Решение № 260000 от 10.01.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 603/2021
- Вид
- Решение № 260000
- Подписан
- 10.01.2023
- В сила
- 23.03.2023
- Състав
- КЕТИ КОСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т. 1-7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.132 · Конституция на Република България
- чл. 53, ал. 1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е №
Казанлък, 10.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 603/2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск срещу ОДВМР - П. и П. на Република България, солидарно да заплатят на ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди.
Ищцата С.Б.К., ЕГН ********** *** чрез адв. В.С. твърди, че е собственик на товарен автомобил – влекач DAF FT XF 105 с рег. № ****, номер на рама № ****и номер на двигателя **** .
На 28.09.2016 г. полицейски служител на РУ-Кричим във връзка с ДП №150/2016 г. по описа на РУ-Труд към ОДМВР – П. , иззел посоченият влекач от И.М.З., в момент в който го е управлявал по възлагане от нея. С определение по ЧНД № 6010/2016 г. съдът по искане на П. одобрил изземването.
Първата инстанция – Районен съд-Карлово с присъда №
30/05.07.2017 г. по НОХД № 54/2017 г. постановил влекачът да се отнеме в полза на държавата. Въззивната инстанция – Окръжен съд – П. , с решение № 309/10.11.2017 г. по внохд № 1666/2017 г. постановил да й се върне процесната вещ.
Вещта й била върната, но зле пазена от полицията и с редица липси и повреди.
Причинени са й имуществени вреди в размер на липса заключваща планка два броя по 44,20 лв., хидравлична помпа – 831,23 лв., капачка за ключ AdBlue – 72.37 лв., ел. блок VIC – 2835,95 лв., ел. модул ECAS - 948,58 лв., планка – 90,95 лв., ключ с патрон 2 бр. – 224,90 лв., спирачен цилиндър – 1486,43 лв., стелка тунел AStroni – 82,20 лв., стелки за кабина Вел – 88 лв., степенка скара акум. – 1281,07 лв., сервоусилвател AS tr – 1564,66 лв., конзола – 271,86 лв., капачка за резервоар – 63,92 лв., датчик за движение – 2248,39 лв. и 2836,75 лв. „платено върху стойността на щетите ДДС“.
При преглед на влекача на 10.12.2018 г. при извеждането му от двора на КАТ били установени липсите и повредите, описани по-горе. От тогава до сега влекачът не е в движение, защото няма средства да го поправи. Той не можел да се движи на собствен ход, а бил изтеглен от двора на КАТ.
Твърди, че независимо, че формално обвинение не е предявено към нея, пО.„наказателно обвинение“ следва да се разбира всяко действие, което дава основание да се възприеме като начало на наказателно преследване. Счита, че такова действие е претърсване, изземането, затова искът, който предявява следва са се разглежда по ЗОДОВ.
Твърди, че влекачът е използван за транспортни услуги в чужбина и е налице трансграничен елемент.
Моли съда да осъди ответниците П. на Република
България, ***а, представлявана от главния прокурор И.Г. и ОДМВР-П. , ул. **** , представлявана от старши комисар Й.Р. солидарно да й заплатят сумата от 17020,48 лв., ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до крайното изплащане.
Претендира разноските направени по делото.
Ответникът „О.Д. на МВР П. “ - гр.П. , ул. **** , представляван.от директора - комисар П.И.Т., чрез пълномощника си гл. юрисконсулт И.П. оспорва иска изцяло, както по основание, така и по размер, като счита същият за неоснователен и недоказан по отношение на О.на М. поради което като такъв моли да бъде отхвърлен.
Оспорва иска по отношение на неговия размер, счита същият за завишен, претендира ако се стигне до уважаване на иска - размерът на претендираното обезщетение да бъде намален до справедлив размер.
Прави възражение за наличие на основанията на чл.5, ал.1, алтернативно на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. в чиито хипотези обезщетение не се дължи или то се намалява.
Твърди, че липсва правно основание, на което да бъдат търсени претендираните вреди по реда на чл.2 от ЗОДОВ. Не е налице нито едно от основанията на чл.2, ал.1, т. 1-7 от ЗОДОВ, за да се претендират имуществени вреди по този ред, пред гражданските съдилища. Срещу ищцата не се е водило наказателно производство, няма задържане под стража или друго противозаконно лишаване от свобода, не е обвинена и впоследствие оправдана, няма наложени административни наказания, нито отменени административни мерки като незаконосъобразни, нито нарушения на права по чл.5, § 2-4 от КЗЧПОС. Оспорва твърденията, че изземването на практика се явява обвинение по смисъла на чл.6 от Конвенцията.
Счита, че извършените от полицейските служители действия са в рамките на законоустановените правила, в изпълнение на служебните им задължения, с цел постигане целите на наказателното производство, при осъществяването на справедливо и обективно разследване. Оспорва като недоказани твърдените имуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и извършените от полицейските органи действия.
Няма писмени доказателства относно това, какво е било състоянието на вещта на 30.09.2016 г., когато е предадена за съхранение в сектор „Пътна полиция". В контролния талон на МПС са описани само видими външни повреди. Той не може да е свидетелство за това дали са били налични сочените от ищеца елементи като липси.
Прави възражение за намаление на разноските в настоящото производство до размера на минималното възнаграждение за защита по този род дела, съгласно Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери н.адвокатските възнаграждения.
Н.основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, при отхвърляне н.иска изцяло или частично, претендира в полза н.ОД н.М.- П. да бъдат присъдени направените в производството разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът П.на Р.Б. чрез Е.З. - пълномощник на П.на Р.Б. с адрес: *** заявява, че твърдението, че товарен автомобил - влекач марка „DAF FT XT", с рег. № ****, и номер на рама № ****е собственост на С.Б.К., е недоказано, поради което за ищцата липсва активна процесуална легитимация да предяви иск.
Съвместното тълкуване на чл. 2 и чл. 6 от ЗОДОВ води до извода, че легитимирани да предявят иск срещу разследващите органи, П. или съда са гражданите, спрямо които е била упражнена наказателноправна или административноправна принуда (били са обвиняеми, задържани под стража, спрямо тях незаконно са използвани специални разузнавателни средства и т.н.), включително и техните наследници.
С.К. не попада в хипотезите на нито една от точките от
1 до 7 на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ - не твърди да е задържана по стража, настанявана за принудително лечение, да е била обвиняема по наказателно дело, да и е налагано наказание по НК или административно наказание, да е изтърпявала наказание или спрямо нея да са прилагани специални разузнавателни средства. В предметния обхват на ЗОДОВ е включена отговорност за незаконни актове, действия и бездействия на администрацията /чл. 1 ЗОДОВ/; от дейност на правозащитните органи /чл. 2 ЗОДОВ/; от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /чл. 2а ЗОДОВ/; от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок /чл.
26 ЗОДОВ/. От изложената в исковата молба фактическа обстановка се навеждат твърдения за евентуално претърпени имуществени вреди от действия на П., които не попадат в приложното поле на чл. 2 и чл. 26 от ЗОДОВ, от съществено значение в случая е и факта, че ищцата С.К. не е била участник - страна в ДП №150/2016 г. по описа на РУ - Труд към ОДМВР- П. .
Ищцата навежда твърдения, че процесната вещ "...е зле пазена от полицията и има редица липси и повреди". Действително процесния влекач е бил задържан, по искане на П. /одобрено от съда/, на законно основание като веществено доказателство в досъдебно производство. Впоследствие е върнат на правоимащия с окончателния съдебен акт. В исковата молба не е посочен конкретен акт - действие или бездействие на ПРБ, от които евентуално са произлезли претендираните вреди.
Претенцията е в размер на 17020, 48 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в това, че процесната вещ била „зле пазена от полицията и има редица липси и повреди". Ищцата твърди, че влекачът е иззет като веществено доказателство, в момент, в който е управляван по нейно възлагане от лицето И.М.З., във вр. с ДП№150/2016 г. по описа на РУ -Труд към ОДМВР - П. .В досъдебното производство, според чл. 161, ал. 1 от НПК, претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора.
В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършват претърсване и изземване и без разрешението на съда, като протокола за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа /чл. 161, ал. 2 от НПК/.Предвид гореизложеното изземването е извършено на законно основание. От исковата молба става ясно, че ОС - П. , с окончателен съдебен акт е върнал процесната вещ на правоимащия.
Относно наведените твърдения за липси и повреди по процесната вещ, счита, че исковата претенция по отношение на ПРБ е неоснователна тъй като в нито един момент магистрат и/или служител на ПРБ не е бил във фактическа власт на автомобила. Наблюдаващият прокурор осъществява контрол върху наказателния процес, но няма законово установени правомощия да упражнява контрол върху организационната, техническа и кадрова обезпеченост на органите на досъдебното производство, които не са в системата на ПРБ. Следва да се има предвид, че при осъществяване на своята дейност прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност съгласно чл.132 от Конституцията.
Ищцата К. твърди, че на 10.12.2018 г. при извеждането от двора на КАТ П. били установени липси и повреди, описани в исковата молба. Следва да се има предвид, че няма данни нито са представени доказателства в какво всъщност състояние е бил влекача, при предаването му. Предвид, което оспорва изцяло предявената претенцията, както по основание така и по размер.
По отношение на претенцията за евентуално настъпили имуществени вреди за ищцата, заявява, че ако има такива, те не се намират в пряка и непосредствена връзка с действията на магистрат или служител на П., поради което същата е неоснователна. Неоснователна е и претенцията за законна лихва, поради неоснователността на основния иск.
Действията на ПРБ по отношение на задържането и изземването са законосъобразни, наблюдаващият прокурор осъществява контрол върху наказателния процес, но няма законово установени правомощия да упражнява контрол върху организационната, техническа и кадрова обезпеченост на органите на досъдебното производство, които не са в системата на ПРБ.
В нито един момент МПС не е било във фактическа власт на магистрат и/или служител на ПРБ.
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, както и да осъди ищеца да заплати на ПРБ разноски за възнаграждение за процесуален представител по чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно Наредбата за плащането на правната помощ.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от документите приложени по приложените по делото ДП № 68/2016 г. на ОДМВР-П. , Отдел „Криминална полиция“, н.о.х.д. № 54/2017 г. на РС-Карлово и в.н.о.х.д. №1666/2017 на ОС-П. , на 28.09.2016 г. при оперативно-издирвателни мероприятия и действия по разследване на извършена от И.З. кражба е установено, че извършителя е отнел полуремарке като го е прикачил към влекач марка „МАН“ с рег. № **** с регистриран ползвател фирма „В.Т.“ ЕООД, на която собственик и управител е И.М.З. , като влекач с рег. № ****, на който е било закачено полуремаркето е регистриран на същата фирма и е намерен на адреса, на които е регистрирана фирмата на И.З. . На същата дата И.З. е бил забелязан да пътува по пътя гр.Д.- гр. Ст.З.с товарна композиция, състояща се от влекач марка „ДАФ“ с рег. № **** и полуремарке марка „Шмитц“, отговаряща на откраднатото от с. К.полуремарке.
Служители на КАТ задържали И.З. в началото на с. Т., обл. Ст.З.и установили, че действително тегленото полуремарке от управлявания от З.влекач марка „ДАФ” рег. № **** е откраднатото от с. К.полуремарке.
Разпечатката съдържа 47 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3f9503b-247b-40d4-929c-4934bb469ac0