Протокол № 732 от 03.05.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 732 гр. Варна, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Нина Ив. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213100102132 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищците Н. И. М. и С. А. М. , редовно уведомени, явяват се лично и с адв. Н. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД , редовно уведомени, не се явява представител.

Третото лице-помагач ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно уведомени, представлява се от адв. Маргарита И., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице Ж. Н. Б., редовно призована, явява се.

Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ констатира, че в предходното съдебно заседание е прекъснато провеждане на първото по делото заседание, с оглед изчерпване графика на съда за съответния ден, поради което възобновява производството на фаза провеждане на първо съдебно заседание по делото.

1

В залата влиза адв. М..

СЪДЪТ указва на адв. М., че към настоящия момент е дал ход на делото и докладва причината за отлагане на делото в днешно съдебно заседание, което е продължение на първото съдебно заседание.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 10065/24.04.2023 г. от ищците, чрез процесуалния им представител, ведно с доказателства към нея.

Връчва преписи от молбата на насрещните страни.

АДВ. С.: Поддържам молбата.

Правя уточнение, че съм приложила грешни листи и съобразно указанията на съда за смислово несъдържание, представям в днешно съдебно заседание коригирана молба. Представям преписи и за насрещните страни.

СЪДЪТ констатира, че молбата от 24.04.2023 г. е в няколко насоки:

По отношение на първата част от молбата, съдът констатира, че се съдържа искане по смисъла на чл. 214 от ГПК, а именно искане за допускане изменение на предявения иск за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатени наеми за ползван жилищен имота, като се прави искане същият да бъде увеличен от 20 300 лв. на 27 100 лв., както и размера на иска да се счита предявен вместо първоначално заявения период от октомври месец 2016 г. до ноември месец 2021 г., за периода от октомври месец 2016 г. до април месец 2023 г., в тази връзка са представени и доказателства. Искането за изменение е направено по основание и размер.

АДВ. С.: Поддържам молбата си в тази част.

АДВ. М.: Считам че така направено искане е недопустимо. Освен изменение на размера на претенцията се изменя и основанието, доколкото става въпрос за претенции свързани с други месеци, които по съществото си представляват нови основния, макар да са основани на същото наемно правоотношение. Касае се за период след завеждане на исковата молба. Моля да оставите искането без уважение, като недопустимо.

АДВ. И.: Присъединявам се към становището на ответника. Така изразеното становище за изменение на иска по основание и размер в настоящия случай не може да се определи като изменение на иска по смисъла на чл. 214 от ГПК, поради което считам, че искането е недопустимо.

По направеното искане за изменение на иска за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в стойност на заплатени наеми за ползване на жилищен имот от ищците, намира, че доколкото се прави едновременно искане за допускане изменение на предявения иск по размер, както и за допускане изменение по основание, искането следва да бъде оставено без уважение като процесуално недопустимо. Иска може да бъде 2 изменен на едно от двете основания, а именно или по размер или по основание. Искането за едновременно изменение на иска по основание и размер предполага предявяване на нов иск, такъв, какъвто към настоящия момент съдът не е сезиран.

По горните съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за допускане изменение на предявения иск по основание и размер за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатени наеми за ползване на жилищен имот от ищците.

Към молба от 24.04.2023 г. са представени и писмени доказателства, а именно договори за наем, справка за лихва и заплатени вноски, във връзка с искането за изменение на иска относно присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в стойност на заплатени наеми за ползване на жилищен имот от ищците.

АДВ. М.: Считам, че не следва да се приемат по делото, доколкото същите касаят опита за изменение на претенцията за наем и са относими към период, който не касае процесния период.

АДВ. И.: Считам, че представените писмени доказателства са неотносими към спора и моля да не бъдат приемат по делото.

По отношение на писмените доказателства, представени с молба от 24.04.2023 г. от ищците, съдът намира, че доколкото е оставено без уважение искането за изменение на предявения иск за присъждане на обезщетение под формата на заплатени наеми за ползване на жилище, то следва да остави без уважението искането за приемане на доказателства във връзка с изменението, което не е уважено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за приемане на писмени доказателства, представени от ищците с молба от 24.04.2023 г., а именно копие от: справка за изчисляване за законна лихва; договор за наем от 01.07.2022 г. и два броя вносни бележки.

ПРИЛАГА по делото молба с вх. № 10065/24.04.2023 г., както и представената в днешно съдебно заседание коригирана молба от ищците.

ПРИЛАГА към корица на делото копие от: справка за изчисляване за законна лихва; договор за наем от 01.07.2022 г. и два броя вносни бележки.

3

По отношение на втората част от молба от 24.04.2023 г., съдът констатира, че се прави искане за ревизиране на определение от предходно съдебно заседание, с което е оставено без уважение искането за приемане съвместно разглеждане на искове във връзка със заплащане на мораторна лихва. Релевира се, че неслучайно са посочените в поредицата молби суми, като същите са акумулирали в тяхната стойност и искането за присъждане на мораторни лихви, ведно с обезщетението, което се претендира.

АДВ. С.: Поддържам това искане.

АДВ. М.: Не са налице основания за ревизиране на определението на съда. Моля да оставите без уважение искането. Не се навеждат нови факти и твърдения, които да не са съобразени от съда при постановяване на определението във връзка с искането. Моля да оставите без уважение искането за ревизия на определението на съда, както и искането за нов иск или уточнения на вече заявения такъв.

АДВ. И.: Присъединявам се към становището на ответника. Така направеното искане е преклудирано, с оглед липсата на възражения по проекта за доклад на делото.

По направено искане с молба от 24.04.2023 г. в частта за ревизиране на съдебно определение от проведено съдебно заседание на 02.03.2023 г., съдът намира, че следва да остави без уважение същото. В предходно съдебно заседание, след като подробно съдът се запозна с искането на ищеца и становището на насрещните страни, прие, че иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, а именно иск за мораторна лихва по отношение на всяка една претенция под формата на обезщетение за причинени вреди, с оглед настъпилото събитие, не е бил предявен, съдът не е сезиран, поради което производството не е оставено без движение на това основание, доколкото искане до съдът в тази насока от ищеца не е направено.

По тези съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за преразглеждане на определение, с което е оставено без уважение искането на ищците за допускане изменение на иска с правно основание чл. 214 от ГПК, посредством приемане съвместно разглеждане на искове за заплащане на мораторна лихва, с правно основание чл. 86 от ЗЗД върху предявените главници.

По отношение на третата част от молба от 24.04.2023 г., ищците сезират съда с искане за съвместно разглеждане в хипотезата на евентуалност на иск с правно основание чл. 51 връзка чл. 52 от ЗЗД, а именно ако съдът прецени, че отговорността на ответника не е договорна, а извъндоговорна такава, в условията на евентуалност да разгледа и присъди на ищците обезщетение по извъндоговорна отговорност.

4

АДВ. М.: Съдът дава правна квалификация на искането на страна така, както същото е формулирано и обосновано в исковата молба. В първоначалната искова молба и множеството уточнителни молби, преди връчването на екземпляр същата на ответника, е видно, че твърденията на ищеца са свързани с нарушение на договора между страните. На ищеца бяха дадени указания да уточни на какво основание претендира търсеното обезщетение – на договорно основание или на извъндоговорно такова.

Направени са уточнения в тази насока, като е заявено, че основанието, на което се претендират обезщетенията е договорна. Не е заявявано в условията на евентуалност претенцията да се основава и на други основание. Ако съдът прецени, че не е налице договорна отговорност и присъди обезщетение, което разбирам като искане в условията на евентуалност, обезщетението да се присъди на деликтно основание. Считам искането за недопустимо с оглед на обстоятелството, че такова искане заявено в първото по делото заседание представлява последващо обективно присъединяване на исковете. В този смисъл моля да оставите без уважение искането.

АДВ. И.: С така направеното искане ищецът цели последващо обективно съединяване на исковете. С молба от 05.09.2022 г. ищецът е направил уточнение на исковата си претенция, като е уточнил, че претенцията се обосновава на договорна отговорност във връзка с изрично посочен договор за снабдяване с ел. енергия. Считам искането към настоящия етап на процеса за недопустимо.

По направеното искане в молба от 24.04.2023 г. за съвместно разглеждане на евентуален иск за присъждане на обезщетение на деликтно основание, съдът намира следното:

С оглед депозиране на исковата молба е оставено съдебното производство без движение, като са дадени указания на страната да отстрани нередовността на предявените искове. С уточняваща молба от 13.09.2022 г., същата, находяща се на листи от 625 до 626 по делото, ищците са уточнили, че предявените искове се предявяват на облигационно, а не на деликтно основание. Изрично претендираните обезщетения, в уточнения от тях размер, се претендират на договорно основание, а евентуално искане за разглеждане на тези претенции на деликтно основание не е направено, поради което и съдът не е докладвал в проекта си за доклад евентуално предявен осъдителен иск на основание различно от поисканото. Едва в днешно съдебно заседание за пръв път се релевира ново искане на основание различно от първоначално посоченото, макар и под формата на евентуалност, поради което и същото не следва да бъде прието за съвместно разглеждане.

С оглед на горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И: