Решение № 1584 от 14.11.2018, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-102

14.11.2018г.

В И М Е Т О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро

Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА мл.с. Марина

МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Ц.ова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1309 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК:********* с адрес гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37, чрез юрисконсулт Кристиян Николов против Решение № 1601/19.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 3314 по описа за 2018 година на Районен съд Бургас, с което жалбоподателят е осъден да върне на М.П.С. ЕГН:********** гр.Б. ул. Г. Г. * ет.* чрез адвокат Галин Кутиев от АК Бургас, сумата 290.74лв., платена от С. на ЕВН без основание за периода от 16.06.2016г. до 06.08.2016г., представляваща корекция на сметката, по облигационни отношения между страните по доставка на електроенергия с клиентски номер **********.

Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Твърди, че доказателствата са тълкувани превратно, пренебрегнати са важни обстоятелства и решението като резултат е неправилно.

Сочи, че с решението си БРС възприел, че въпреки, че е налице валидно правно основание за извършеното преизчисление (решение №111 по т.д.№1650/2014г., І т.о. на ВКС), то ЕВН ЕС не било доказало наличието на ред за уведомяване на клиента в Общите си условия. Твърди, че на основание чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл.

104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл.

51, ал. 1 от ПИКЕЕ въззивникът има правно основание за извършване на корекцията. Цитира задължителна практика- решение №118 от 18.09.2017г. на ВКС по т.д.№961/16г., II т.о., в която изрично била развита тезата, че старите общи условия на крайните снабдители съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите и не е необходимо приемането на нови ОУ, тъй като старите изпълняват изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Намира за неправилна тезата на първа инстанция, че след измененията от 2012г. дружеството трябва да приеме нови общи условия, съдържащи нов ред за уведомяване на клиентите. Сочи, че това не е необходимо, тъй като чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично указва реда, по който крайният снабдител уведомява клиентите за дължимите суми при корекция на сметката, която разпоредба никога не е била обявявана от съд за нищожна и максимално пълно уреждала отношенията между страните във връзка с уведомяването. От друга страна счита, че в договора между страните съществува и общ ред за уведомяване съгласно чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕС, според който всички съобщения се връчват на адреса, посочен в заявлението за започване на продажба на ел.енергия. Изтъква се, че видно от исковата молба клиентът разполагал с всички документи, касаещи проверката, което означавало, че същите са му били връчени и той бил запознат с тях. Поддържа тезата, че Законът за енергетиката не въвежда като задължение ОУ да се допълнят след измененията в него в частите, с които те вече така или иначе са уредили регулираните от тях обществени отношения, затова смята за лишено от смисъл приемането на изцяло нови общи условия. Акцентира, че потребителите и техните организации не са реагирали, не са предложили специални условия нито за индивидуален потребител, нито за колектив от потребители, което означава, че всички страни по договора са приели, че в настоящия си вид от 2008г. ОУ на ЕВН ЕС напълно кореспондират с изискванията на закона. Намира, че с измененията от 2012г. законодателят не е създал задължение за действащите към края на 2012г. крайни снабдители да приемат нови общи условия, в които да бъде въведен нов ред за уведомяване на клиентите като ако е имал такава цел това е следвало изрично да бъде предвидено в закона, а изменението се отнася само за крайни снабдители, които не са имали такава клауза и е следвало да я въведат след 2012г. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си. Намира, че съдът не е отчел още няколко промени в законодателството- тези от 2013г., които пряко регулирали обществените отношения по процесния спор.

ПИКЕЕ от 13.11.2013г. били приети на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ от КЕВР, представлявали подзаконов нормативен акт и за дружеството никога не съществувало задължение да приема подобни правила, както погрешно съдът се обосновал в решението си. Твърди, че в ПИКЕЕ изрично са формулирани както документите, касаещи проверките, така и реда за връчването им и са изцяло съобразени с промените в закона. Дружеството многократно внасяло в КЕВР множество заявления за приемане на нови ОУ, съобразени с измененията в ЗЕ от 17.07.2012г., последното от които от 29.01.2015г., но регулаторът не инициирал такава процедура с аргумент, че ПИКЕЕ е уредил този въпрос. Сочи се още, че енергийното предприятие не твърди неизпълнение на договора от страна на клиента, за да доказва виновно неизпълнение. Намира, че е без значение и авторството на манипулацията, тъй като смята, че ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждат обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно отчитане на СТИ, констатирано от служителите на мрежата на ЕВН ЕР в протокол, а констатациите им били потвърдени в протокола на БИМ. Всички действия след това били извършени по прилагане на правната уредба в ЗЕ и ПИКЕЕ, т.е. няма неизпълнение на договорно задължение, а било констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Чрез прилагането на ПИКЕЕ се доказвало реалното доставено количество ел.енергия, въз основа на което се формирала дължимата сума от клиента за реалното му потребление.

Намира, че по делото е установена външна намеса, при която електромерът отчита по-малко от реално консумирана ел.енергия, доказана била манипулация на СТИ, вследствие на което електромерът отчитал частично консумираната енергия и прави извод, че претендираната от дружеството сума е реално дължима. Ето защо счита решението на БРС за неправилно и постановено в нарушение на закона, а претендираната от ищеца сума – за дължима. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции и представя списък на разноските.

В случай, че решението се намери за правилно, въззивникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до минимален размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се правят доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 13.08.2018г. и на същия ден по делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищеца в първа инстанция. С отговора въззиваемата страна намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на първа инстанция за правилно и обосновано. Поддържа становището си до момента в производството. Намира, че цитираната във въззивната жалба съдебна практика не касае конкретния правен спор. Твърди, че не се установява защо именно за 51 дни е процесната корекция, както и че липсва яснота при изчисляването и приложената методика. Сочи, че правилно БРС е тълкувал и приложил закона. Моли за потвърждаване на решението на РС Бургас. Претендира разноски. Не са направени искания за събиране на доказателства.

Районен съд Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, след като намери че въззивната жалба е редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, приема от фактическа страна следното:

М.П.С. е предявил пред Районен съд Бургас иск против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с който претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 290,74 лева с ДДС, представляваща заплатена от ищеца стойност по фактура № **********/23.08.2017г. като допълнително начислена сума за електроенергия за период от 51 дни, която счита за недължимо платена и с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и съдебно –деловодни разноски. Твърди, че е потребител на електроенергия в жилище на адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“ № **, вх. *, ет. * и има индивидуално средство за измерване със самостоятелна партида ИТН № 2618630 и клиентски номер **********. Сочи, че с фактура № **********/23.08.2017г. ответното дружество му е начислило допълнително стойност за електрическа енергия в размер на 290,74 лева с ДДС за периода от 16.06.2016г. до 06.08.2016г., представляваща корекция за 51 дни консумирана енергия. Корекцията била извършена въз основа на проверка от служители на ЕВН България Електроразпределение АД, обективирана в констативен протокол № 273629/06.08.2016г. и уведомително писмо изх. № 5294253-1/23.08.2017г.

Сумата по фактурата била заплатена на 18.09.2017г., но намира, че не дължи заплащането й, тъй като счита, че не се установява неправомерно въздействие на средството за търговско измерване (СТИ) от страна на абоната, което да е извършено виновно. Сочи, че СТИ и електромерните табла са собственост на енергодружеството, което било длъжно да ги поддържа в изправност като лично ищецът не извършвал неправомерни действия за промяна отчитането на уреда и в констативния протокол било посочено, че няма видима нерегламентирана намеса.

Смята за недопустимо без да е доказана вина да се ангажира отговорност чрез едностранна корекция на сметката, тъй като правоотношението между доставчика и потребителя е договорно и само недобросъвестно поведение било основание за ангажиране на договорната отговорност по смисъла на чл. 82 ЗЗД. Оспорва констатациите в констативен протокол, тъй като не бил съставен в присъствие на ищеца, нито на служители на полицията. Твърди, че уреда имал грешка, но не се установява външна намеса. Оспорва и констатациите в протокола от БИМ, тъй като повече от 9 месеца електромера бил в безшевна торба като липсват данни за неговото съхранение, къде и при какви условия. Сочи, че съгласно протокола от БИМ отсъстват механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера, както и че са налице всички изискуеми по закон пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Твърди, че е недопустима едностранна корекция на сметката за ел.енергия, тъй като липсва законово основание и е налице противоречие с чл. 143, т.6 и т. 18 от ЗЗП. Намира клаузите от ОУ чл. 54 за неравноправни и нищожни. Изразява недоумение защо сметката е коригирана именно за 51 дни. Сочи за липса на законово основание за едностранна корекция на сметките и счита, че и след измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. и приемането на ПИКЕЕ не е регламентирана обективна отговорност на потребителя при неправилно измерване на потребената ел.енергия, а предвиждат единствено установяване на процедура за определяне на отчетеното количество електрическа енергия в случаите, когато при проверката на измервателната система се установи грешка над допустимата, а не външно въздействие и манипулация. Сочи се, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средствата за търговско измерване са собственост на ответника, поради което поддържането им в техническа изправност е негово задължение. Представя доказателства и претендира разноски.

Ответното дружество - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, своевременно представило отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Изтъква, че процесната сума е начислена правомерно, като се позовава на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ вр. с чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г.), във връзка с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Коригираните количества били изчислени съобразно методиката по чл.48, ал.1, т.1, б. “б“ ПИКЕЕ. Сочи, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД продава ел.енергия при условията на публично известни общи условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г., а „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД като оператор на ел.мрежа предоставя ползването на същата на крайните клиенти, към която са присъединени при публично известни общи условия, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008г. Твърди, че общите условия са публично известни и са общоизвестен факт. Намира, че е налице облигационна връзка между ищеца и ответното дружество. Твърди, че на 06.08.2016г. на основание чл. 37 ОУ на ЕВН ЕР, с цел осигуряване на съответствието на СТИ с изискванията за точност по ПИКЕЕ служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са извършили проверка на електромер № ********* като служителите установили несъответствие на СТИ с нормираните метрологични и технически характеристики за точност. На основание чл. 36 ОУ на ЕВН ЕР вр. чл. 37 ОУ на ЕВН ЕР електромерът бил демонтиран в присъствието на двама свидетели, поставен в безшевен чувал и запечатан с пломба със знака на ЕВН ЕР и с уникален номер EVN № 449426.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3f8da20-d016-4f28-a8f3-1ae2903c4082