Решение № 2660 от 27.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2660 гр. Бургас, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120103041 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С.********, срещу К. П. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.

Б.*******, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.

9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лв. (петстотин лева) главница по Договор за потребителски паричен кредит с № ***** от дата ****.2021 г., сключен между ответника и „ЮтеКредит България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от дата ****.2024 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ****/2025 г. по описа на PC Бургас.

Излагат се твърдения, че на ******** г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД, като Заемодател и К. П. Г. като Заемател е сключен договор за потребителски паричен кредит с № *****, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

Договорът за потребителски кредит съдържал съгласие на

1

Кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия към Договора, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя. Договорът бил сключен при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Сочи се, че кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя под формата на кредит парична сума в размер на *** лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът превел кредитните средства по лична банкова сметка на Кредитополучателя.

Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 617,74 лв. Между страните била уговорена и такса за разглеждане на кредита в размер на 99 лева, която е била включена в усвоената сума. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 18,74 лв.

Твърди се, че съгласно договора кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 12.08.2022 г. на 12 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като първите 11 броя вноски са в размер на 51,49 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 51,35 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 12.08.2022г.

При забава в плащането на месечна погасителна вноска кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от ****.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава бил 154,55 лв.

Поради неплащане на задълженията ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № ****/2025 г. по описа на БРС, в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид оспорването й от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК.

Въз основа на изложеното ищецът моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата 2 молба от ответника. Същият сочи, че на първо място договорът за кредит от ****.2021г. е унищожаем, тъй като страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, което датира от 2008г. Твърди, че се води на диспансерен отчет при ЦПЗ-Бургас, считано от ****.2008г. Сочи се, че от поставяне на диагнозата до сега състоянието му става все по-лошо, като многократно е настаняван за лечение в психиатрични медицински заведения.

Впоследствие е освобождаван от лечебните заведения, след което отново се е налагало да бъде настанен. Твърди се, че в момента е на домашен стационар, като за него грижи полага майка му, под наблюдение на компетентните органи.

Предвид горното, ответникът, чрез процесуалния си представител, излага, че договорът е унищожаем, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. По делото е постъпила изрична молба, с която от името на ищеца е изразено становище по същество на спора, а именно, че предявените искови претенции са основателни и като такива следва да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски, като представя списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба от процесуалния му представител, с която е изразено становище по същество и с която се претендира присъждане на сторените от страната разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От представения Договор за потребителски паричен кредит с № ***** от дата ****.2021 г. е видно, че в полза на ответника е предоставен кредит в размер на *** лв., при лихвен процент от 6,89 % и ГПР от 49,88%. Предвидено е, че общата дължима сума по кредита в размер на 617,74 лв., а срокът на договора е 12 месеца и изтича на 12.08.2022г. В чл. 5.1. от договора страните са предвидили, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на кредита в размер на 99 лв.

По делото е приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****.2024г., сключен между ищеца и ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, видно от който вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от кредитодателя на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

3

По делото е прието заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото, сумата от *** лв. е усвоена на ****.2021г., като е била извършено плащане чрез системата epay.bg с разписка за извършено плащане №20000026584015 с дата ****.2021г. 13.42 часа, с което плащане „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е превело в полза на К. Г. посочената сума. Установява се още, че ответникът не е извършил нито едно плащане по договорения между страните погасителен план, поради което дължимата сума за главница е в размер на *** лв. Вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за периода от ****.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда ****.2025г. е 200.61 лева. Изчислено е също така, че дължимата договорна лихва, съобразно договорените между страните параметри, възлиза на сумата от 18.74 лв.

Представени са медицински документи, в това число епикризи и Експертни решения на ТЕЛК. Видно от същите, ответникът се води на диспансерен отчет към ЦПЗ Бургас от ****.2008г., като същият страда от параноидна шизофрения. Установява се още, че К. Г. е с 80 % намалена работоспособност поради диагнозата му.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия и обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.

По делото с категоричност се установи, че ответникът е сключил процесния договор за кредит с „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било налице валидно облигационно отношение съдът е длъжен да извърши такава проверка, дори да не е налице възражение от ответника в тази насока. Такова е и даденото разрешение във формираната задължителна практика на ВКС Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на 4

ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и страните по него. За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В тази връзка следва да се има предвид, че съобразно даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват. От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК повелява, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като изрично с пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК е посочено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 5 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В допълнение и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.