Решение № 67 от 22.08.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Ловеч, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора Цв. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно административно наказателно дело № 20224300600237 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. М. М.-адвокат от АК- Ловеч, с адрес на кантората- гр. Л., ул. „Възраждане" № 63, като защитник на обвиняемия ЕД. ИЛ. ЕМ. с ЕГН-********** с постоянен адрес: ********** против Решение от 07.04.2022 год. постановено от Л.ския Районен Съд по АНД № 272/ 2021 год. по описа на съда,с което ЕД. ИЛ. ЕМ., е признат за виновен, в това, че на 23.12.2018 г. около 13.00 часа, пред дом № 37 на ул. „С." в гр. Л., област Ловеч, при управлението на собствения си лек автомобил марка „Ауди", модел „A3" с per. № OB **** ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да 1 му сигнализира за опасности", и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.В.Д. от същия град, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на горните крайници вследствие на причинените при сблъсъка травматично счупване на втора метакарпална кост на лява ръка и травматично счупване на главичката на дясна лъчева кост без разместване с последвало консервативно лечение - престъпление по чл.343, ал. 1,6. „б", предл. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК, вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на държава.

На основание чл. 78а, ал. 4 НК не нал ожил на обвиняемия ЕД. ИЛ. ЕМ. административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Посочва,че по горното АНД е защитник на обвиняемия ЕД. ИЛ. ЕМ.. С Решение, постановено на 07.04.2022 год. без да са налице предпоставките по чл. 303 ал.2 от НПК обвиняемия бил признат за виновен, като по отношение на подзащитния му се приело, че е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б. „б" предл.2-ро вр. чл.342 ал.1 предл.3-то от НК вр. чл.40 ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Заявява,че не са доволни от индивидуализираното по-горе решение, с което обвиняемия бил признат за виновен за вмененото му деяние и в срока по чл. 319 от НПК го обжалват изцяло. Първоинстанционният съд,според него, не съобразил поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност данните по делото, тъй като ако бил сторил това, неминуемо щял да стигне до единствено правилния извод, че не са налице достатъчно данни, съобразно които обвиняемия да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. С решението си PC Л. приел,според тях, неправилна и противоречива на обективната истина фактическа обстановка.

Моли Окръжен съд-Ловеч, като разгледа жалбата им, да приеме за основателни оплакванията им в нея и на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК да постанови Решение, с което да оправдае изцяло обвиняемия ЕД. ИЛ. ЕМ. по така повдигнатото му обвинение и за което деяния му е наложено 2 съответното неправилно. наказание, тъй като първоинстанционното

Решение е

Поради липса на мотиви на решението сочи,че след като се запознае с тях, в срока по чл. 320 ал.3 от НПК, с писмено изложение ще допълни доводите на въззивната . жалба.

Моли Окръжен съд-Ловеч, на основание чл. 336 ал. 1, т. 3 от НПК да постанови ново Решение, с което обвиняемия да бъде признат за невиновен и напълно оправдан, след като отмени обжалваното от него Решение от 07.04.2022 год. постановено от Л.ския Районен съд по АНД № 272/ 2020 год. по описа на съда, с което обвиняемия бил признат за виновен.

Постъпила е и допълнителна жалба от адвокат Р.М. по горното ВНАХД,в която отново сочи,че е защитник на въззивника ЕД. ИЛ.

ЕМ..Приема,че с Решение, постановено на 07.04.2022 год. без да са налице предпоставките по чл 303 ал.2 от НПК обвиняемия бил признат за виновен, като по отношение на подзащитния му се приело, че е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б. „б" предл.2-ро вр. чл.342 ал.1 предл.З-то от НК вр. чл.40 ал.2 от ЗДвП поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложи л административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Отново заявява,че не са доволни от индивидуализираното по-горе Решение, с което обвиняемия бил признат за виновен за вмененото му деяние и в срока по чл, 319 от НПК | го обжалват изцяло. Първоинстанционният съд,според тях, не съобразил поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност данните по делото, тъй като ако б ил сторил това, неминуемо щял да стигне до единствено правилния извод, че не са налице достатъчно данни, съобразно които обвиняемия да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. С решението си PC Л. приел неправилна и противоречива на обективната истина фактическа обстановка.

Конкретизира,че на процесния ден въззивникът е управлявал автомобила си на заден ход, като пътят му е бил свободен и по време на движението си, което е било със скоростта на пешеходец поради особеността на пътната настилка, постоянно е наблюдавал пътя зад превозното средство.

Това е видно и от приетото в решението, доколкото съдът приел наближаване на паркирания джип и е направил маневра по неговото заобикаляне, като се е 3 отдалечил от паркираното МПС и при изравняването на колите е настъпил удар в следствие на неправомерното поведение на пешеходеца, която не изпълнила своите задължения. С оглед естеството на движение на автомобила той не е спирал и се е движил, като начина на придвижване - на заден ход и изпълнението на маневра с много ниска скорост, предполага и постоянното наблюдение на пътя зад автомобила, но неправомерното поведение на пострадалата е било непредвидими, доколкото тя не се е съобразила с участника в движението, който има предимство, а отделно от това се поставила в положение да не може да бъде предварително видяна.Прави предположение,че пострадалата явно и поради възрастовите особености и отслабен слух, както се установило в съдебно заседание, не е забелязала движещия се автомобил, като не го е видяла заради паркирания пред дома и джип и неизпълнението на императивните норми на чл. 108 и чл. 114 от ЗДВП. Счита за безспорно, че пострадалата е навлязла неправилно в платното за движение, а това е станало и внезапно, които нарушения на нейните задължения са поставили водача на автомобила в обективна невъзможност да я забележи и да отреагира своевременно въпреки ниската си скорост на придвижване. Пострадалата, според него,е съобщила различни версии за местоположението си при съприкосновението с автомобила, като неотменно заявявала, че се е намирала на импровизирания тротоар и не е стъпвала на платното за движение, което е обективно и житейски невъзможно, доколко автомобила на въззивника е следва да извършва маневра на самия тротоар, но наличието на спрелия джип изключва тази възможност.

Приема,че в случая невниманието и неправомерното поведение на пешеходеца е причина за настъпилото ПТП на самото платно за движение, като вменената причина на доверителя му за липса на достатъчно концентрация и липса на завишено внимание би била относима за избягване на всяко ПТП, но единствената причина нарушението от страна на пострадалата на посочените по-горе императивни норми от ЗДВП, доколкото ако били изпълнени от нея нямало да се стигне и до съответните последици.

Счита, че се установило по делото, че доверителят му е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, което се установява от начина му на придвижване и предприетите маневри.

При тези съображения моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/, като разгледа жалбата им, да приеме за основателни оплакванията им в нея и на основание 4 чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК да постанови Решение, с което да оправдае изцяло обвиняемия ЕД. ИЛ. ЕМ. по така повдигнатото му обвинение и за което деяние му е наложено съответното наказание, тъй като първоинстанционното Решение е неправилно.

Моли, на основание чл. 336 ал. 1, т. 3 от НПК да постанови ново решение, с което обвиняемия да бъде признат за невиновен и напълно оправдан, след като отмени обжалваното от него решение от 07.04.2022 год. постановено от Л.ския Районен съд по АНД № 272/ 2020 год. по описа на съда, с което обвиняемия бе признат за виновен.

В съдебно заседание прокурор Ц.П. счита, че жалбата против решение по АНД № 272/2021 г. на РС – Л., е неоснователна и мол и да бъде оставена без уважение.

Споделя изводите изцяло на първоинстанционния съд за доказаност безспорно на извършеното престъпление, както и безспорно е установено авторството на извършеното деяние и РС – Л. с решението си правилно е приложил материалния и процесуалния закон, поради което мол и съдът да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Адво к а т Р.

М. счита, че постановеното решение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Доколкото счита, че доверителят му е управлявал действително процесния автомобил на заден ход по настилка, която не е асфалтова, а е от камъни на пътя, което предполага и ниската му скорост, като той е наблюдавал пътя си назад.Приема,че този извод може да се изведе от обстоятелството, че той е направил маневра по заобикаляне на спрелия джип, но единствената причина за настъпването на процесното ПТП, е неправилното поведение на пешеходеца, защото тя не е изпълнила своите задължения, определени в императивните норми на чл. 108 и 114 от ЗДвП, а именно: тя се е появила внезапно на платното за движение, а не както заявява, че е била на импровизирания тротоар.Приема,че тя е била на платното за движение. Това е безспорно доколкото тя е стояла зад спрелия джип и е тръгнала изведнъж без да се огледа и да види движещия се по пътя автомобил. Счита, че поведението на доверителя му е правомерно, а причината за настъпване на ПТП-то е поведението на пешеходеца. В този смисъл първоинстанционното решение счита, че е неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да бъде 5 отменено.

Въззивната инстанция като съобрази направените възражения в жалбата и допълнителната такава и възраженията от страна на защитник а – адв. Р.М. в хода на съдебни прения, събраните по делото доказателства, мотивите на Районен съд – Луковит и сам като извърши проверка изцяло на правилността н а решението, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно задължението си по чл.314,ал.1 от НПК, счете жалбата за подадена в законно установения срок, но разгледана по същество неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Безспорно е установено,че въззивника ЕД. ИЛ. ЕМ. е роден на 07.11.1979 г. в гр. Л., живее л в същия град на ул. „С." № 47, и работел като шофьор в собствената си фирма „ЕТ" ЕООД. Същият е правоспособен водач от 1998 г., с придобити категории D, С, В, СЕ, AM, ТКТ, BE. От приложената справка за нарушител/водач на МПС е видно, че на същия са налагани административни наказания за нарушения по ЗДвП .

Пострадалата М.В.Д. била пенсионерка, вдовица и живеела на ул. „С." в дом на № 37. Същата е съседка на въззивника и двамата се познават, като преди инцидента имали добри междусъседски отношения.

Улица „С." представлява пътно платно с неравни настилки, включващо два импровизирани тротоара застлани със сипица (ситни каменна настилка) и платно за движение, покрито с неравна каменна настилка (макадамова) с лек низходящ наклон на север.

На 23.12.2018 г. по обяд пострадалата Д. била в дома си заедно с дъщеря си - свид. П.Д.В., и госта им - свид. Б.В.Й.. Гостът бил паркирал лекия си автомобил (джип) „Сузуки Гранд Витара" пред входната врата (портата) на дома й, като половината на автомобила била на тротоара, а другата - на платното за движение.