Решение № 105 от 03.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ботевград, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20251810200757 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. В. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Враца, ул. ****, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 25-0246000516/13.08.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателя Д. не се явява лично и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган Началника на РУ Ботевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща птавител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени д о к а з а т е л с т в а : АУАН

№ 3431060/29.07.2025 г.; НП № 25-0246000516/13.08.2025 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; протокол за ПТП, справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Ц. И. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ Ботевград и М. Н., се установява следната фактическа обстановка:

На 29.07.2025 г., около 07,10 часа по главен път I-1, при км 190, в посока към гр. Ботевград, жалбоподателя М. Д. от гр. Враца, управлявал л.а.

„Субару Форестър“ с рег. № ****, собственост на ***** Н. и поради движение с несъобразена скорост, загубил сцепление с пътната настилка и излязъл в дясно от пътното платно и се преобърнал. В резултат на настъпилото ПТП били причинени материални щети на автомбила, а водачът не пострадал, нямало и други пострадали лица. Мястото на ПТП било посетено от екип на РУ Ботевград, по постъпил сигнал, в състав мл.автоконтрольор В. И. и М. Н..

За констатираното нарушение, бил съставен АУАН № 3431060/29.07.2025 г., от мл.автоконтрольор В. И. от РУ Ботевград.

Въз основа на горецитирания АУАН, е издадено от Началник РУ Ботевград, атакуваното наказателно постановление

№

25-0246000516/13.08.2025 г., с което на М. В. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Враца, ул. ****, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при следните обстоятелства: На 29.07.2025 г., около 07,10 часа, по гл.път 1-1, км 190, с посока на движение към гр. Ботевград, управлява л.а. „Субару Форестър“ с рег. № ****, собственост на ***** Н., с което извършва следното нарушение: управлява автомобила с несъобразена скорост с пътните условия, излиза в дясно от пътното платно и се преобръща, като самокатастрофира, реализирайки ПТП с материални щети без пострадали.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

2

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Относно авторството на извършените нарушения, съдът приема, че те са извършени от жалбоподателя, тъй като в снетите обяснения, той признава неизгодни за него факти, но наказателното постановление следва да бъде отменено за допуснати процесуални нарушения.

Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да извърши пълна и всестранна проверка на спорните по случая обстоятелства, преди да издаде наказателно постановление.

Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП:

Императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност, включващо описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая не са описани достатъчно ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Видно от самия АУАН и НП, че в тях фигурира като нарушение движение с несъобразена скорост с пътната обстановка, но не става ясно каква точно е била тя. Не става ясно и нито каква е била скоростта на движение на жалбоподателя, нито с каква точно по-ниска скорост е трябвало да се движи, при което е било възможно да се избегне настъпването на ПТП. Защото, ако не са изяснени тези обстоятелства, то не може да се говори за настъпило ПТП по тези причини. Няма спор, че нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП изисква водачите на пътни превозни средства да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Това е второто изречение на правната норма. Тя е обаче отделно правило за поведение от въведеното с първото изречение. Съгласно него пък водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Тя касае превантивна хипотеза, преди възникване на опасност. Докато второто изречение касае вече възникнала такава. В случая наказващия орган, а и актосъставителя, са направили компилация от двете, но съгласно трайната практика на ВКС, те не 3 могат да бъдат нарушени едновременно. При всички случаи липсата на конкретика е ограничила правото на защита на жалбоподателя Д. да организира адекватна защита и това съществено е нарушило права на страна в процеса. Гореизложеното налага отмяна на процесното наказателно постановление.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият не доказва направени такива, поради което и не му се присъждат.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 25-0246000516/13.08.2025 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което на М. В. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Враца, ул. ****, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, като неправилно и незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4