса „застраховка безработица“-396лв., еднократна такса395,99лв., срок на погасяване 48 месеца е на стойност 86,62%.

Отделно от горното е основателно и възражението, че клаузата предвиждаща заплащане на тази такса е нищожна. Тя не съставлява такава по чл.10а от Закона за потребителския кредит, доколкото не е свързана с предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Оценката на кредитоспособността на потребителя представлява възможност за кредитодателя,а не реално представена на услуга, предвидена в чл.16 от Закона за потребителския кредит, която той извършва в собствен интерес и не е задължен да се възползва от това си право.