Решение № 826 от 25.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Пловдив, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330108510 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 против А. Т. Г., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск по чл.

500, ал.2 КЗ.

Ищецът твърди, че на 08.04.2018 г. в гр. Пловдив, настъпило ПТП по вина на ответника – управлявала МПС с ДК №..., без свидетелство за управление на МПС, като изгубила контрол над л.а., ударила външна стена на санитарен възел и комплексен разпределителен шкаф – част от ел.разп. мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като причинила щети. Съставен бил протокол за ПТП и АУАН.

Към датата на произшествието била налице валидна застраховка ГО за МПС при ищеца.

След образувана преписка по щета и направена оценка, застрахователят платил на увредения обезщетение в размер на 1217,22 лева за щетите, която сума претендира от ответника, поради наличие на предпоставки за възникване на регресна отговорност, ведно със законната лихва от предявяване на ИМ до окончателното погасяване и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска – притежавала валидно СУМПС, което не било отнето, поради което претенцията била неоснователна. В АУАН била описана правоспособността за съответната категория.

Моли за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което ищецът в качеството си на застраховател по нея носи риска; че поради причиняване на описаните в исковата молба имуществени щети, е платил обезщетение на увреденото лице в твърдения размер; механизма на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени описаните щети и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки автомобила без свидетелство за правоуправление.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи, че към датата на ПТП е притежавал валидно СУМПС за кат. МПС, което е управлявал, както и такива положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване на горните факти от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно: настъпване на ПТП с участието на ответницата, като водач на застраховано при ищеца МПС с валидна и действаща ЗЗГО при сочения механизъм; настъпване на описаните им. вреди и плащане от страна на застрахователя на обезщетение в размер на исковата сума на увредения /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 11623/12.10.2023 г. – л.50-51/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Нито една от хипотезите на чл. 500, ал. 2 КЗ, на която ищецът се позовава, обаче не е налице – напротив. От всички приобщени писмени доказателства се установява с категоричност, че към датата на инцидента, ответницата е притежавала валидно свидетелство за правоуправление на МПС от съответната категория, като същото не е било отнемано. В този смисъл са – зав. копие на св. за управление на МПС № .. /л.29/; справки от ОДМВР – Пловдив, сектор „ПП“ и СДВР, отдел „ПП“.

Посоченото СУМПС е било издадено на 26.07.2017 г. и валидно до 26.07.2027 г., с придобити категории „В М. В писмото на СДВР изрично се посочва, че към дата 08.04.2018 г. – ответницата е била правоспособен водач на МПС, не е била лишавана от правоуправление и СУМПС не е било отнемано по съдебен или адм. ред.

Ирелевантно за спора е дали този документ е описан в представения протокол за ПТП – в него липсва каквото и да е отбелязване, а не, че водачът няма СУМПС или същото е невалидно, отнето. Именно посоченият по – горе документ като № е отразен в АУАН и НП, съставени на отв. за конкретното произшествие, но за друг вид нарушения, които не са част от ФС на процесната претенция.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на

2 правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи посочения елемент от ФС на претенцията си, който да обуславя регресното му право, пълно и главно доказване не е проведено и предявеният иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на 600 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно, частично основателно. При минимум от 421,72 лева, съгл. чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, съдът приема, че справедливото и адекватно възн. възлиза на сумата от 500 лева, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, проявените усилия, с явяване в о.с.з., ангажиране на док. и пр., които свидетелстват за процесуална активност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 против А. Т. Г., ЕГН ********** осъдителен иск за присъждане на сумата от 1217,22 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, реализирано на 08.04.2018 г. в гр. Пловдив, по вина на ответницата – като водач на МПС с ДК № ..., която да е управлявала без свидетелство за управление на МПС, по договор за застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б да плати на А. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от 500 лева /петстотин лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3