Решение № 16 от 13.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Перник, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20251720201551 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. Р. С. против Наказателно постановление (НП) № 9614 от 16.09.2025 г., издадено от Началник на отдел "Оперативен контрол и контрол на РПМ", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а", предл.2 от Закона за пътищата (ЗП) вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б."в", чл. 8, ал. 1 и във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1,т 2. , предл. 2 от ЗП във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1533,98 евро.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателно постановление и моли същото да бъде отменено, като в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Божкова поддържа жалбата. В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че на жалбоподателят не е била дадена възможност да види резултата от измерванията с електронна везна. Иска се отмяна на постановлението, алтернативно се иска прилагането на чл. 28 от ЗАНН или изменение на санкцията в по-лека. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна Агенция в съдебно заседание, чрез представителя си юрисконсулт Т. се позовава на правилност и законосъобразност на 1 обжалваното постановление, като моли за потвърждаването му. Представя доказателства и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представено е и писмено становище от АНО, в което се излагат допълнителни доводи за потвърждаване на атакуваното постановление.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на На 27.08.2025 г. в 08:36 часа на път АЗ, км 30 +200 на пътен възел Боснек в посока гр. Перник - гр. Дупница, М. Р. С. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка МАН, модел ТГА 41.480 p e r . № ********, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При извършена на място проверка от А. М. А. – гл. Инспектор към Дирекция АРОК при АПИ е направено измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-K.R № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м/, при което е констатирано следното:

При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.700 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 11.700 т.

Актъосъставителят е приел, че водачът осъществява движение на описаното ППС без разрешение за дейността от специалното ползване на пътищата, което обстоятелство според показанията на свидетелите А. и С. било установено от тях при направеното измерване. В съставения на място Акт за установяване на административно нарушение № 0011000 от 27.08.2025 г. е било отразено, че водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППC пo пap.1, т. 1 от ДР на Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като необходимостта от разрешение се доказвала от направеното на място измерване, при което се констатирало надвишаване на нормите на Наредбата, а едновременно с това нарушението е правно съотнесено в АУАН към разпоредбите чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а" от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5 и чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Жалбоподателят подписал акта без възражения.

Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление. В последното е възпроизведено съдържанието на акта за нарушение, като в постановлението е отразено, че измерените параметри на ППC показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т.2 от Наредбата. При тaкa измерените параметри на ППC, водачът не представил на длъжностното 2 лице на AПИ валидно разрешение за дейности от специалното ползване на пътища (разрешително) за движение на извънгабаритни и/или тежки ППC".

Поради това на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а", предл. 2 от Закон за пътищата на нарушителя е наложена административна санкция „глоба в размер на 3000 лева“ (1533,98 евро).

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в АУАН и при съпоставката му със събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, които са безпротиворечиви, а и не се оспорват от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалба е допустима, подадена в срок от легитимирано лице и РС – Перник е компетентният съд, който следва да я разгледа, което е констатирано и в разпореждането на съда за насрочване на делото.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване и на двата акта (АУАН и НП). НП формално е редовно от външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН.

Независимо от изложеното, според настоящия състав НП се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна поради несъставомерност на деянието, в което жалбоподателят е обвинен.

Според настоящия състав разпоредбите на Наредба 11/30.07.2001 г. не са относими към специалното ползване на пътя, а към движението на тежки и извънгабаритни ППС. Наредбата е издадена на основание чл. 139 от ЗДвП и съгласно разпоредбите й, административнонаказателната отговорност на водача би могла да бъде ангажирана на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Кръгът от лица (физически лица), които носят административнонаказателна отговорност, съгласно ЗП са собствениците и превозвачите. Именно върху тях тежи задължението да се снабдят със съответното разрешително, респективно да заплатят дължимата пътна такса. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията по чл. 53 от ЗП в различните хипотези. В настоящия случай собственик на превозното средство, което е било управлявано от жалбоподателя, видно от приложеното копие от свидетелство за регистрация на превозното средство е е 3

„МАРИС 97“ ЕООД. С оглед на това настоящият състав приема, че е налице несъставомерност на деянието с оглед неговия субект, което е предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а" ЗП предвижда, че за дейности от специалното ползване на пътищата се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение. Разрешението се издава по реда, указан с Раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. "Специалното ползване на пътищата" е дефинирано с § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата, като "използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица". Разрешителното, което се изисква по чл. 26 от Закона за пътищата е различно от разрешителните, които се издават по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, във връзка с разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съобразно чл. 18, ал. 5 от Закона за пътищата, специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет - Наредба за специално ползване на пътищата, приета с ПМС № 179/4.07.2001 г. Според § 2 ПЗР на тази Наредба, специалното ползване на пътищата, чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на Наредбата по чл. 139 от ЗДвП. В процесния случай обаче административнонаказателната отговорност не е ангажирана за превозването на тежък или извънгабаритен товар, в условията на специално ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата), а за движение на ППС, чийто товар, при измерване е установено, че надвишава максимално допустимото тегло. Установеният ред за управляване на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 177, ал. 3 ЗДвП е редът, предвиден в Наредба № 11/03.07.2001 г. и именно тази наредба определя допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства. При това положение, управляването на пътно превозно средство с товар, който надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това ред (какъвто е процесният случай), се санкционира на основание чл. 177, ал. 3, т,. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата, но не и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал.

2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата. Освен това, посочените в чл. 53 от Закона за пътищата физически лица са тези, които осъществяват транспортната дейност, в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не 4 физическите лица - водачи на пътното превозно средство. Именно регистрираните превозвачи - търговци следва да се снабдят със съответното разрешение за извършване на превоз в случаите по чл. 26 от Закона за пътищата. Следователно деянието, за което е наложена глобата на жалбоподателя, е несъставомерно по отношение състав на нарушението по чл.

53, ал. 1, т. 2, предл. първо, вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а", предл.1 от ЗП.

Предвид изнесеното дотук съдът не споделя тезата, изложена страна на АНО в представеното по делото писмено становище, като счита, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана за нарушение на чл. 177, ал. 3, т,. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата .

С оглед изложеното вмененото на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП вр. чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а", предл.1 от ЗП се явява несъставомерно и недоказано, което от своя страна води и до незаконосъобразност и на атакуваното наказателно постановление. Не е налице и възможност за преквалифициране на деянието, доколкото това би нарушило правата на жалбоподателя, който като нарушител има право от самото начало на административнонаказателното производство да знае в какво именно е обвинен. В настоящия случай с процесния АУАН и издаденото НП се визира нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо, вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а", предл.1 от ЗП, което по гореизложените съображения съдът намира за недоказано.