Решение № 6 от 10.06.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр.Велинград , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20215210200176 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на П. ПЛ. П. срещу Наказателно постановление № 20-0367-000716 от 25.08.2020 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което са му наложени административни наказания, както следва: 1./ за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП-глоба в размер на 150,00 лв., на основание чл. 179, ал.1 т. 5 ЗДвП; 2./ за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвПглоба в размер на 150,00 лв., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП; 3./ за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП-глоба в размер на 20,00 лв., на основание чл. 185 ЗДвП.

Релевират се бланкетни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна РУ Велинград, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Жалбата е подадена в срок /препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 23.11.2020 г., а жалбата е подадена на 30,11.2020 г./, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните доказателства, намери за установено от фактическа следното:

На 11.08.2020 г. служителите на РУ Велинград, младши автоконтрольор Х.Г. и полицейски инспектор И.П., изпълнявали задълженията си като смесен автопатрул по контрол на правилата за движение по пътищата и охрана на обществения ред, на територията на гр. Велинград. При обход в района на ул.

„Патриарх Евтимий“ с кръстовището на бул. „Хан Аспарух“, видели, че 1 движещият се пред тях по улица „Патриарх Евтимий“ лек автомобил с рег. № РА 0990 ВТ предприел маневра завой на ляво, за да навлезе по бул. „Хан Аспарух“, като навлязъл в най-лявата пътна лента, по която в този момент се движило друго превозно средство. Освен това, при извършване на маневрата завой на ляво, не пропуснал насрещно движещите се по ул. „Патриарх Евтимий пътни превозни средства. С тези действия водачът създал опасност за движението. След като завил, автомобилът продължил с висока скорост по бул. „Хан Аспарух“. Това наложило да бъде последван и спрян от полицейския автопатрул за извършване на проверка. При проверката се установило, че се управлява от жалбоподателя П. ПЛ. П. и че е негова собственост. Чрез справка в АИС АНД на МВР се установило, че водачът има неплатени глоби по ЗДвП по влезли в сила наказателни постановления.

На П. бил съставен АУАН GA 214833/11.08.2020 г., за това че в гр.

Велинград, на кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Хан Аспарух“ управлява личното си МПС, като извършва следните нарушения: 1./ предприема завой наляво за напускане на пътя с предимство, като не пропуска движещото се по пътя с предимство МПС и създава опасност за движението; 2./ извършва неправилна маневра завой наляво за преминаване през кръстовище, като навлиза изцяло в лявата част на платното за движение и създава непосредствена опасност за движението; 3./ управлява МПС с връчени и незаплатени глоби в срока за доброволно изпълнение.

Извършените нарушения били квалифицирани съответно по чл. 25, ал.1 ЗДвП, чл. 25, ал. 2, пр. 1 ЗДвП и чл.190, ал. 3 ЗДвП.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което обективните обстоятелства от съставите на нарушенията са посочени по идентичен начин с тези в акта. Идентична е и дадената им правна квалификация. С него П.П. са наложени административни наказания глоба, както следва: 1./ 150,00 лв., на основание чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП; 2./ 150,00 лв., на основание чл. 179, ал., т. 5, пр. 4 ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП; 3./ 20,00 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.

190, ал. 3 ЗДвП.

Фактическата обстановка съдът установи от разпита на свидетелите Х.Г. и И.П. и от представените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение GA № 214833/11.08.2020 г. и Наказателно постановление № 21-0367-000716 от 25.08.2021 г. са съставени от компетентни органи съгл. т. 1.4. и т. 2.8. Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

2

Съдът счита, че при съставянето им са допуснати съществени процесуални нарушения, в частта относно нарушения на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Описанието на нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП е непълно и неясно.

Изискването, което законът поставя чрез тази разпоредба, е промяната на местоположението на пътното превозно средство да е предварително съобразена с местоположението, посоката и скоростта на движение на останалите превозни средства, които се движат пред него след нето или минават покрай него, за да не се създава опасност за участниците в движението. В случая, в акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление е посочено, че при предприемане на маневра завой на ляво, водачът не пропуска движещото се по пътя с предимство МПС, без да е посочено дали то се е движило преди него, след него или е минавало покрай него и с кои участници в движението извършващият маневрата водач не се е съобразил.. Не е посочено в какво се изразява създадената опасност за движението. С това е нарушено правото на жалбоподателя да узнае обективните признаци от състава на нарушението и да организира защитата си. Освен това, както се установи от показанията на свидетелите, водачът не се е съобразил с насрещно движещото се превозно средство, при което нарушението следа да се квалифицира по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, която се явява специална правна норма и изключва приложението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Ето защо съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба на основание чл. 179, ал.1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

По същите съображения, а именно допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота при описанието фактическите обстоятелства от състава на нарушението, наказателното постановление следва да се отмени и в частта относно нарушението на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. С посочването, че водачът, извършвайки неправилна маневра завой на ляво за преминаване през кръстовище, навлиза изцяло в лявата част на платното за движение и създава непосредствена опасност за движението, не са изпълнени изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП регламентира реда и правилата за преминаване в съседна пътна лента по време на движение на МПС и въвежда правила за предимство при едновременно извършване на маневрата от превозни средства, намиращи се в две съседни пътни ленти. За да извърши съдът обоснована преценка в коя от двете хипотези е създадена непосредствената опасност, следва в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление да е посочено точно и конкретно местоположението на превозното средство, извършващо маневрата и на това, 3 което следа да бъде пропуснато, което не е сторено. Освен това не е посочено в какво се изразява създадената опасност за движението. С това е нарушено правото на жалбоподателя да узнае обективните признаци от състава на нарушението и да организира защитата си, а съдът е поставен в невъзможност да осъществи съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания акт.

По отношение на нарушението на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Налице е описание на обективните обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.

Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Наказателното постановление, обаче, следва да се отмени и в тази част, тъй като административнонаказващият орган не е съобразил, че към датата на установяването му, по отношение на изпълнението на наказанията по влезлите в сила наказателни постановления, с които са наложени, са изтекли предвидените в чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН давностни срокове, за които съдът следи служебно.

От приложената по делото справка за нарушител водач, се установява, че жалбоподателят има неплатени глоби по няколко влезли в сила наказателни постановления, както следва- НП № 3574 от 20.09.2001 г. на ОДМВР Пловдив, влязло в сила на 04.12.2001 г., НП № 588 от 10.02.2003 г. на ОДМВР Велико Търново, влязло в сила на 08.04.2003 г., НП № 267 от 26.03.2003 г. на РУ Велинград, влязло в сила на 03.04.2003 г., НП № 2594 от 12.08.2004 г. на ОДМВР Пазарджик, влязло в сила на 30.12.2004 г., НП № 36599 от 20.04.2005 г. на СДВР, влязло в сила на 15.11.2005 г., НП № 7458 от 19.09.2005 г. на ОДМВР Пловдив, влязло в сила на 12.01.2006 г. и НП № 14-1006-002289 от 10.10.2014 г., влязло в сила на 21.11.2014 г.

От датата на влизане в сила всяко едно наказателно постановление, от когато е започнал да тече давностния срок за изпълнение на наказанието глоба, до установяване на нарушението на 11.08.2020 г., е изтекъл срок, надвишаващ както общата двугодишна изпълнителска давност, така абсолютната такава по чл. 82, ал. 3 ЗАНН. От страна на административнонаказващия орган, чиято е тежестта да докаже материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания акт, т.е. извършването на процесното нарушение, не се представиха доказателства, че двугодишния давностен срок е спиран или прекъсван или че за събиране на вземанията е образувано изпълнително производство, в който случай законът изключва приложението на абсолютната давност за изпълнение на наказанието глоба. Предвид че за давността в административнонаказателното производство съдът следи служебно, изтичането на предвидения давностен срок за изпълнение на наказанието глоба следва да бъде съобразено като факт с правно значение при преценка за ангажиране на отговорността на водача. В 4 случая съдът намира, че към датата на установяване на административното нарушение, наложените с наказателните постановления наказания глоба са станали неизпълними, по тях не се е дължало плащане, поради което от обективна страна П. не е осъществил състава на нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП и незаконосъобразно е и санкциониран по този текст.

Поради гореизложеното, съдът намира, че подадената жалба е изцяло основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0367-000716 от 25.08.2020 г., на Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с което на П. ПЛ.

П., ЕГН: **********, са наложени административни наказания, както следва:

1./ за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП глоба в размер на 150,00 лв., на основание чл. 179, ал.1 т. 5 ЗДвП; 2./ за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП глоба в размер на 150,00 лв., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП; 3./ за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП глоба в размер на 20,00 лв., на основание чл.

185 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Пазарджик, по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от връчване на съобщението да страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5