Решение № 288 от 25.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Бургас, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100500186 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на И. С. –К.,Г. В. С. и Л. К.

М. -ищци по гр.д. № 550/2022 г. по описа на Поморийския районен съд против решение № 221/21.11.2023 год. ,с което е отхвърлен иска на въззивниците против етажната собственост „Хелиос „ ,с адрес – гр.*** ул.*** №**,представлявана от председателя на УС на ЕС-Д. П. ,за отмяна като незаконосъобразни на решенията от проведеното на 04.08.2022 г.

ОСЕС,обективирани в съставения протокол да проведено общо събрание от същата дата.

Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения.

На първо място се сочи ,че неправилно съдът ,смествайки понятието „комплекс“ и сграда с 12 секции /което не съществува в правния мир /,е приел ,че става дума за една жилищна сграда с дванадесет секции ,докато ,видно от представените доказателства /удостоверения за въвеждане в експлоатация в поземления имот са изградени 12 жилищни сгради ,всяка с отделен 1 кадастрален номер и отделно-паркинг-гараж с кадастрален номер

.Подчертава се ,че решението в тази връзка противоречи на множество решения на БОС ,в които се приема ,че единна ЕС е нелегитимен орган,като част от решенията са цитирани.

На второ място се счита ,че въведеното понятие „учредена етажна собственост „ не намира основание и аргументи в закона,като се излагат подробни доводи за това .Сочи се ,че до момента не се посочва правна норма ,на базата на която тази идинна етажна собственост е учредена .Още повече ,доколкото е заявена като единна собственост на жлищна сграда с 12 секции ,то такава сграда не фигурира в кадастъра и в строителната документация ,поради което въззивната страна счита ,че не съществува в правния мир.Затова се счита ,че решението на съда ,че е учредена „единна етажна собственост на комплекса „ е неправилно /като също се цитира съдебна практика /.

Обосновава се тезата и че събранието е свикано от нелегитимен УС,респ. председател ,избран на проведеното на 09.07.2019 г. събрание ,всички решения на което събрание са отменени с влязло в сила решение на ПРС.Затова лицето П. не е активно легитимирано да свиква и насрочва ОСЕС,доколкото е избран като председател с решение ,което е ило отменено ,тъй като са отменени всички решения на ОС за 2018 и 2019 г.

Неправилно съдът приема ,че било правилно свикването на ОС ,респ. гласуването и провеждането му ,да се извършва на основание преизчисляване на ид.части ,което е в разрез със закона –чл. 17 ЗУЕС,като придадените и притежавани ид.части от общите части са изрично посочени в нотариалните актове на отделните етажни собственици в съответствие и с таблици за ценообразуване.Затова и след като няма дори и воля на етажните собственици таблицата с идеалните части да бъде приета по реда на закона ,следва да се приеме ,че е основателно възражението ,че не е спазен кворумът на събранието ,още повече ,че в случая ид.части от общите части са посочени в документите за собственост на етажните собственици и не е било необходимо прилагане на чл. 17 ал. 4 ЗУЕС

Изцяло извън компетенциите на ЕС е било да се взема решение бюджета на ЕС да се формира от събиране на финансови средства за парка и басуйна ,т.е. за чужда собственост,както и разходи за услуги –счетоводни , ахрани 2

,юридически ,тъй като ЕС не е юридическо лице .Сам сградите – суперфициарни постройки са в режим на етажна собственост ,но не и теренът и обслужващите съоръжения /които са частна собственост /.В тази насока подробно се анализира съдебна практика ,постановени решения ,касаещи ответната ЕС,като се обоснова становището на страната ,че в закона не е въведено понатие и възможност за наличие на „единна ЕС „, за нялокло сграда ,каквото се приеме с атакуваното съдебно решение /и редица други /.

Моли се за отмяна на атакуванато решение и постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковете по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на ОСЕС от 04.08.2022 г. Не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .

В отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК представителят на въззиваемия – ответник - етажната собственост „Хелиос „-гр. Поморие ,я оспорва и счита ,че при постановяване на решението не са допуснати визираните нарушения.Сочи се ,че по повод искова молба по реда на чл. 40 ЗУЕС против същите решения на ЕС ,взети на същото ОС ,е постановено вече влязло в сила решение по гр.д. №544/2022 г. на РС-Поморие /потвърдено с решение на БОС по в.гр.д. № 1392/2023 г. /,с което съдът също е приел ,че взетите решения са законосъобразни .Подчертава се също ,че относно статута на комплекса и начина на учредяване на ЕС всички етажни собственици са се ръководили от задължителната съдебна практика – постановена с решението по в.гр.д. № 1026/2016 г. и в.гр.д. № 765/2016 г. по описа на БОС,с които съдът се е произнесъл по законосъобразността на предходни решения на етажната собственост от събрания от 2015 г. в седем секции в комплекса ,когато са били учредени самостоятелни ЕС и с цитираните решения съдът е приел ,че се касае за една етажна собственост ,състояща се от множество секции /в този смисъл се цитират и други постановени съдебни решения /.

Оспорва се твърдението на въззивниците ,че според кадастралната карта всеки вход /блок имал самостоятелен кадастрален номер ,поради което не можело да има единна етажна собственост,тъй като същата нямала номер и не била отразена в кадастралната карта .Подробно се изтъква съображения в тази насока ,като се сочи ,че в случая става дума за наличие на функционална връзка между всички секции ,която се осигурява от покрития 3 паркинг,към който имат достъп от всяка секция и затова е налице една етажна собственост ,съставена от отделни ,функционално свързани секции .Изброяват и се и други общи са всички сгради инсталации ,обекти ,шахти и т.н. ,като се подчертава ,че в строителната документация комплексът е описан като един „обект ,представляващ единно архитектурно и конструктивно решение на неразделно свързани структури с жилищно и обществено предназначение „/В който смисъл съдът многократно се е произнасял с различни решения /.Затова и изводите на първоинстанционния съд са подкрепени от множество влезли в сила решения ,които са задължителни за страните,като в крайна сметка се посочва ,че относно спорните за страните въпроси в настоящото производство е формирана такава задължителна съдебна практика .

Оспорва се твърдението ,че събранието е свикано от нелегитимен УС,както и че е проведено при неправилно изчисляване на ид.части от общите части на собствениците на самостоятелни обекти ,като се излагат доводи .По отношение на последното възражение се сочи ,че е било извършено преизчисление на ид.части по реда на чл. 17 ал. 6 ЗУЕС,доколкото е налице хипотезата на чл. 17 ал. 5 т. 1 ЗУЕС,за което също има влязло в сила решение.

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .Също не се сочат нови доказателства .

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като прецени доводите на страните , намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд – Поморие е образувано по предявен от ищците И. С. –К.,Г. В. С. и Л. М. срещу Етажната собственост "Хелиос", с адрес в гр.*** , ул.*** № ** иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на 04.08.2022 г., обективирани в съставения протокол за проведеното събрание, като незаконосъобразни.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти /подробно описани в исковата молба/ в сграда „Л“ от сградата в режим на ЕС, находяща се в комплекс "Хелиос Бийч Апартмънт" - гр. Поморие. Твърдят, че на 04.08.2022 г. е проведено ОС на ЕС в процесния комплекс, чиято 4 законосъобразност оспорва, като иска отмяна на всички взети решения.

Оспорват процедурата по свикване и провеждане на процесното ОС, като сочи, че извършените действия по свикване, провеждане, в т. ч. гласуване, кворум и т. н., които счита, че противоречат на императивни правни норми.

Сочи, че ЕС Хелиос в жилищна сграда, състояща се от 12 секции, разположение в ПИ *** по КККР на гр. Поморие не съществува, а представлява съвкупност от 12 отделни жилищни сгради, паркинг-обикновена съсобственост /записан в документите за собственост, че се управлява по чл.32 ЗС/ и терен –паркова зона и басейн, собственост на дружество „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД. Навеждат се доводи, че всички въпроси относно управлението на комплекса са уредени в нормата на чл. 2 от ЗУЕС, която сочи, че единственият субект, който може да го управлява е собственика на терена и съоръженията в него. Излага се , че общо събрание на няколко сгради е регламентирано в чл. 18 от ЗУЕС. Сочи, че единна сграда в комплекса, образувана от сградите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, К, Л, М, не съществува, а отделните сгради в комплекса са многофамилни и всяка от тях е със самостоятелен кадастрален идентификатор, представляваща отделна ЕС.

Твърди, че наличието на отделни ЕС препятства кворума на свиканото събрание да включва собствениците в посочените сгради, като наред с това заявява, че "покрит паркинг-гараж" не представлява обща част към ЕС Хелиос, а отделен самостоятелен обект.По тези съображения въззивникът счита, че Хелиос е комплекс от затворен тип /като в подкрепа на тезата си цитира съдебна практика/, който включва 12 самостоятелни жилищни сгради, паркинг- обикновена съсобственост и терен – частна собственост на дружествата, собственици на съоръженията в него, като никой от етажните собственици не притежава ид. ч. от терена, поради което и същият не се счита за обща част.

На следващо място се твърди нарушение на разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, по съображения, че е незаконосъобразно свикване на ОС на ЕС, включващо 12 отделни самостоятелни сгради, че събранието е свикано от нелегитимен УС, избран на събрание, проведено на 09.07.2019 г., което е отменено от съда с влязло в законна сила на 14.02.2020 г. съдебно решение по гр. д. № 538/2019 г. на ПРС. Сочи също, че всички предходни решение на ОС на ЕС от 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са отменени с влезли в законна сила съдебни решения, поради което счита, че Д. П. не е имал правомощията да 5 свиква общо събрание. Твърди се също, че събранието е проведено в частна собственост, извън общите части на ЕС. Излагат се и съображения за неспазване на реда за свикване по чл. 13 ЗУЕС, нарушение на правилата за кворума по чл. 14 и чл. 15 от ЗУЕС, без ид. ч. да са приети с решение на ОС на ЕС, като наред с това се твърди, че в ид. ч. неправомерно е включен и паркинг –гаража. Твърди се неправилно изчисляване на притежаваните от собствениците проценти идеални части от общите части на сградата съгласно чл. 17 от ЗУЕС.

Ответникът е изложил съображения за неоснователност на исковата претенция, позовавайки се е на задължителна съдебна практика, която е цитирал в писмения си отговор. Излага несъгласие с твърденията в исковата молба, че единна етажна собственост в процесния комплекс не съществува, тъй като в ЗУЕС нямало такова понятие и предвид обстоятелството, че комплекса има характеристиките на такъв от затворен тип. Сочи, че съгласно постановената до момента съдебна практика /решения по в. гр. д. № 1026/2016 г., по в. гр. д. № 765/2016 г. и в. гр. д. № 627/2020 г. на БОС/ в комплекс Хелиос е налице единна етажна собственост, състояща се от множество секции, учредена на 14.07.2016 г., а не отделни етажни собствености. Оспорени са твърденията за неправилно определен кворум при провеждане на събранието, позовавайки се отново на съдебната практика на БОС и посоченото в нея, че в случая след като ид. ч. на всеки собственик от общите части на съответната секция са посочени в документа му за собственост, при провеждане на общо събрание на собствениците на СОС във всички сгради в комплекса правилно и законосъобразно техните ид. ч. от общите части са преизчислени в хипотезата на чл. 17, ал. 5 вр. с ал. 4 от ЗУЕС, като така се гарантира еднаква тежест на гласа на всеки собственик по въпросите относно управлението на целия комплекс, а не само на съответната сграда.

Разпечатката съдържа 31 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3fa6866-ff00-4a30-9393-6eb07edbc821