Решение № 189 от 18.12.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 69/2024
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 18.12.2025
- Състав
- Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.32 ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 93 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Ямбол, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело № 20242300100069 по описа за 2024 година
С искова молба вх.№ 1126/19.02.2024 г. и с допълнителна молба вх.№ 4339/10.07.2024 г., депозирани пред ЯОС, ищецът Министерство на отбраната на РБ претендира да бъде осъден ответника „Ямбол Комерс“ ООД гр.Ямбол да заплати на ищеца сумата от 64 902,61 лв., с която се е обогатил неоснователно от ползването на 54,082 % ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Ямбол, представляващ магазин № 1 на две нива- ниво 1- партерен етаж със застроена площ от 184,17 кв.м, ниво 2- междинен етаж със застроена площ от 221,68 кв.м; складове в сутерена със застроена площ от 68,95 кв.м, ведно с 1,212 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. ******, ул.*******№**, вх.* за периода от 14.02.2019 г. до 13.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на направените по делото разноски.
Твърденията са за това, че съгласно акт за частна държавна собственост № 3693/20.12.2017 г. на областен управител на област Ямбол в управление на Министерство на отбраната са актувани 54,082 % ид.ч. от процесния недвижим имот, а останалите 45,918% идеални части от описания недвижим имот са собственост на В. Т. Ж.. С договор от 12.11.2013 г. В. Ж. е отдала за временно и възмездно ползване на „Ямбол комерс" ООД част от собствения си недвижим имот, а именно: 137,768/490,97 идеални части от описания магазин за срок от една година при уговорена наемна цена от 400 лв. С анекс към договора от 12.11.2014 г. е изменен предмета на договора за наем, а именно: 215/137/490.97 идеални части, както и се удължава срока му на действие с една година, а месечният наем се определя на 645 лв. като с анекси от 12.11.2015 г. и от 15.11.2016 г., срокът на договора е удължен с по още една година.
С удостоверено в констативен протокол от 3.02.2022 г., ищецът е установил, че целият недвижим имот, а не само отдадената под наем идеална част се ползва от наемателя по договора за наем с В. Ж., включително и частта на ищеца. Ищецът е изпратил покана от 23.07.2023 г. до ползвателя „Ямбол комерс“ ООД за освобождаване на имота, находящ се гр.
******, ул.*****№***, като е даден едномесечен срок и е посочено, че при неосвобождаване на имота, Министерство на отбраната ще предприеме действия за освобождаването му по 1 съдебен ред. На тази покана ответното дружество е отговорило, че не ползва и не е ползвал идеалните части от имота- държавна собственост, в управление на Министерство на отбраната, че не възпрепятства Държавата в лицето на МО да упражнява правото на собственост върху собствената си идеална част.
Министерство на отбраната счита, че след като В. Ж. не притежава повече от половината от съсобствения с Министерство на отбраната магазин, тя не е имала основание да го отдава под наем на дружеството „Ямбол комерс“ ООД, без съгласието на Министерството на отбраната. Наемният договор сключен от В. Ж. с дружеството-наемател е непротивопоставим на съсобственика, притежаващ по-голям дял от съсобствеността. По отношение на ведомството ползването на вещта от наемателя не е противопоставимо по отношение на съсобственика на 54,082 % идеални части от имота, за което наемателят дължи обезщетение по чл. 59, ал.1 от ЗЗД, определено съобразно средномесечния пазарен наем, отнасящ се за собствената на МО идеална част от имота, в размер на исковата сума.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 3604/5.06.2024 г. и вх.№ 6283/24.10.2024 г. от ответника „Ямбол Комерс“ ООД чрез адв.Г.Г. от АК Ямбол като предявеният иск се оспорва като недопустим. Съображенията на ответника са за това, че вече не е налице съсобственост между МО и В. Ж., тъй като с договор за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост № ДС-13-00002/06.10.2023 г., вписан в сл. по вписванията вх.р.№ 5646/09.00.2023 г., акт.№ 123, том 19, ищецът е прехвърлил своите идеални части на В. Т. Ж., която притежава 45,918 % идеални части от магазин № 1 с идентификатор 873734.542.141.1.108, находящ се в гр. *******, ул.******№**, вх.*. Ищецът МО е предявил срещу В. Т. Ж. иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, вр. чл. 93 ЗС и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 496, 04 лв., представляваща 54,082 % от получените наеми за съсобствен на страните имот, за периода 01.07.2019 - 14.06.2022 г., както и лихва за забава 1858, 33 лв. за периода 01.07.2019 — 14.06.2022 г., който е бил образуван в гр.дело № 1715/2022 г. по описа на ЯРС. С влязло в сила решение № 638/01.12.2022 г. исковете са били отхвърлени, с оглед което е налице сила на пресъдено нещо по отношение на спора и е недопустимо пререшаването му.
Останалите възражения на ответника касаят неоснователност на иска и се желае отхвърлянето му и присъждане на разноските по делото. Според ответното дружество, по отношение на идеалната част , собственост на МО не са създадени пречки за ползването, поради което и обезщетение не се дължи, независимо от факта, че другият съсобственик реално не е ползва идеалната част вещта. Министерство на отбраната е имал възможност да упражни това си право, бил е поканен, не е възпрепятстван и не е проявил желание за такова ползване. Между съсобствениците няма реално разпределение на ползването. Ответникътнаемател не е ползвал повече от 45,918 % идеални части от притежавания в съсобственост с МО имот - магазин № 1, ползвал е идеалната част от чужд имот на валидно възникнало правно основание — Договор за наем на 45,918 % идеални части, поради което не е налице неоснователно обогатяване. Възразява се и по размера на претенцията. Иска се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът МО, редовно призован се представлява от юрисконсулт П., която поддържа иска. На основание чл.214 от ГПК съдът е приел изменение на иска по размер с намалянето му на сумата 59 196,43 лв. и съответно производството е прекратено до размера на първоначално предявеният иск – 64 832,13 лв.
В съдебно заседание ответното дружество „Ямбол Комерс“ ООД, редовно призован не изпраща законен представител, а чрез процесуалния си представител адв.Г. поддържа възраженията по предявения иск като в последното съдебно заседание е добавено и възражение за недопустимост на иска поради сила на пресъдено нещо, тъй като предходното дело е заведено срещу В. Т. Ж., но се касае за имот, който е СИО, а дружеството е собственост на съпрузите В. Т. Ж. и Г. С. Ж..
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От представените писмени доказателства се установява, че Министерство на отбраната и В. Т. Ж. са съсобственици на следния недвижим имот - магазин № 1, с идентификатор № ***, находящ се в гр.******, ул.****№**, вх.*, като 54.082 % ид.ч. са държавна собственост, предоставена в управление на Министерство на отбраната по силата на АЧОС № 3696/20.12.2017 г., касаещ 54.082 % ид.ч. от имота с предоставено право на управление на МО на Р България. Останалите 45.918 % ид.ч са собственост на В. Т. Ж., които същата е придобила по силата на една сделка дарение през 2005 г. и пет сделки покупко-продажба през 2006 г., за което свидетелстват представените копия от нотариални актове за дарение и покупко – продажба на идеални части от недвижимия имот.
С договор за наем от 12.11.2013 г. Ж. е отдала за временно и възмездно ползване на ответното дружество част от собствения си недвижим имот, а именно 137,768/490,97 ид.ч. от процесния магазин за срок от една година и при уговорена наемна цена от 400 лв., от която следва да бъде удържан данък от 10 % или 36 лв. месечно. Впоследствие с Анекс към договора от 12.11.2014 г. е изменен предмета на договора на 215/137/490,97 ид.ч., както и се удължава срока му на действие с 1 година, а месечният наем се определя на 645 лв. С последвали Анекси от 12.11.2015 г., от 15.11.2016 г., от 15.11.2018 г., от 15.11.2019 г., от 13.11.2020 г., от 12.11.2021 г. и от 11.11.2022 г. срокът на договора е удължаван с по още една година.
Ищецът е представил констативен протокол, съставен на 03.02.2022 г., по който представител на РИО – Пловдив , офис Сливен е извършил оглед за състоянието на процесния имот, като е установено, че магазинът се ползва от фирма „Ямбол Комерс“ ООД, като за търговската си дейност фирмата ползва целия първи етаж на магазина. До втория етаж се стига по вътрешни стълби. Етажът е необитаем, но е извършен основен ремонт.
Входната врата, подходите към мазето и вторият етаж, подходите към мазето и стълбището към втория етаж са свързани с първия и е невъзможно самостоятелно обособяване на свободните части.
С писмо-покана рег.№ 21-38-47/27.07.2023 г. МО е уведомило „Ямбол Комерс“ ЕООД, че е собственик на 54,082 % от ползвания от дружеството без основание имот, поради което и на основание чл.32 ал.1 от ЗС го кани в едномесечен срок от получаване на уведомлението да освободи имота. В отговор на това уведомление дружеството е изпратило писмено становище за това, че няма да освободи имота, тъй като е законен наемател, не ползва идеалната част от магазина на МО, а само отдадената му под наем част от В. Т. Ж. и не възпрепятства нейното ползване от МО.
От ответника е представен договор за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост № ДС-13-00002/6.10.2023 г., по който Държавата чрез областен управител на област Ямбол е продала на В. Т. Ж. 54.082 % идеални части от недвижим имот магазин № 1 с идентификатор ***, находящ се в гр.*****, ул.******№**, вх.*. В договора е отбелязано, че за частта на държавата, с предоставени права за управление на МО на РБ, е съставен АЧДС № 3696/20.12.2017 г., както и че правото на собственост върху 54.082 % ид.части от недвижимия имот преминава върху купувача от датата на сключване на договора. Т.е. от датата на договора В. Т. Ж. е собственик на целия недвижим имот – магазин. Договорът е вписан в АВ, СВ Ямбол на 9.10.2023 г.
Към настоящото дело е приложено предходно воденото гр.д.№ 1715/2022 г. по описа на ЯРС между съсобствениците МО и В. Т. Ж., по което искът на министерството с правно основание чл.30 ал.3 вр.чл.93 от ЗС за заплащане на сума, представляваща 54.082 % от получените наеми за съсобствения на страните процесен имот, е отхвърлен.
Първоинстанционния и въззивния съд споделят едни и същи изводи в това производство, а 3 именно, че след като В. Т. Ж. е предоставила за временно възмездно ползване идеални части от имота, съответстващи на правата й в съсобствеността, то в полза на съсобственика МО не е породено вземане срещу другия съсобственик за частта от получените от нея граждански плодове и искът е неоснователен.
За установяване обема на ползвания под наем магазин от наемателя „Ямбол Комерс“ ООД, по делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице дава заключение, че магазин №1 с идентификатор ***, находящ се в гр.*****, ул.******№**, вх.* се състои от партерен етаж /първо ниво/ със ЗП 184.17 кв.м, включително санитарен възел, складово помещение и коридор; междинен етаж /второ ниво/ със ЗП 221.68 кв.м и складове в сутеренен етаж 68.95 кв.м. На партерния етаж /първо ниво/ със ЗП 184.17 кв.м са обособени следните помещения: търговска зала, санитарен възел с една тоалетна, складово помещение и коридор, през който се осигурява достъп до сутеренния етаж и изход към междублоково пространство. В западния край на търговската зала е изпълнено вътрешно масивно стълбище, осигуряващо достъп до второ ниво. Описаните обслужващи помещения: санитарен възел с преддверие, складово помещение и коридор към стълбището за подземния етаж, са част от застроената площ на първо ниво. На междинния етаж /второ ниво/ със ЗП 221.68 кв.м са обособени следните помещения: търговска зала и складови помещения. На второ ниво няма санитарно помещение. На подземния сутеренен етаж с площ 68.95 кв.м са обособени пет складови помещения с общ коридор. Помещенията се намират под нивото на терена. Достъп до помещенията се осигурява чрез вътрешно масивно стълбище, през залата и коридор от партерния етаж. При необходимост, достъп до същите може да бъде осигурен през заден вход, изпълнен на южната фасада на обекта, който граничи със стълбището, осигуряващо достъп до сутерена. Достъп до първо ниво /партерен етаж/ се осигурява от улицата през вход изпълнен на северната фасада. Достъп до второ ниво /междинен етаж/ се осигурява през търговската зала, от първо ниво /партерен етаж/ чрез стълбище, изпълнено между първо и второ ниво, в северозападната им част. Достъп до подземен /сутеренен/ етаж се осигурява през залата и коридор от партерен етаж чрез вътрешно масивно стълбище.
Разпечатката съдържа 27 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3fbf48f-823b-4b0f-99ba-84b43e6e2343