Определение № 463 от 08.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Перник, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500306 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от “УИЗ ЕЪР Унгария” Лтд, чрез адв. К. И. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1846/04.03.2026 г. на Районен съд – Перник, издадена по ч. гр. д. № 2233 по описа на РС – Перник за 2026 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят навежда оплаквания за прекомерност на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение и отправя искане същото да бъде намалено до сумата от 120,00 евро. Обръща внимание на даденото тълкуване от СЕС по дело С438/22, че посочените в Наредба 1/2004 г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и права сложност на делото. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес – 400 евро, по дело, което не се характеризира с фактическа и правна сложност. Посочва относима съдебна практика в подкрепа на изложените твърдения и възражения Моли се за уважаване на частната жалба и присъждане на разноските за въззивното частно производство за заплатена държавна такса.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – А. И. Ч., чрез адв.

Е. В. А., с който се изразява становище, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение е съобразен с материалния интерес на делото и е в минимален размер. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

1

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на предоставения със заповедта за изпълнение едноседмичен срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от А. И. Ч., чрез адв. Е. В. А., за заплащане на сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 за полет W64301 от 12.01.2026г. Заявителят претендира заплащането и на адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 евро и държавна такса в размер на 10,86 евро.

Издадена е Заповед за изпълнение № 1846/04.03.2026 г. за така заявените суми.

Частната жалба е насочена срещу претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер от 250,00 евро с включен ДДС. Обжалва се заповедта в частта за разноските за сумата над 120,00 евро, дължима от длъжника.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретната хипотеза при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на половината от претендираните със заявлението суми се установява, че минималният размер на адвокатското възнаграждение в производството е 400 лв., равностойни на 204,52 евро, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която наредба съдът съобразява само като ориентир.

Съдът намира, че това възнаграждение в случая се явява прекомерно и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Заявителят е подал заявление за изплащане на обезщетение за отменен полет. Попълнено е заявление на бланка със съответните фактически твърдения. В настоящия случай заявителят А. И. Ч. е сключила договор за правна помощ с адв. Е. В. А. и е заплатила договореното възнаграждение, видно от представената разписка.

Според практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 национална правна уредба като тази по чл. 78, ал. 5 ГПК , съгласно която не може да се договаря по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съответно съдът не може да присъди по-нисък размер от този по наредба, приета от професионална организация на адвокатите, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Въз основа на това е изведено, че преценката на националния съд за размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа сложност на делото, без съдът да е ограничен от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право 2 да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Процесното производство не разкрива висока фактическа и правна сложност. Касае се за заповедно производство по чл. 410 ГПК, в рамките на което не се провежда доказване на заявените претенции, не се провеждат съдебни заседания, а заповедта се издава въз основа на наведените от заявителя твърдения. Висока сложност не се разкрива и от предмета на делото.

Претендира се обезщетение във връзка с отменен полет, по който въпрос е налице подробна правна уредба - Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на ЕП и Съвета, като съдебната практика на съдилищата е константна и безпротиворечива. С оглед изложеното, и предвид ниския материален интерес на делото от 400 евро, настоящият съдебен състав намира, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 250 евро е прекомерен и не кореспондира на фактическата и правната сложност на развилото се производство, като същият следва да бъде намален до размера от 120 евро.

По отношение на искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски за въззивното частно производство за заплатена държавна такса в размер на 7,67 евро (15,00 лева) съдът намира следното: настоящото производство е частно, по обжалване на определение, с което съдът се е произнесъл по дължимост на разноските, а не същинско второинстанционно производство, по което да се разглежда самият правен спор, поради което не следва да се дължат нови разноски на страните с оглед изхода на спора. Това производство има несамостоятелен характер, каквото е например и производството по чл. 248 ГПК. Настоящият състав се солидализира с практиката на ВКС /Определение № 493/26.10.2016 г. по гр.д. №4088/2016 г. на 4-то гр.отд. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. 5089/2015 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д.

1758/2017 г. на 3-то гр.отд. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. 1847/2016 г. на 2-ро гр.отд. на ВКС/, в която се приема, че в производството по изменение на произнасянето относно разноски, не се дължат разноски на страните, тъй като то няма самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по съществото на спора. Още повече, че в производството по чл. 274 ГПК спорът не е предизвикан от ответната страна по частната жалба и с оглед на това същата не дължи разноски на жалбоподателя. Следователно искането за присъждане на разноски за въззивното частно производство за заплатена държавна такса в размер на 7,67 евро (15,00 лева) е неоснователно.

По изложените съображения заповедта за изпълнение в частта, в която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 120,00 евро, следва да бъде отменена.

Така мотивиран, ОС-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1846/04.03.2026 г. на Районен съд – Перник, издадена по ч. гр. д. № 2233 по описа на РС – Перник за 2026 г. в частта, с която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за заявителя за сумата над 120 евро до пълния присъден размер от 250 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4