Решение № 898 от 30.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000502811 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 –

273 ГПК.

С решение № 3680 от 6 юли 2023г., поправено с решение № 4679 от 30 август 2023г., постановено по гр. д. № 428/2022г. Софийски градски съд, ГО, 28 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да заплати на И.

С. - З., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 18 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 13.12.2019г. в гр. Кюстендил, по вина на Д. М. М., водач на лек автомобил марка „Пежо 206“ с peг. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва от 21.04.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърлил иска за главницата за разликата над 18 000 лв. до 26 000 лв. като неоснователен; осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника да заплати на ищеца съдебни разноски в общ размер на 3163,85 лв.; осъдил И. С. - З. с ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 1

831830482, съдебни разноски в размер на 553,85 лв.; решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на на ЗД „Бул инс“ АД срещу решението по гр. д. № 428/2022г. на СГС, 28 състав, поправено с решение № 4679/30.08.2023г., в неговата осъдителна част.

С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения като резултат на материалния закон, – чл. 45, чл. 51, ал. 1, 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в осъдителната част и вместо това отхвърляне на предявения иск, евентуално частичната му отмяна и частично отхвърляне на иска.

Насрещната страна – ищцата И. С. - З. е оспорила въззивната жалба.

Третото лице помагач на жалбоподателя „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е взел становище, че жалбата е основателна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата на 33, г. към датата на ПТП е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ срещу ответника като застраховал гражданската отговорност на водача, причинил ПТП, в размер на 18 000 лв. ведно със законната лихва от 21.04.2020г. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие естеството на травматичните увреди и тежестта на увреждането – травма в челната област на главата и навяхване на врата (шийна дисторзия); увреждане на шийни нервни коренчета. СГС е приел още за доказана при съвкупната преценка на доказателствата като последица от ПТП и лекостепенна черепно-мозъчна травма под формата на мозъчно сътресение, преценена след болнично лечение в неврохирургична клиника като мозъчно сътресение, отчел е лечебният и възстановителен период от около 2-3 месеца, при търпени и значителни болки с тридневен болничен престой, така и носене на шийна яка. Съдът е приел за недоказано по делото, че последица от ПТП са и проявявящите се болки при ищцата през м.11.2020г.Посоченото обезщетение е определено и в приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при 10 % съпричиняване поради това, че ищцата не е била с правилно поставен предпазен колан и това е довело до удар на челната област, без обаче неизползването му да е свързано с шийната травма.

2

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в тази част.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от лице, което твърди, че е пострадало от ПТП, причинено от застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Ищцата претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като пострадала от ПТП за получено мозъчно сътресение, шийна дисторзия и палпаторна болезненост челно; твърди че по време на болничния престой от 16.12.2019 – 19.12.2019г. изпитвала силно главоболие, световъртеж при изправяне от легнало положение, породило нужда от чужда помощ, след изписването й било определено медикаментозно лечение и възстановителен домашен режим на лечение, поставена й била шийна яка за няколко месеца. Болките в шията персистирали и месец след ПТП, то се отразило и на психиката й – страдала и от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, изпитвала страх да се вози в автомобил, да се движи по улицата. Наред с това не можела да осъществява пълноценни грижи за невръстното си дете, поради което посетила и психиатър на 16.01.2020г., който я диагностицирал като тревожна, апсихична и й предписал медикаментозна терапия.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото да 3 се търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В разглеждания случай ответникът обжалва решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част изцяло, като на първо място счита решението за неправилно, като се позовава на това, че ищцата не е посочена в констативния протокол за ПТП с пострадали лица като пострадало лице от ПТП, на което основава исковата си претенция. Това възражение, с което се обоснова неправилност на обжалвания акт, е неоснователно.

Участието на ищцата в ПТП на 13.12.2019г. в гр.Кюстендил, на кръстовището на ул. „Петър Берон“ и ул. „Александър Димитров“, и получаването на травматични увреждания от него като пътник на задна лява седалка е безспорно установено от събраните по делото доказателства, обсъдени понататък в мотивите. Обстоятелството, че ищцата не фигурира като пострадало лице в съставения на следващия ден след ПТП от служител на МВР „Констативен протокол за ПТП с пострадали лица“ за посетеното ПТП (вж. чл. 125, т. 1 ДвП и чл. 3 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ), който протокол за настоящия процес има информативен характер с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК само за възприетите от съставителя му обстоятелства, не е от решаващо значение за определяне на качеството й на пострадало лице, при положение че е доказано с допустими доказателствени средства, че тя е претърпяла телесни увреждания от конкретното ПТП (чл.

478, ал. 1 КЗ).

На настоящия етап от производството не е оспорено, че причинител на процесното ПТП е застрахованият при ответника със ЗГО водач. По делото е установено със заключението на авто-техническата експертиза, неоспорено от страните, част от назначената по делото комплексна експертиза, че на 13.12.2019г., около 17 часа и 40 минути в гр. Кюстендил по ул. “Петър Берон“ в посока от ул. "Чаталджа" към ул. "Бузлуджа" се е движел лек автомобил “Пежо“ 206. В същия времеви момент и в посока, насрещна на посоката на движение на автомобила „Пежо” (от ул. "Бузлуджа" в посока към 4 ул."Чаталджа) по ул. “ Петър Берон ", се е движел лек автомобил „Фолксваген Туарег". В зоната на кръстовище с ул. "Александър Димитров" водачът на автомобил „Пежо“ е предприел извършване на криволинейно движение в посока „наляво”, навлизайки в зоната на кръстовището. При това движение автомобилът „Пежо” е навлязъл в коридора за движение на автомобила „Фолксваген”. По този начин е настъпил контакт между двата автомобила между челно-лява част на „Пежо“-то и предна, лява част на „Фолксваген“-а.

Под действието на ударния импулс и под влиянието на съпротивителните сили, двата автомобила се придвижват на неустановено разстояние и се установяват в състояние на покой. Въз основа на така установената фактическа обстановка при настъпването на ПТП, се налага извод, че застрахованият при ответника е нарушил нормата на чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП (за нарушение, на която му е наложено административно наказание с влязло в сила наказателно постановление, необвързващо съда, но подлежащо на преценка заедно с всички други доказателства по делото), задължаваща го при завиване наляво за навлизане в друг път водачът да пропусне насрещно движещите се ППС, - елемент от фактическия състав на отговорността на застрахования, чието осъществяване следва да бъде установено с оглед ангажиране на отговорността на ответното дружество.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза, също част от комплексната експертиза, изслушана по делото, при първоначалния преглед в спешно отделение на болницата в гр.

Кюстендил пострадалата е в ясно съзнание, помни случилото се. Няма видими следи от травма на главата. Оплаквала се е от главоболие. Няма към онзи момент анамнестични и клинични данни за комоцио. При извършения на 15.12.2019г. преглед от неврохирург в УМБАЛ „Света Анна” - София, обаче, е поставена диагноза: „ Мозъчно сътресение. Контузия на главата. Травма на шията. При инцидента си ударила главата и шията. Няма ясен спомен за случилото се. Оплаква се от прогресиращо главоболие, което не се повлиява от обезболяваща терапия. Съобщава и за гадене и повръщане. Оплаква се от силни болки в шията с излъчване към раменете“. За периода 16.12. 19.12.2019г. на ищцата е проведено болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна” - София, Клиника по неврохирургия - проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим и активно наблюдение. Поставена е диагноза: „Мозъчно сътресение. Шийна дисторзия“.

5

Локален статус: Палпаторна болезненост челно. Неврологичен статус:

Контактна, адекватна, в ясно съзнание, ГКС - 15 точки (норма). Без данни за отпадна или възбудна симптоматика, м.р.д., координационни и речеви нарушения. Памет - антероградна амнезия. Компютърна томография /КТ/ на шиен отдел на гръбначен стълб: Липсват травматични промени на шийните прешлени. КТ на главен мозък: Без данни за травматични и патологични промени.“. Лечението на пострадалата е продължило в домашно-амбулаторни условия. При извършените двукратни контролни неврохирургични прегледи през м. януари 2020г. са описани продължаващи, но с тенденция към намаляване болки във врата при движение, без възбудна или отпадна неврологична симптоматика, на фона на локални НСПВС и шийна яка. При преглед от психиатър на 16.01.2020г. е поставена диагноза: „Остра стресова реакция“. В обсъжданото заключение на СМЕ е обобщено, че при п роцесното ПТП ищцата е получила: травма в челната област на главата и неубедителна лекостепенна черепно-мозъчна травма, преценена след болнично лечение в неврохирургична клиника като мозъчно сътресение; Навяхване на врата (шийна дисторзия); Увреждане на шийни нервни коренчета. Лечебният и възстановителен период е продължил около два месеца. В резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания за срок от 10 дни и умерени до 45 дни. Прогнозата за в бъдеще е благоприятна. Съгласно заключението, по делото не е представена медицинска документация, указваща за трайни последици за здравословното състояние на пострадалата, получени вследствие на процесните увреждания.