Решение № 39 от 15.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Стара Загора, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20245530104951 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищцата Р. П. Д. твърди, че при направена от нея справка в централния кредитен регистър установила, че в същия била подавана информация от ответника „Еос Матрикс” ЕООД във връзка с просрочено задължение с идентификатор на кредита **********, доколкото си спомня от 2012 г. Видно от издадената й справка от ЦКР, ответникът съгласно задължението си подава тази информация от 30.06.2019 год. като към 30.06.2024 г. задължението й било декларирано от "Еос Матрикс" ЕООД пред Централния кредитен регистър в размер на 500.00 лева – просрочена главница, 719.00 лева Просрочени лихви и 404.00 лева - такси и други разходи.

След разговор със служител на ответника, установила, че за това задължение според служител на ответника било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Кръстю А. Стара Загора. При проверка при съдебния изпълнител се установило, че в действителност имало образувано такова дело, но същото било прекратено 2016 - 2017 г. и към настоящия момент било унищожено.

Предвид, че за ищцата бил налице правен интерес за прекратяване на 1 обработката на личните й данни от ответника и съответно подаването от негова страна, ежемесечно на данни към ЦКР, депозирала молба за прекратяване на подаването на данните, като се позовала на изтеклата погасителна давност, както за главницата, така и за акцесорната претенция за лихви и разноски.

Това нейно искане не било уважено от ответника по настоящото производство, видно от отговора на заявлението й - Становище изх. № 02540/19.09.2024 г. Видно от посоченото становище, ставало ясно, че претендираното незаплатено задължение от ответника произтичало от договор за кредит овърдрафт от 20.10.2008 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, като ответникът придобил вземането с договор за цесия, считано от 14.11.2016 г. и същото възлизало към 18.09.2024 г. в общ размер от 1643.75 лева.

Ищцата твърди, че от страна на ответника, не били предприети каквито и да било действия от тази дата за принудително събиране на вземането т.е. към настоящия момент бил изтекъл период от време, окото девет години и били налице хипотезите на чл. 110 и 111 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕОД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, обл.София, ПК 1715, р-н „Витоша“, ул.”Рачо Петков - Казанджията” №6, представлявано от: Райна Иванова Миткова Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, сумите, които са формирани на основание договор за цесия на 14.11.2016 г. между „Първа инвестиционна“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно с приложение към него, и съгласно изпълнителен лист за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК издаден по ч.гд. № 5056/2012 г. по описа на РС Стара Загора, с който Р. П. Д. е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна“ АД сумата от 500 лева главница; 102,88 лева договорна лихва; 2,13 лева наказателна лихва и законна лихва върху главницата от 24.09.2012 г. до изплащането й, както и сумата 125 лева разноски по делото /вж. уточнение в о.с.з. на 15.12.2025 г./.

Претендира направените по настоящото производство съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК e постъпил отговор от ответник, в който заявява, 2 че исковата молба е недопустима поради липса на правен интерес, респ. неоснователна.

Признава, че производството по изпълнително дело №1286/2012г. по описа на ЧСИ К. А. било образувано от първоначалния кредитор по задължението „Първа инвестиционна банка“ АД, както и че след подписване на договор за цесия 14.11.2016г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД придобило вземането.

Твърди, че не се е конституирал по въпросното дело, нито била подавана молба, нито било искано връщане на изпълнителния лист, нито били предприети каквито и да е действия спрямо длъжника.

Ответникът по иска не бил взискател в изпълнителното производство, водено срещу ищцата, поради което бил налице правен интерес за последната да насочи исковете си срещу него, тъй като същият не бил взискател по изпълнителното дело.

В случая надлежна страна се явявал взискател в изпълнителното производство - пасивно легитимиран да отговаря по исковете, като ирелевантно било обстоятелството, че взискателят бил прехвърлил вземането си на трето лице по силата на договора за цесия, след като изпълнителното дело със съответен акт на съдебния изпълнител не бил конституиран като взискател цесионерът на мястото на първоначалния взискател-цедента.

Според ответника разбирането, че искът за отричане дължимост на парична сума, за която има издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство бил допустим между страните по изпълнителното производство като цитира съдебна практика в този смисъл. Следвало да се има предвид, че подаването на информация в ЦКР за задължението не представлявало изпълнение срещу длъжника и също не обосновавал правен интерес или повод за завеждане на дело. Категорична и последователна била съдебната практика, че когато изпълнителното производство било приключило, то длъжникът бил лишен от правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Въз основа на горното счита, че така предявеният иск бил недопустим поради наличие на следните процесуални предпоставки от категорията на абсолютните, а именно - липса на правен интерес от страна на ищцовата страна и липса на процесуална легитимация на ответника.

Към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК, ответникът не бил 3 страна по активно изпълнително дело и не следвало да му се присъждат разноски.

По отношение на основателността на исковата молба, ответникът оспорва така предявения иск, като счита същия за неоснователен и недоказан.

Уведомяването на длъжника с връчване на писмения отговор и приложенията към него съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.З от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Неоснователно се явявало направеното възражение за ненадлежно извършено уведомяване за прехвърляне на вземането по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Не било налице основание гражданският съд да разглежда искания за заличаване от кредитния регистър на задължения. Освен това не можел да бъде поставен знак за равенство между основания за недължимост на вземане и липса на право на принудително изпълнение, тъй като дори длъжникът да заплатял доброволно след изтичане на давностния срок плащането било валидно.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноските по делото. В случай, че съдът уважи иска, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от адвокат, който моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, като неговият процесуален представител с писмено становище заема позиция за недопустимост, респ. неоснователност на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК бяха обявени за безспорни между страните следните обстоятелства, че е било образувано ч.гр.дело № 5056/2012 г. по описа на РС – Стара Загора и изпълнително дело № 1286/2012 г. по описа от ЧСИ К. А., както и че изпълнително дело е образувано по молба от 27.09.2012 г. Безспорно е, че с договор за цесия от дата 4

14.11.2016 г. е прехвърлено вземането от „Първа инвестиционна банка“ към ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, и че има издаден изпълнителен лист към 2012 г.

Представено е от ищцата по делото писмо с дата 13.09.2024 г. адресирано от нея до ответното дружество /л. 69 от делото/, от което се установява, желание на ищцата за прекратяване подаването на информация от ответника до ЦКР за нейни задължение. В изричен отговор на това писмо /л. 4 – 11 от делото/ ответникът е заявил, че ищцата има изискуемо и неплатено задължение към него по договор за кредит овърдрафт от 20.10.2008 г. сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, като вземанията по него били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 14.11.2016 г. Ясно е посочил, че намира възражението за погасяване на вземанията по давност за неоснователно и е предложил на ищцата сключване на споразумение за доброволно изплащане на задължението, вкл. разсрочено. Представена е справка от ЦКР за подаваните данни от "ЕОС Матрикс" ЕООД.

По делото е представен и Договор за цесия от 14.11.2016г., сключен между "Първа инвестиционна банка" АД в качеството й на цедент и "Еос Матрикс" ЕООД в качеството му на цесионер. Вземането е индивидуализирано съгласно изпълнително дело № 1286/2012г. по описа на ЧСИ К. А.. Към договора са приложени Потвърждение за цесия, пълномощно и уведомление за извършено прехвърляне на вземане. Всички книжа са получени по делото.

От справка на л. 54 по делото се установява, че изпълнително дело № 1286/2012г. по описа на ЧСИ К. А. е прекратено на 01.12.2016г. Предадено е в архив и е унищожено. От справка на л. 66 от делото се установява, че ч.гр.д.

№ 5056/2012г. по описа на РС Стара Загора е било архивирано и унищожено.

Безспорно се установява, че срещу ищцата има издаден изпълнителен лист от дата 25.09.2012 г. по ч.гр.д. № 5056/2012 г. на Старозагорски районен съд /унищожено – вж. справка, л. 66 и 67 от делото/ с кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД и с длъжник ищцата за сумата 500,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 24.09.2012 г. до изплащане на вземането, със 102,88 лева – договорна лихва от 19.12.2011 г. до 19.09.2012 г., обезщетение за забава в размер на 2,13 лв. за периода 19.09.2012 г. – 24.09.2012 г. /така изпълнителен лист, л. 74 от делото/. Въз основа на него е 5 било образувано изпълнително дело с № 1286/2012 г. по описа на ЧСИ К. А. по молба от 27.09.2012 г., прекратено на 01.12.2016 г. /унищожено, вж. писмо, л. 54 от делото/. Първоначален взискател/кредитор е "Първа инвестиционна банка“ АД, а ответникът е легитимиран взискател/кредитор въз основа на сключен на 14.11.2016 г. Договор за цесия. Няма данни да е образувано ново изпълнително дело след 01.12.2016г. и страните не спорят по този факт. На искане на съда съденият изпълнител да уточни дали е унищожил изпълнителния лист и ако не е да представи копие, същият е представил такова на л. 74 от делото т.е. съхранява се при него.

При така установените факти, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на длъжника, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.

Посочената разпоредба на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищцата - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право /погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др./.

В процесния случай предмет на исковите претенции са вземания на ответника, признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Безспорно е, че ищцата е длъжник, а ответникът – взискател за сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, която е изпълнителното основание. Съгласно разпоредбата на чл.