Решение № 517 от 31.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Русе, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201181 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "МАРТИ - МИТ" ЕООД, ЕИК 115774903, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Напредък“ № 1, чрез адв.

Я. В. Я. от АК – Пловдив, със съдебен адрес ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504797353, с който на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита издадения електронен фиш за неправилен и незаконосъобразен, поради което моли за неговата отмяна. Смисълът на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП вменявал задължение за заплащане на такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 ЗП, чието заплащане давало право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или даден участък. Не било ясно как администативнонаказващият орган достигнал до извода, че процесното ППС попадало в обхвата на законовата норма. В електронния фиш не било описано какво точно нарушение е 1 извършил жалбоподателят. Не било посочено каква по размер е била дължимата такса, каква такса е била платена за процесното ППС и каква била неговата категория. Нарушени били по този начин процесуалните права на жалбоподателя, защото не можел да разбере какво точно нарушение се твърдяло да е извършил. Недопустимо било тези конкретни елементи от състава на нарушението да се извличат по логически път, те трябвало да се посочат в самия електронен фиш, за да има конкретно ясно и точно формулирано обвинение. В обжалвания електронен фиш било посочено, че за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството жалбоподател се налагала имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП регламентирала, че собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не била заплатена дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 ЗП, се наказвал с глоба в размер на 2 500 лв. Никъде в обжалвания електронен фиш не било посочено, че процесното ППС, собственост на жалбоподателя, било от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП.

Обжалваният електронен фиш бил и необоснован, защото посочената правна норма не съответствала на това, което фактически се твърдяло, а и нищо конкретно не се твърдяло от фактическа страна. Липсвало три имена на лицето, издало обжалвания електронен фиш, както и дата на издаването му. Тя била важна, защото имало значение за преценка спазването на сроковете по чл.

34 ЗАНН. Не бил издаден електронният фиш в рамките на 3-месечния преклузивен срок, който започвал да тече от извършване на заснемането, от който момент следвало да се счита за открит нарушителят – собственикът на ППС. Не бил издаден и в рамките на 6-месечният срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН.

Това съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на електронния фиш. На 10.06.2024 г. жалбоподателят извършил справка за таксуване и плащане на пътни такси. На датата на твърдяното нарушение – 16.08.2021 г., били налице данни за заплащане на тол такса на стойност 22,51 лв за ППС с рег. № РВ 3137 ТТ, т.е. е било извършено изискуемото задължение за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Съществуват два вида начина за заплащане на дължимата пътна такса. Според чл. 179, ал. 3а ЗДвП изискването било да е налице неизпълнение на „съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно ЗП за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, чието 2 ползване е започнато или незакупуване на маршрутна карта. В това се състояло изпълнителното деяние на чл. 179, ал. 3а ЗДвП – в бездействие. В случая бил налице сключен тристранен договор между собственика на процесното ППС и доставчика на услугата за електронно събиране на такса за изминато разстояние. По този начин жалбоподателят е изпълнил задълженията си да осигури установяването на изминатото от ППС разстояние. Липсвали данни по делото липсата на тол декларация, съдържаща изискуемите данни, да се дължи на неправомерно поведение на жалбоподателя. Нещо повече, видно от справката била платена такса, евентуално била налице техническа неизправност на бордовото устройство, в който случай нито собственикът, нито водачът на ППС нямал отношение или задължение за ремонтиране на същото съгласно тристранния договор. От това следвало извод, че е налице техническа неизправност или грешка в електронните системи, а не виновно поведение на дружеството, собственик на ППС, с което да се цели избягване на заплащането на задължителни такси и целенасочено заобикаляне на закона. Не били извършени необходимите справки и събиране на данни относно конкретното бордово устройство.

Следва да се посочи, че дори и да се приемело, че жалбоподателят е осъществил някакво административно нарушение, то от него не са настъпили общественоопасни последици и следвало да бъде приложена хипотезата на чл.

28 ЗАНН и дружеството да се предупреди, а не да се наказва с имуществена санкция от 2 500 лв. В процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя било допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение. В издадения електронен фиш било посочено, че той се издавал за нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП.Това отклонение обаче от общото правило на развитие на административнонаказателния процес, съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, се отнасяло само за нарушението по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. За вмененото на жалбоподателя нарушение не била предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му следвало да се ангажира по общия ред – със съставянето на АУАН и НП по 189е и сл. ЗДвП.

Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. До изменението на закона е липсвала изрична законова разпоредба, 3 предвиждаща възможността за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, което изключвало възможността за съставяне на електронен фиш за този вид административни нарушения. Разпоредбите на чл.

102, ал. 2 ЗДвП и чл. 179, ал. 3б ЗДвП били в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и поконкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. Предвиждало се уведомяване от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние да уведоми ползвателя на платената пътна мрежа, когато се установи преминаване без заплащане на съответната пътна такса. Агенция „Пътна инфраструктура“ е следвало да уведоми дружеството жалбоподател за неизправността, а не да го санкционира, независимо че към датата на нарушението съответните разпоредби на чл. 10б ЗП са влезли в сила на 01.01.2024 г., тъй като задължението на АПИ произтичало директно от Регламента. Съобразно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, дължимата тол такса към датата на нарушението е била в минимален размер като държавният бюджет не би бил ощетен значително, като спрямо този размер имуществената санкция от 2 500 лв. противоречала на принципа за пропорционалност, заложен в чл. 5 ДФЕС.

Трябвало да се отбележи, че от описаното устройство са били подавани тол декларации. Следвало съдът да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Моли за отмяната на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Упълномощеният защитник адв. Я. Я. депозира становище, с което не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие и поддържа жалбата.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомени, не изпращат представител. Постъпило е пространно становище от процесуалния представител на наказващия орган юрк. М. М., с което се счита жалбата за неоснователна, моли се за потвърждаване на електронния фиш и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща 4 представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 18.06.2024 г. по електронен път, при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 07.06.2024 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504797353 е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против "МАРТИ - МИТ" ЕООД, ЕИК 115774903, за това, че на 16.08.2021 г., в 10,27 ч, влекач марка „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, с рег. № РВ 3137 ТТ, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, с брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 40 000 кг, в община Иваново, при движение по път I-5 км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол декларация за преминаването по тол сегмент № **********, поради което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.

Съдът намира развитите от жалбоподателя доводи досежно липсата на правна възможност да бъде издаден електронен фиш за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП за неоснователни. В разпоредбата на чл. 167а от ЗДвП е регламентирана процедурата, чрез която Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, като в чл. 167а, ал. 2 са регламентирани правомощията на служителите в АПИ, както и актовете, които могат и следват да издава контролните органи при упражняване на правомощията си. В чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП. Очевидно, макар и да не е съблюдавал стриктно изискванията на Закона за нормативните актове, законодателят е 5 регламентирал възможността за ангажиране отговорността на правните субекти за извършени административни нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, чрез издаване на електронни фишове за налагане на имуществена санкция за нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 е посочено, че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП. Не на последно място следва да се отбележи, че с новата алинея на ал. 8 на чл. 189ж ЗДвП е визирано връчването не само на наказателни постановления, но и на електронни фишове, включително и за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в. Анализът на всички тези разпоредби води до извода, че е налице предвидена възможност от законодателя да бъде издаван електронен фиш включително и за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Вярно е, че нормата на чл.189ж от ЗДвП казва, че „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Съответно, според чл.179, ал.3 ЗДвП „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Да се приеме, че законодателят с приемането на нормата на чл. 189ж ЗДвП за издаване на ЕФ за този вид нарушения е целял само и единствено издаване на ЕФ за нарушенията на водачи на ППС, но не и на собствениците на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, е неправилно. С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г. / са създадени нови разпоредби, сред които и на чл. 189ж ЗДвП, като е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. В предварително внесения законопроект в Народното събрание първоначално сегашния текст на чл. 189ж ЗДвП е бил предвиден като разпоредба на чл. 189з ЗДвП. Той е имал следният текст: „При нарушение 6 по чл. 179, ал. 3 - 3в и по чл. 187, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 179, ал. 3 - 3в, установено и заснето съгласно чл. 167а може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. В последствие при приемане на измененията на ЗДвП с Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., доп., бр. 60 от 30.07.2019 г., в сила от 1.01.2019 г., това правило е вписано в нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП и съществувало така до редакцията му през 2024 г., оставайки във вида, че само за нарушения по чл. 179, ал. 3 ЗДвП можело да се издава електронен фиш.