Решение № 4715 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4715 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110202329 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ц. С. Х. срещу наказателно постановление /НП/ № 8564/12.03.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3500 лева на основание чл. 53, ал.

1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата/ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а”, пр. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата се поддържа, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита се, че административнонаказателна отговорност може да носи единствено собственикът на ППС или лицето, лицензирано да извършва превоза. Поддържа се, че не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и че не е ясно въз основа на коя кантарна бележка е ангажирана отговорност. Наведен е довод, че не е индивидуализирано мястото на нарушението. Оспорва се извършеното измерване на ППС. Поддържа се и неправилно приложение на материалния 1 закон, като се счита, че нарушението следва да се квалифицира по чл. 139, ал.

1, т. 2 ЗДвП. Моли се за отмяна на НП или за намаляване на санкцията до минималния размер.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се явява и не се представлява. От адв. Й. е депозирано заявление, в което са изложени и съображения по същество.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Николов, който моли НП да бъде потвърдено като правилно по съображения, изложени в отговора към жалбата. Алтернативно моли на жалбоподателя да бъде наложено поблагоприятно наказание по ЗДвП във връзка с ТР № 8/21г. по тълк.д. № 1/20г.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.2024г. в 10.27 часа по път АМ Хемус, км 0+200 в посока гр.

София-гр. Варна жалбоподателят Ц. С. Х. управлявал и извършвал превоз на товари – песъклива земя, с МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН с рег. № ***. Водачът бил спрян за проверка от служители на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. Св. А. М. А., главен инспектор в посочения отдел при АПИ, извършил измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118829 и ролетка № 1303/18/5м. При измерено разстояние между осите 1.40м сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща се ос на МПС била 31.475 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, като превишението е с 12.475 т. Издадена е кантарна бележка.

Св. А. М. А. съставил АУАН № 9959/16.02.2024г. на Ц. Х. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН е предявен на и подписан от жалбоподателя, който вписал, че има възражение. Издадена е и разписка, в която Ц. Х. с подписа си удостоверил, че е получил препис от АУАН.

МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН с рег. № *** е собственост на „*** видно от свидетелство за регистрация част II.

2

Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление № 8564/12.03.2024 г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3500 лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а”, пр. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

Със заповед № РД-11-246/31.03.22г. В.А. на длъжност началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ е оправомощена от председателя на УС на АПИ да издава НП на физически и юридически лица по съставени от оправомощени служители на АПИ АУАН при условията и по реда на ЗП и ЗДвП.

Със заповед № РД-11-247/31.03.22г. председателят на УС на АПИ е определил служителите на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, които да извършват контролни проверки на ППС с чуждестранна и българска регистрация, както и да съставят АУАН при констатирани нарушения на ЗП, ЗДвП и Наредба № 11/03.07.21г. на МРРБ, сред които е и св. А. А..

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А. А., както и въз основа на приобщените по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства – АУАН № 9959/16.02.24г., ведно с разписка от същата дата, кантарна бележка, свидетелство за регистрация част II, пътен лист, сертификат за проверка, удостоверение за одобрен тип на везни, сертификат за съответствие на ролетка, заповед № РД-11-246/31.03.22г. на председателя на УС на АПИ, заповед № РД-11-247/31.03.22г. на председателя на УС на АПИ.

Събраните по делото доказателства не съдържат противоречия и несъответствия, с оглед на което съдът ги цени в цялост, като не се налага обстоен доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е подадена в предвидения от закона срок за обжалване и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

3

Съобразно чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП АУАН се съставят от длъжностни лица на АПИ и на Агенция“Митници“ за нарушения по републиканските пътища.

АУАН е издаден от компетентен орган, доколкото свидетелят А. А. заема длъжност галвен инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, като със заповед № РД-11-247/31.03.22г. му е възложено да извършва контролни проверки на ППС с чуждестранна и българска регистрация, както и да съставя АУАН при констатирани нарушения на ЗП, ЗДвП и Наредба № 11/03.07.21г. на МРРБ.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, тъй като видно от приобщената заповед № РД-11-246/31.03.22г. В.А. на длъжност началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ е оправомощена от председателя на УС на АПИ да издава НП на физически и юридически лица по съставени от оправомощени служители на АПИ АУАН при условията и по реда на ЗП и ЗДвП.

При реализирането на административнонаказателната отговорност на Ц.

Х. в качеството му на водач на тежко ППС на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отмяната на обжалваното наказателно постановление, но е налице неправилно приложение на закона.

Съдът не споделя доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението в АУАН и НП е описано ясно, конкретно посочено е място на извършване, което е надлежно индивидуализирано. Описани са всички факти, които са относими към обективната страна на нарушението.

Доказа се, че техническите средства за измерване са одобрен тип и технически годни към датата на проверката. Съдът не споделя доводите за неправилност на замерването. Доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, сочат, че процесното ППС е тежко по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001г., тъй като превишава максимално допустимите норми по чл. 7 от Наредбата.

Наложената от наказващия орган санкция на Ц. Х. се основава на нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, 4 нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал.

5 и чл. 41 ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Изложеното обуславя заключението, че лицата, задължени да поискат разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи.

Следователно субекти на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически извършители, т. е. когато управляват лично ППС от посочения вид.

Когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС /какъвто е настоящия случай/, т. е. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата. След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗАНН, според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите 5 действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал.

3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.

В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на ОСНК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на ВАС, което е задължително за всички съдилища, включително и за настоящия съдебен състав, съгласно което водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

От ангажираните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е собственик на посоченото по-горе ППС или да има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз.

Напротив – от приобщеното свидетелство за регистрация на МПС част II се доказва, че процесното МПС е собственост на „***. Ето защо след като за водача на ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност в ЗДвП, няма как същият да е субект на нарушението на чл.26, ал.