Решение № 10465 от 24.11.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10465

Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора ИВАН ПЕТРОВ СПИРОВ като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20257180701091 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба, предявена от А. П. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, чрез пълномощника си адвокат В. С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 50 000 лв., от които:

- сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2021 г. неимуществени вреди, причинени от бездействията на администрацията на Затвора Пловдив, мораторна лихва в размер на 8000 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2021 г., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /30.05.2025г./ до окончателно изплащане на обезщетението;

- сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 14.02.2022 г. до 30.05.2025 г. неимуществени вреди, причинени от бездействията на администрацията на Затвора Пловдив, мораторна лихва в размер на 5000 лв. за периода от 14.02.2022 г. до 30.05.2025 г., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /30.05.2025г./ до окончателно изплащане на обезщетението.

По този начин е докладвано делото и от страните не са постъпили възражения.

Твърдените от ищеца, за претърпени от него неимуществени вреди, се изразяват в обида и възмущение в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, изразяващи се в следното: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без санитарен възел с постоянно течаща топла вода; наличие на дървеници, гризачи и хлебарки; зимно време било много студено, а лятото много горещо; наличие на мухъл и влага; ищецът бил назначаван на работа от време на време в обособеното производство, а не по специалността му като зъболекар, с което се твърди да са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, поради което моли същите да бъдат отхвърлени. Направено е и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна намира следното:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Последният в ал. 1 въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според ал. 2, исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. Следователно, ГДИН има процесуална и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

За да бъде приет за основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Т. е., отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 жк, не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна площ", то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т. ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

От събраните и неоспорени от страните доказателства, представени с писмо рег. № № 3366/26.06.2025 г. на Началника на Затвора Пловдив, в т. ч. Справка към рег. № 5280/19.06.2025 г. изготвена от Ц. Д. И. „СДВР“ при Затвора Пловдив, Становище към рег. № 5280/19.06.2025 г. изготвена от И.С. – специалист ТРЗ, Справка към рег. № 5280/19.06.2025 г. от 20.06.2025 г. изготвена от В. Ч. – инспектор „СДВР“; Справка към рег. № 5280/19.06.2025 г. от 23.06.2025 г. изготвена от К. П. – инспектор „СДВР“, Справка към рег. № 5280/19.06.2025 г. от 23.06.2025 г., изготвена от НС „ФЛКР“ К. С. и Справка към рег. № 5280/19.06.2025 г. от 27.06.2025 г. изготвена от С. П. – инспектор „СДВР“, се установява следното:

По отношение на първата исковата претенция за сумата от 25 000 лева за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2021 г. вкл., ведно с мораторна лихва в размер на 8000 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2021 г., както и законната лихва, от 30.05.2025 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата:

Ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 24.07.2018 г. и е пребивавал в него до 17.09.2020 г. вкл., след което е бил преведен в Затвора – [населено място], , т. е. по отношение на първия исков период се установява, че от 01.01.2018 г. до 23.07.2018 г. вкл. и от 18.09.2020 г. до 31.05.2021 г. вкл. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да са разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, че ищецът реално е пребивавал в Затвора Пловдив от 24.07.2018 г. до 17.09.2020 г. вкл., като частично са представени данни в коя стая е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до превода си в Затвора София.

С оглед направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност, следва да бъде съобразено:

В случая, преди да изследва наличието на предпоставките по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът следва да обсъди възражението на ответника за неоснователност на исковите претенции, поради изтекла погасителна давност. Настоящият състав счита за основателно в една част от първия претендиран исков период, направеното възражение за изтекла давност в полза на ответника. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114 ЗЗД/. Предявеният от А. Г. иск се основава за твърдения за бездействие на администрацията в Затвора – [населено място], да подобри жизнените условия, в която пребивават лицата изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“. Правото на обезщетение за вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в неблагоприятна жизнена среда, по причина проявено от отговорните длъжностни лица незаконно бездействие. Претенцията се счита погасена по давност, ако не е предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема. /виж в този смисъл Решение № 12306 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г., III о., докладчик председателят Ж. П../ Доколкото исковата молба на ищеца е подадена на 30.05.2025 г., и същия претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 01.01.2018 г. до 31.05.2021 г., предявеният иск се явява погасена по давност за периода 24.07.2018 г. до 29.05.2020 г. вкл., поради което в тази част ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Разпечатката съдържа 33 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3f6c32a-0cbd-40c4-9320-8e83f3710b6e