Решение № 17790 от 03.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17790 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110114404 по описа за 2024 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 83132/13.03.2024г. на СРС, подадена от С. Г. В. срещу „П.К.Б.“ ЕООД.

Ищецът С. Г. В. чрез адв. М. Д. – АК-София, е предявил срещу ответника „П.К.Б.“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30042600461/17.02.2020г., при условията на евентуалност – за нищожност на клаузите от него, предвиждащи задължение за заемателя да заплати възнаграждение за закупени услуги „Фаст“ /1200,00 лева/ и „Флекси“ /2480,00 лева/, както и иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4156,65 лева, недължимо платена по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /13.03.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30042600461/17.02.2020г., по силата на който дружеството му отпуснало в заем сумата от 4000,00 лева, която следвало да се върне до 05.02.2022г. на 24 месечни вноски, всяка от които по 242,05 лева, или общо 5808,21 лева, при годишна лихва от 41% и посочен ГПР 48,77%. Съгласно договора ответникът предоставял възмездните услуги „Фаст“ и „Флекси“: приоритетно разглеждане и изплащане на сумата по кредита, съответно право на заемателя да променя погасителния си план при наличието на определени условия. За това се дължало възнаграждение – 1200,00 лева за първата услуга и 2480,00 лева за втората услуга, което се плащало на вноски, общо всяка по 153,33 лева, заедно с вноските по кредита. Така общо вноската възлизала на 395,38 лева, а общо дължимите суми – на 9488,21 лева. Ищецът изплатил по кредита общо 8156,65 лева до 12.04.2021г. Сочи, че договорът е нищожен: допълнително предоставените услуги не били изчерпателно изброени в него, както изисквал чл. 10а, ал. 4 ЗПК, нито водели до каквато и да било икономическа полза за заемателя. По естеството си те били само една възможност да ползва тези услуги. ГПР бил невярно посочен, в него не били включени допълнителните услуги, като това нарушение 1 следвало да се приравни на липса на посочен ГПР. Договорът противоречал на добрите нрави – размерът на уговорената възнаградителна лихва бил много висок и противоречащ на добрите нрави. Уговорените допълнителни услуги били в противоречие със закона, както и не били ясни сумите, които реално следвало да се върнат по него. Тъй като в случаите, в които договорът е нищожен, потребителя връща само чистата стойност по него, то се оказвало, че ищецът е надплатил 4156,65 лева и те следвало да му се върнат. Дори и договорът да не е като цяло нищожен, то нищожни били клаузите за заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява от адв. Д., който поддържа исковата молба, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „П.К.Б.“ ЕООД чрез юрк. Екатерина Костадинова е подал Отговор на исковата молба, вх. № 182293/04.06.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Подробно обосновава позиция, че доводите на ищеца, изразени в исковата молба, са несъстоятелни, а договорът съответства на изискванията на закона и морала. Ищецът бил наясно със съдържанието му и го приемал, включително допълнителните услуги, чието предоставяне не било условие за отпускането на заема, а само възможност. Твърди, че ГПР е правилно определен. Не спори, че ищецът е изплатил във връзка с договора сумата от 8154,25 лева. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, както и позицията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗПКр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор със съответни клаузи съществува, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договора/клаузите от него на посочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30042600461/17.02.2020г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца в заем сумата от 4000,00 лева, която следвало да се върне до 05.02.2022г. на 24 месечни вноски, всяка от които по 242,05 лева, или общо 5808,21 лева, при годишна лихва от 41% и посочен ГПР 48,77%, че същата е усвоена, че съгласно договора ответникът 2 предоставял възмездните услуги „Фаст“ и „Флекси“: приоритетно разглеждане и изплащане на сумата по кредита, съответно право на заемателя да променя погасителния си план при наличието на определени условия, че за това се дължало възнаграждение – 1200,00 лева за първата услуга и 2480,00 лева за втората услуга, което се плащало на вноски, общо всяка по 153,33 лева, заедно с вноските по кредита, че така общо вноската възлизала на 395,38 лева, а общо дължимите суми – на 9488,21 лева, както и че ищецът изплатил по кредита в полза на ответника общо 8156,65 лева до 12.04.2021г.

Видно от представеното копие от Договора, на потребителя са предоставени допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Услугата „Фаст“ представлява /т. 15.1 от Договора/ предоставяне на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, които не са закупили тази допълнителна услуга.

След одобрение отпуснатата сума се превежда на клиента по избрания от него начин до 24 часа след получаване от страна на кредитодателя на подписаните документи. Услугата „Флекси“ предоставя /т. 15.2 от Договора/ право за променяне на погасителния план при изпълнение на специфични изисквания, посочени в договора: да отложи на части или накуп определен брой погасителни вноски с или без причина и при представяне съобразно случая на необходими и описани в договора документи за това. Възнаграждението на услугата „Фаст“ е 1200,00 лева, а на услугата „Флекси“ – 2480,00 лева. Възнаграждението се изплаща на вноски, заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като вноската само за него е общо 153,33 лева.

Според чл. 22 ЗПКр когато не са спазени изискванията на посочените в разпоредбата норми, между които и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр изисква договорът да съдържа ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Факт е, че процесният договор за кредит външно формално отговаря на това изискване, тъй като е посочен ГПР и обща дължима от потребителя сума. Техните стойности обаче не съответстват на действителните такива. Чл. 19, ал. 1 ЗПКр определя, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, включая тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. При това положение в процесния договор за кредит обаче в ГПР не са включени допълнителните разходи за т.нар. „допълнителни услуги“ по чл. определени на точната сума от 1200,00 и 2480,00 лева.

Според чл. 10а, ал. 1 ЗПКр кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Ал. 2 забранява на заемодателя да събира такси и комисионни за услуги и действия свързани с управлението и усвояването на кредита. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства. Процесният договор не регламентира такива услуги и въобще услуги. Описаните услуги реално представляват въвеждане на допълнителни плащания от страна на заемателя към заемодателя. Първото е за това, кредиторът да разгледа уж по-бързо искането за отпускане на кредита, а второто – да се даде възможност за отлагане плащането на определени вноски.

И двете суми могат да се разглеждат като уговорени в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, доколкото тези действия са пряко свързани с управлението на кредита. От друга страна 3 заплащането им е в противоречие с чл. 33 ЗПКр, който определя какво дължи потребителят при забава – само законната лихва, а не и други суми, независимо дали са наречени разходи, неустойки или възнаграждения. Договорът не предвижда предоставяне на реални услуги, а цели единствено да натовари заемателя с допълнителни плащания, независимо дали обективно ползва или не т.нар. „услуги“. Единствено от кредитодателя зависи колко бързо ще разгледа искането за отпускане на кредит, поради което е недопустимо финансовата тежест за този организационен въпрос да бъде прехвърляна на заемателя, още по-малко да бъде външно представян като някаква услуга, която се представя на заемателя. Реалното ползване на „услугата“ „Флекси“ предполага подписване на анекс с кредитодателя, т.е. е обусловено обективно от съгласие на същия за отлагането и едностранна негова преценка дали са налице формалните предпоставки за това. Създадената конструкция от договор за кредит и допълнителни „услуги“ към него на практика съставлява опит за заобикаляне на законовите норми за защита на потребителите натоварване на заемополучателя с допълнителни и чрезмерни, съизмерими с отпуснатата в заем сума, плащания, като тези плащания не бъдат отчетени в ГПР и така формално той бъде фиксиран в привидно съответстващ на чл. 19, ал. 4 ЗПКр процент. Така биват нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Затова и договорът за кредит следва да се приеме за изцяло нищожен. Този извод е верен и при отчитане на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира, според което, ако възнагражденията по допълнителните услуги бъдат калкулирани при изчисляването на ГПР, то същият би възлизал на 174,991%.