Решение № 260041 от 01.04.2021, Районен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Ловеч, 01.04.2021 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ при участието на секретаря Ваня Кирилова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1060 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2927809 на ОД на МВР Ловеч е наложено на П.С.К. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят К., който го е обжалвал.

В жалбата са наведени възражения за това, че не му е бил надлежно връчен фиша, както и че не е ясно кога е бил издаден фиша и кое е длъжностното лице, което го е съставило и в този смисъл липсва издател. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, като сочи, че законодателните непълноти в уредбата на реквизитите на електронния фиш по ЗДвП следва да бъдат попълнени по аналогия с изискванията визирани в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАНН. Счита, че за санкциониране на установеното нарушение е следвало да се приложи реда по ЗАНН със съставянето на АУАН и издаване на наказателно постановление, като се позовава и на ТР № 1/2014 г. на ВАС. По-нататък в жалбата са развити доводи и относно обстоятелството, че във фиша не е посочено с какъв пътен знак е въведено ограничението на скоростта, както и че на контролирания от АТСС участък от пътя не е имало поставен пътен знак Е24. В тази връзка се аргументира и с въведените с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР изисквания.

В жалбата са изтъкнати и подробни доводи относно това, че нарушението не е било надлежно описано във фиша, а в даденото описание не се съдържат всички фактически обстоятелства при извършване на нарушението.

С оглед на така изложените възражения и доводи изтъква, че електронният фиш е издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски, както и да му бъде възстановена внесената глоба по фиша.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят К. не се явява. Представил е писмена защита, в която сочи, че поддържа жалбата с наведените с нея възражения и аргументи, като преповтаря и някои от тях. В допълнение изтъква, че оспорва протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР, както и техническата изправност на АТСС заснело нарушението, а също и че липсват данни същото да е от одобрен тип. Развити са и доводи относно обстоятелството, че административнонаказателната отговорност е лична, а в случая не е доказано, че именно той е управлявал автомобила. Пледира за отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразно издаден.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.14/ са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН относно претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 09.07.2019 г. в 13:12:50 часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището на с.Г., област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.Варна със скорост от 118 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория ППС била 90 км/час.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0023860 /л.30/ установили, че засечената в 13:12:50 часа на 09.07.2019 г. скорост от 118 км/час била от лек автомобил „П.*** **” с рег.№ ** **** **. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 114 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.35/ било установено, че собственик на автомобила е П.С.К. ***.

Въз основа на така констатираното нарушение, на 07.08.2019 г. /справка на л.31 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2927809 /л.29/ срещу П.С.К.

***. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на К. санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в размер на 100 лева.

Според приложената по делото разписка /л.34/, електронният фиш е бил връчен лично на П.К. на 24.11.2020 година.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят К. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на П.К. и когато жалбата е била изпратена до Районен съд гр.Ловеч /клеймо на куриер на л.13 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно П.С.К. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Категорично не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение, че електронния фиш не е бил връчен на жалбоподателя, тъй като това твърдение се опровергава от цитираната по-горе разписка на л.34 от делото.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи липсата на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и на дата на издаването му.

На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 07.08.2019 г. /л.31/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка, макар и да не е наведено подобно възражение, не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.

От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на електронния фиш, на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и позоваването му на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид, че тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.

Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3fb551e-7d77-4360-8e9d-738dddc7930a