Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2391 от 21.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 874/2024
Вид
Решение № 2391
Подписан
21.05.2024
В сила
11.06.2024
Състав
НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 354а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2391 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110200874 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на лицето Г. А. А., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. М., срещу Заповед за задържане на лице № 229зз-14/06.01.2024 г. , издадена от М. Мутафов, на длъжност „старши полицай“ при 05 РУ СДВР.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че процесното задържане не било законосъобразно, като се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, нецелесъобразна и издадена при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се още, че издадената заповед не съдържала всички изискуеми от закона реквизити и се иска отмяната й. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява от адв. М., който иска от съда да отмени процесната заповед, като сочи, че поддържа жалбата и аргументите в нея. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се и представлява, като последният не е взел отношение по подадената жалба.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че на 06.01.2024 г., около 18:30 часа, в гр. София, служители на 05 РУ СДВР били изпратени в кв.

„Сухата река“, ул. „549-а“, № 40 по сигнал за разпространение на наркотични вещества. Пристигналите на място полицейски служители установили в междублоковото пространство на посочения адрес четири лица, като осъществили проверка на всички тях. В нито едно от лицата не било 1 установено наличието на наркотични вещества, но такива били намерени в тревните площи до изоставена жилищна кооперация, където се е осъществявала проверката на четиримата обискирани. В тревната площ били намерени плик с тревиста маса, електронна везна, както и остатък от саморъчно свита цигара. Била осъществена беседа с всяко от четирите лица, проверени на място – Г. А., Денис Станчев, Даниел Иванов и Алекс Христов, но нито един от тях не е посочил, че посочените вещи са негови. Поради това на мястото на произшествието бил осъществен оглед, като били иззети и веществени доказателства. Три от лицата били отведени в районното управление на МВР (5-РУ), а лицето Г. А. и полицейски служители отишли в дома на А., където било осъществено претърсване, по време на което не са намерени вещи, които да са относими към разследването. А. бил задържан с процесната заповед за задържане на лице с № 229зз-14/06.01.2024 г. , издадена от М. Мутафов, на длъжност „старши полицай“ при 05 РУ СДВР. Посоченото в нея основание за задържането му е „във връзка с чл. 354а от НК – притежание на НВ гр. София ж.к. „Сухата река“ ул. „549“ 40 А“.

Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е приложена декларация от 06.01.2024 г., с която задържаният е декларирал, че е запознат с правата си.

При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

2

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията обстоятелство.

Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява целта на закона, тъй като така посочено, то не е достатъчно. Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от властите. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.

Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до единствена последица - нейната отмяна.

В заключение на изложеното, съдът намира, че от материалите по преписката изобщо не може да се установи какви са били действията на жалбоподателя, които са дали повод той да бъде задържан – тук следва да се отбележи, че към момента на огледа не е имало никакви индиции, че А. има нещо общо с намерените наркотични вещества, а още повече след претърсването в неговия дом е установено, че и там не се намират никакви забранени за притежание наркотични субстанции. От доказателствата по делото е видно, че към момента на задържането – около 18:30 на 06.01.2024 г. органите на полицията не са имали основание да предполагат обосновано, че А. е съпричастен към осъществяването на деянието. Поради това, задържането му е било неоправдано от законова гледна точка.

Доколкото са претендирани разноски от жалбоподателя, съдът намира, че следва да ги присъди в претендирания размер, защото не е налице възражение за прекомерност.

3

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на лицето Г. А. А., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. М., Заповед за задържане на лице № 229зз-14/06.01.2024 г. , издадена от М. Мутафов, на длъжност „старши полицай“ при 05 РУ СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Г. А. А., с ЕГН ********** , сумата от 1000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Г. А. А. сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4