Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 573 от 24.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 15665/2023
Вид
Присъда № 573
Подписан
24.10.2024
В сила
20.06.2025
Състав
СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 15665/2023 г. НА СРС, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, 13 СЪСТАВ

Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт на СРП, с който е повдигнато обвинение срещу С. Г. Р. за това, за времето от 06.00 часа до 09.30 часа на 18.12.2022 г., от жилище находящо се на адрес в гр. София, кв.“Орландовци“, ул.“Моравча“ №26А, ет.1, отнел чужди движими вещи, както следва: парична сума в размер на 760,00 /седемстотин и шестдесет/ лева и сак, голям размер, червен на цвят, на стойност 9 лева /девет лева/ от владението на В. Д. С. - П. и собственост на В. Д. С.

- П.; три броя спортни екипа /горнище и долнище/ марка „Найк“, всеки на стойност 240,00 лева, на обща стойност 720,00 лева /седемстотин и двадесет лева/; спортен екип /горнище и долнище/ марка „Рlау“ на стойност 100,00 лева /сто лева/; спортен екип /горнище и долнище/ на стойност 150,00 лева /сто и петдесет лева/; спортно горнище марка „Адидас“ на стойност 120,00 лева; чифт мъжки дънки марка „Dsguared“ на стойност 160,00 лева; десет броя тениски с къс ръкав, всяка на стойност 120,00 лева, на обща стойност 1200,00 лева /хиляда и двеста лева/; панталон с камуфлажни шарки марка „Зара“ на стойност 130,00 лева /сто и тридесет лева/; осем чифта мъжки боксерки, всеки на единична стойност 2,50 лева, на обща стойност 20,00 лева /двадесет лева/; десет чифта къси мъжки чорапи, всеки на стойност 2,00 лева, на обща стойност 20,00 лева /двадесет лева/; шест броя мъжки трикотажни блузи с дълъг ръкав, всяка на стойност 30 лева /тридесет лева/; мъжка трикотажна блуза с дълъг ръкав, черна на цвят, с бели точки, с надпис „Atmosphere“ на стойност 24,00 лева /двадесет и четири лева/; слънчеви очила, реплика на марката „Рейбан“, на стойност 40,00 лева /четиридесет лева/; таблет марка „Apple“, модел „Ipad“, със счупен дисплей, на стойност 72,00 лева /седемдесет и два лева/ от владението на В. Д. С. - П. и собственост на Г. В. С.; 1бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „А 53“, на стойност 488.0 лева /четиристотин осемдесет и осем лева/ от владението на М.

В. С. и собственост на М. В. С.; както и 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei“, модел „Y7“, на стойност 120,00 лева /сто и двадесет лева/ и 1 бр.карта памет за мобилен телефон с капацитет 32 GB, на стойност 6,00 лева / шест лева/ от владението на Л. Р. К. и собственост на Л. Р. К., като всички инкриминирани вещи са на обща стойност 4319,00 лева /четири хиляди триста и деветнадесет лева/ и са отнети от владението на В. Д. С.-Д., М. В. С. и Л. Р. К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е извършено в условията на опасен рецидив - С. Р. е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложена по чл.66 от НК, а именно: с присъда на СРС по НОХД №6124/2021г., потвърдена с Решение от 19.10.2021 г. по ВНОХД №3250/2021г. по описа на СГС, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година - престъпление по чл. 196 ал.

1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, б. „А“ от НК.

В съдебното заседание представителят на СРП поддържа обвинението с фактическото и правно съдържание, очертани с обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода в размер около минималния.

Защитникът на подсъдимия оспорва повдигнатото обвинение. Твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като не се установява подзащитният му да е отнел посочените в обвинителния акт вещи, поради което и пледира за оправдаването му, алтернативно – за налагане на наказание под минимума.

1

Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. В предоставената му последна дума моли да му бъде даден шанс да се поправи.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото и като отчете принципите на чл. 14 и чл. 18 от НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Г. Р., с ЕГН **********, е роден в гр.Р., български гражданин, безработен, неженен, осъждан, с основно образование, с постоянен адрес в с.*****************************

Подсъдимият се познавал с М. С. и Г. С., които живеели заедно с майка си В. С. в гр. С., жк. „************************

Вечерта на 17.12.2022 г. С. Р. бил в кв. „Орландовци“, като видял М. С. и Л. К. и споделил, че няма как да се прибере вкъщи, тъй като си е изпуснал автобуса.

Подсъдимият отишъл до дома на С., където В. С. се съгласила той да остане да пренощува у тях. В дома останал да спи и Л.К.. На следващата сутрин – 18.12.2022 г., около 05.30 ч. В.С. станала за работа и събудила подсъдимия, след което напуснала жилището към 06.00 ч. Подсъдимият се възползвал от това, че В.С. излязла, а Л.К. и М.С. спели и събрал в червен сак намиращи се в различни стаи на жилището вещи, притежание на В.С., Г.С., М.С. и Л.К. на обща стойност 4 319 лв., както следва – парична сума в размер на 760,00 лева и сак, голям размер, червен на цвят, на стойност 9 лева - собственост на В. Д. С. - П.; три броя спортни екипа /горнище и долнище/ марка „Найк“, всеки на стойност 240,00 лева, спортен екип /горнище и долнище/ марка „Рlау“ на стойност 100,00 лева; спортен екип /горнище и долнище/ на стойност 150,00 лева, спортно горнище марка „Адидас“ на стойност 120,00 лева; чифт мъжки дънки марка „Dsguared“ на стойност 160,00 лева; десет броя тениски с къс ръкав, всяка на стойност 120,00 лева, панталон с камуфлажни шарки марка „Зара“ на стойност 130,00 лева; осем чифта мъжки боксерки, всеки на единична стойност 2,50 лева, десет чифта къси мъжки чорапи, всеки на стойност 2,00 лева, шест броя мъжки трикотажни блузи с дълъг ръкав, всяка на стойност 30 лева, мъжка трикотажна блуза с дълъг ръкав, черна на цвят, с бели точки, с надпис „Atmosphere“ на стойност 24,00 лева; слънчеви очила, реплика на марката „Рейбан“, на стойност 40,00 лева; таблет марка „Apple“, модел „Ipad“, със счупен дисплей, на стойност 72,00 лева - собственост на Г. В. С.; 1бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „А 53“, на стойност 488, 0 0 лева -собственост на М. В. С.; както и 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei“, модел „Y7“, на стойност 120,00 лева и 1 бр.карта памет за мобилен телефон с капацитет 32 GB, на стойност 6,00 лева - собственост на Л. Р. К.

Около 09.30 ч. подсъдимият напуснал къщата, носейки със себе си сака свещите и отишъл в дома на В. Т. .

Приблизително по същото време М.С. се събудил и констатирал, че от дома му липсват множество вещи, както и че неговият познат С. Р. го няма.

Към 18.12.2022 г. С.Р. бил осъждан многократно, включително с присъда по НОХД №6124/2021 г. на СРС, влязла в сила на 19.10.2021 г., с която му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за една година, като изпълнението на същото не било отложено.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа анализ на следните доказателствени материали: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, дадени в рамките на съдебното следствие пред настоящия състав и дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК – В.-С.-П., Г. С., М.

С., Л. К., И.Д., А. Н., В. Т., заключение на съдебнооценителна експертиза, писмените 2 доказателства и доказателствени средства –протоколи за претърсване и изземване, справки, договори, свидетелство за съдимост и др.

В доказателствените материали липсват съществени противоречия относно това, че подсъдимият е посетил дома на сем. С.и и, че сутринта на инкриминираната дата си е тръгнал от него, носейки сак с вещи, като е отишъл с него в дома на В.С.. В тази насока са както свидетелските показания, така и обясненията на подсъдимия.

Налице е противоречие в доказателствената съвкупност относно това какви вещи е поставил подсъдимият във въпросния сак и чия собственост са били те.

Свидетелите В.-С.-П., Г. С., М. С. и Л. К. описват конкретни липсващи техни вещи, като въпросните липси са констатирани след като С.Р. си е тръгнал сутринта на 18.12.2022 г. от жилището, в което са били вещите. В обясненията си подсъдимият твърди, че вещите, които е взел от дома на С.и са лично негови, като са били оставени там при предишни негови посещения. След като отношенията му с М.С. се влошили и е бил намушкан от него с нож, той е решил да събере и изнесе оставения багаж, като за целта е използвал собствения си сак. Подсъдимият твърди, че именно влошените отношения със С.и са станали и причина за подаване на сигнал срещу него. Наличието на предходен скандал между С.Р. и М.С. е обстоятелство, което св.С. също споделя в показанията си, като заявява, че го е намушкал около три месеца преди инкриминираната дата. Видно от установените по делото факти, впоследствие отношенията между Р. и С. са се затоплили до степен Р. да помоли да остане да спи в квартирата на С., за което е получил както неговото съгласие, така и на В.С.. Липсва житейска логика това гостоприемно отношение към подсъдимия да прерасне в желание за отмъщение чрез приписването му на престъпление една нощ по-късно.

Доколкото подсъдимият е бил намушкан с нож, е по-логично той все още да е изпитвал негативни чувства към М.С., което би могло да го мотивира към определено противоправно поведение. Неясно е и защо подсъдимият би избрал да събере собствените си вещи и да си тръгне в момент, в който в жилището на С.и е нямало други будни лица освен него. При така извършения анализ на обясненията му СРС отчете тяхната двойствена процесуална природа като доказателствено средство, но и средство за защита и прие, че те служат за изграждане на защитна версия, която следва да бъде отхвърлена, доколкото същата се явява житейски нелогична и не се подкрепя от останалите доказателствени материали по делото.

Изводът на съда за деянието на подсъдимия следва да се основе на показанията на посочената по-горе група свидетели – В.С., Г.С., М.С. и Л.К.. Съдът прие, че към момента на деянието тези свидетели не са били предубедени спрямо подсъдимия и не са имали интерес да му вменяват противоправно поведение, а показанията им се допълват взаимно и са достатъчно ясни, логични и последователни, поради което и следва да бъдат кредитирани. Действително свидетелите не са възприели как подсъдимият установява своя фактическа власт върху всяка от вещите, предмет на престъплението, но доколкото те дават показания за наличието на вещите в жилището на С.и към момента на настаняването на подсъдимия и сочат, че са констатирали липсата им скоро след като той си е тръгнал, единственият логичен извод в настоящия случай е, че те са били изнесени от подсъдимия, като за действията му след излизане от жилището съдействат показанията и на св. И.Драгомиров, който е възприел поведението му от монтираната охранителна камера.

Следва да се посочи, че с оглед изминалото време при разпита им в съдебно заседание св. В.С., Г.С., М.С. и Л.К. имат проблем да си спомнят всички детайли около поведението си на инкриминираната дата и да възпроизведат всички отнети вещи, но това е преодоляно чрез прочитане на показанията им по реда на чл. 281 от НПК, като за изясняване на предмета на престъплението съдейства и законосъобразно проведеното и надлежно отразено в съответния протокол претърсване и изземване на жилището на В.Т.. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че липсата на документи за процесните вещи води до недоказаност на това, че същите са били 3 собственост на пострадалите лица, доколкото НПК не съдържа изискване предмета на престъплението да се установява единствено въз основа на писмени доказателства.

Социалният статус на свидетелите също не може да бъде използван като аргумент, опровергаващ притежанието на инкриминираните вещи, доколкото се касае за вещи за всекидневна употреба, чиято сумарна стойност не се явява значителна.

Свидетелите А. Н. и В. Т. не са присъствали на мястото на деянието, като показанията им съдействат единствено за установяване на обстоятелството, че подсъдимият е посетил и тяхното жилище и е оставил там сак с вещи.

Стойността на вещите, предмет на престъплението се установява от заключението на СОЕ, което съдът също кредитира като пълно, ясно и обосновано, като в съдебно заседание вещото лице дава и изчерпателни отговори на поставените от страните въпроси.