Решение № 1017 от 14.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Стара Загора, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530101646 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за обявяване на нищожност на клаузата, предвидена в чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № *****/20.07.2022г.

Ищцата Н. Ю. П., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 20.07.2020 год. е сключила потребителски договор за кредит №***** с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, за сумата от 500,00 лв. В договора било посочено, че ще се ползва услугата „Динамично плащане”, за което се дължала сума в размер на 157,30 лева или 35 % от размера на главницата.

Заплащането на допълнителната такса „Динамично плащане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит №*****.

Счита, че клаузата по чл. 9, ал. 1, с която е договорено допълнително плащане към кредитора от Договора, е неравноправна, следователно и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като задължава потребителя да заплати сума в размер на 35% за услуга, която не е извършена. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД.

Ищцата счита клаузата за заплащане на посочената допълнителна такса за нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Така договореното заплащане на суми и такси, водят до оскъпяване на кредита, за което не се 1 предоставяла каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба.

Съгласно чл. 10а ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тоест уговорената в чл. 9 ал. 2 такса била в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК.

Освен изложеното, счита, че горепосоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.

Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, били нищожни, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така, заедно с договорената лихва и допълнителните възнаграждения в размер на 35%, обуславяло извода, че горепосоченото ограничение било превишено /в този смисъл и § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК/. Следователно клаузата на чл. 9 ал. 2, начисляваща допълнително възнаграждение за кредитора, била нищожна - чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. /В този смисъл Решение № 264073 от 18.06.2021 г. по в. гр. д. № 7007 / 2020 г. на Възз. III-б. състав на Софийски градски съд/.

Ищцата, чрез пълномощника си твърди, че посочената клауза от процесния договор е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от 33Д поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33Д, като накърнява добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от 33П, поради неравноправност.

Молбата към съда е да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл. 9 ал. 2 от сключения с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД Договор за паричен заем №*****, предвиждаща заплащането на такса за „Динамично плащане” в размер на 157,30лева, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.10, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД в депозирания писмен отговор оспорва наведените доводи за нищожност на сочената клауза.

Дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.

Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, които били скрепени с правни норми и 2 евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора, поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Цитира съдебна практика.

Оспорва също твърденията, че нееквивалентността на престациите противоречи на добрите нрави, тъй като липсвала конкретика относно морално-етичните правила, на които подобна сделка противоречала.

Оспорва и твърдението, че предлаганото от кредитора доброволно действие представлявало скрита възнаградителна лихва. Било изпълнено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК - да е наличен Годишния процент на разходите (ГПР).

Твърди, че ищцата, като страна по договор за потребителски кредит, сама пожелала допълнителното действие. Всяко действие, което кредиторът предоставил, било по желание на потребителя. Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не можело да се твърди, че ищцата не е разбрала за него.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен предявения иск. Претендира за направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата – редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от пълномощника й, с която моли съда да уважи предявения иск.

В съдебно заседание ответното дружество не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 20.07.2020 г. между ищцата Н. Ю. П., в качеството на кредитополучател, и "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД - София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за кредит МАХ_500031785, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата потребителски кредит, в размер на 500 лв., срещу задължението на последната да го върне в срок от 6 месеца, при ГПР 30,51% и годишен лихвен процент 26,93%.

В чл. 9, ал. 2 от Договора е посочено, че кредитополучателя изрично е заявил желание за динамично плащане по кредита , за което дължи сумата от 157,30 лв., платима на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план. Така месечната вноска на кредитополучателя е определена в размер на 133,83 лв., а общото задължение по кредита възлиза на 802,98 лв.

Посочената клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите 3 нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Не е ясно какво представлява тази такса за "динамично плащане" и за каква услуга се дължи. Не е ясно и по какъв начин е определен размерът, респ. в какво точно се изразява насрещното поведение на кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК . Очевидно тази такса служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем и да бъдат заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК , т. е. с тази клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т. нар. "скрита възнаградителна лихва". Потребителят следва да заплати таксата с неясна насрещна престация, клаузата е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание, не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера й.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай услугата "динамично плащане" има за предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогне потребителя да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.

Отделно от всичко изложено следва да се посочи, че таксата за "динамично плащане" не е включена в размера на посочения ГПР от договора за паричен заем. Когато в ГПР не е включена тази такса и доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, по този начин реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК . С тези допълнителни такси се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, регламентирано в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до нищожност на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК .

С оглед изложеното съдът намира, че така уговорената клауза противоречи на закона и добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е нищожна.

Предвид гореизложеното искът за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2 от процесния договор се явява основателен и клаузата следва да бъде прогласена за нищожна.

На осн. чл. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата, като 4 ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 1 266, 68 лева, съобразно списъка на разноски / 51.68 лв. - заплатена държавна такса, 15 лева за куриерска услуга, адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв./.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за такса за „Динамично плащане“ в размер на 157.30 лв., обективирана в чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит МАХ_*************/20.07.2020г., сключен между Н. Ю. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“ ул."Незабравка" № 25, ет.5.

ОСЪЖДА ГПК „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, с ЕИК 201513004,, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н "Изгрев", ул.

"Незабравка" № 25, ет. 5, да заплати на Н. Ю. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, сумата от 1 266, 68 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5