Определение № 1201 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1201 гр. София, 17.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601574 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения М. З. Н. срещу определение от 04.12.2025 г. постановено по н.ч.д. № 7797/2025 г.по описа на СГС,НО,41 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения Н..Изтъква се,че същия е многократно награждаван, полагал е труд в мястото за лишаване от свобода и е дал доказателства за поправянето си.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

М. З. Н. е иракски гражданин осъден за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 от НК на 18 години лишаване от свобода,което изтърпява при първоначален строг режим.Към 04.12.2025г. (датата на постановяване на определението на СГС) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 12 години,7 месеца и 22 дни, от работа-2 г.9 м. и 25 дни.Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е две 1 години,шест месеца и тринадесет дни.

Преди посоченото по-горе наказание,Н. е изтърпял и друго такова от седем месеца лишаване от свобода.

В периода,през който осъдения е на територията на СЦЗ е награждаван в периода 2016-2024г многократно.Наказван е,като правно значение има последните две наказания от октомври 2024г. и юли месец 2025г. и двете за неадекватно състояние.Устроен е на работа последователно в затворническата кухня,впоследствие като товаро-разтоварач в склад и работник в затворническата лавка.От последната си работа е бил освободен ,поради неадекватно състояние.Със заповед от 05.06.2025г. отново е назначен на работа като бакар в 5-та група,с която дейност се справя успешно.

Продължава и към момента да изтърпява наказанието си при определения първоначален“строг“ режим.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 53 точки (среден риск).В хода на изготвяните междинни оценки последната е намалена на 42 точки/среден риск/.

Фиксираните при осъдения проблемни зони към момента са две- настоящото правонарушение и умения за мислене.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се ,че при осъдения не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Н. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода.Това се установява от приложената по делото справка от ГДИН и е несъмнено.

Първият съд обаче е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя и от САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата 2 администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на Н.,показват ,че той не е дал убедителни доказателства за поправянето си.

От посочените доказателства е видно ,че по време на престоя му в затвора рискът от рецидив не е коригиран в приемлива степен.Налице е незначителна корекция от 53т. на 42 т.за период от 12 години като рискът отново остава в средните стойности.Поведението на осъдения е непоследователно-редуват се периоди на усърдие и стремеж за поправяне с такива,с които се отхвърлят режимните ограничения и правила в мястото за лишаване от свобода.Това показва липса на устойчиви нагласи за поправяне и напредък в корекционния процес,т.е. достатъчно убедително и в продължителен период от време осъдения да е доказал ,че безусловно и с постоянство съблюдава изискванията на правния ред.Няма как да бъде пренебрегнато и скорошното му дисциплинарно наказание/ от юли 2025г/,допускането на което само по себе си поставя под съмнение необратимостта на корекционния процес при осъдения.

Не на последно място,първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е заменен с по-лек.Т.е. осъдения не е наблюдаван извън условията на силно контролирана среда.

В обобщение на гореизложеното,САС намира ,че молбата на осъдения се явява преждевременна,т.е. неоснователна като резултатът от настоящото производство по никакъв начин не обезценява положените от него усилия да се възползва от всички възможности,които затворническата среда предоставя,така че да се справи с предпоставките,довели до извършване на престъплението ,за които е осъден.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.12.2025 г. постановено по н.ч.д. № 7797/2025 г. по описа на СГС,НО,41 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. З.

Н. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1201 гр. София, 17.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601574 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения М. З. Н. срещу определение от 04.12.2025 г. постановено по н.ч.д. № 7797/2025 г.по описа на СГС,НО,41 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения Н..Изтъква се,че същия е многократно награждаван, полагал е труд в мястото за лишаване от свобода и е дал доказателства за поправянето си.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

М. З. Н. е иракски гражданин осъден за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр.чл.115 от НК на 18 години лишаване от свобода,което изтърпява при първоначален строг режим.Към 04.12.2025г. (датата на постановяване на определението на СГС) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 12 години,7 месеца и 22 дни, от работа-2 г.9 м. и 25 дни.Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е две 1 години,шест месеца и тринадесет дни.

Преди посоченото по-горе наказание,Н. е изтърпял и друго такова от седем месеца лишаване от свобода.

В периода,през който осъдения е на територията на СЦЗ е награждаван в периода 2016-2024г многократно.Наказван е,като правно значение има последните две наказания от октомври 2024г. и юли месец 2025г. и двете за неадекватно състояние.Устроен е на работа последователно в затворническата кухня,впоследствие като товаро-разтоварач в склад и работник в затворническата лавка.От последната си работа е бил освободен ,поради неадекватно състояние.Със заповед от 05.06.2025г. отново е назначен на работа като бакар в 5-та група,с която дейност се справя успешно.

Продължава и към момента да изтърпява наказанието си при определения първоначален“строг“ режим.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 53 точки (среден риск).В хода на изготвяните междинни оценки последната е намалена на 42 точки/среден риск/.

Фиксираните при осъдения проблемни зони към момента са две- настоящото правонарушение и умения за мислене.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се ,че при осъдения не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа.