Решение № 1089 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р. Н. К. при участието на секретаря А. ИВ. И.А като разгледа докладваното от Р. Н. К. Административно наказателно дело № 20211110213816 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Д. Х. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332004123/11.03.2021 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП, както и „глоба" в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 10 лева по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.

В подадената от адв. Н. жалба се излагат съображения за отмяна на наложените с НП административни наказания. Излагат се доводи, че не отговаря на истината, че към датата на ПТП е бил неправоспособен и му е било отнето СУМПС и КТ, които твърди да са му иззети със съставяне на акта. Признава за реализираното ПТП, но изтъква, че след него е бил подгонен от пътуващите в другия автомобил и затова се е отдалечил от мястото с автомобила си. Оспорва нарушаването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и вината на жалбоподателя за ПТП. А по повод нарушението на чл. 123 ЗДвП изтъква, ч поради липсата на пострадали хора от ПТП за него не е имало задължение да сигнализира на органите на МВР.

В съдебно заседание жалбоподателят Х., редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и моли за отмяната на НП. В пледоарията си сочи, че не са събрани доказателства за виновно поведение на жалбоподателя, което да е довело до ПТП. Намира, че на второто нарушение е дадена неточна правна квалификация, тъй като при ПТП не са пострадали хора. Моли за присъждане на направените разноски за адвокатска защита.

Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”, 1

СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2021 г. св. А. Д. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателя Х. Д. Х. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл.

123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и един свидетел /Зоран Х./, видно от положените от тях подписи. Жалбоподателят отказал да подпише акта и отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля по акта Зоран Х.. Актът бил съставен за това, че на 13.02.2021 г. около 22:35 часа в гр. С., жалбоподателят Х. Д. Х. управлявал своя лек автомобил, марка „Форд“ модел „Галакси“, с рег. № СА АА, по бул.

Ал. С. с посока на движение от ул. О. към ул. Т., като на кръстовището с бул. К. В. поради несъобразена скорост с пътните условия реализирал леко ПТП със спрелия лек автомобил марка „БМВ“ модел Х5 с рег. № СВ РР на светофара на кръстовището. В акта било описано още, че водачът напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР, като не бил представил и КТ към СУМПС. Актът бил съставен въз основа на докладна записка от св. Т.

В. – служител на ОПП СДВР, който бил посетил мястото на ПТП заедно със Зоран Х., като последният съставил протокол за ПТП.

Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така издадения АУАН и при почти пълна идентичност на описанието и дадената на нарушенията правна квалификация, на 11.03.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР.

Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му 15.09.2021 г.

Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 23.09.2021 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Д. и В., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /протокол за ПТП, декларация от другия участник в ПТП, заповед за компетентност и др./, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

За съда останаха недостъпни показанията на посочения като втори участник в ПТП водач на автомобила БМВ, В. И., който е починал в хода на процеса преди да бъде разпитан.

Това не би могло да бъде преодоляно чрез „прочитане“ на дадените от него писмени сведения незабавно след ПТП, тъй като те не са годно гласно доказателствено средство, събрано по реда на НПК след предупреждаване на свидетеля за наказателната отговорност, която носи. Сведението няма характера и на декларация, която се подава по закон за удостоверяване на конкретни обстоятелства.

От друга страна, съдът взе предвид, че двамата полицейски служители – св. Д. и св. В. не са възприели нарушенията на жалбоподателя лично. В разпита си всеки от тях признава, че не си спомня нищо конкретно за случая, включително и какви са били пътните условия.

Св. Д., който е съставил акта, единствено потвърждава този факт, но не си спомня нищо за възприетия механизъм на ПТП, причините за него, самоличността на замесените лица и как е установил, че един от участниците е напуснал мястото. По същия начин и св. В., изготвил докладната записка по случая, единствено потвърждава това, като дори след прочитането на документа, не се сеща за случая.

Останалите събрани по делото доказателства са производни и по никакъв начин не установяват нито един от основните факти от предмета на доказване по делото, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС, че е участвал в ПТП и какви са причините за него, както 2 и че го е напуснал. В този смисъл следва да се подчертае, че приложената по делото докладна записка представлява вътрешноведомствен документ, а не годно доказателствено средство, отново по същите причини, изложени по-горе. А протоколът за ПТП не сочи механизъм на деянието, а единствено данните на двамата водачи, без да е установено по какъв начин са събрани те, особено при положение, че се твърди жалбоподателят да е напуснал мястото.

Освен това съдът намира, че по делото не са събрани достатъчни и категорични доказателства за точния механизъм и за причините за ПТП, поради което изводът, че жалбоподателят е причинил ПТП поради несъобразена скорост е изцяло произволен. По същия начин остана неясно откъде произтича извода, че жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП след като в протокола за ПТП са вписани пълните му данни, макар и същият да не е подписан от Х.. Допълнително, нито един от двамата свидетели не потвърждава вписаното в акта и НП, че жалбоподателят не е представил КТ към СУМПС.

В контекста на изложеното, съдът намира, че по делото не са събрани доказателства относно факта, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е участвало в ПТП, какъв е механизма на това произшествие и че Х. е напуснал мястото, поради което приетото в акта и в НП, че Х. Х. е извършил всички вменени му нарушения, се явява произволен и необоснован.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, и при необоснованост и неизяснена фактическа обстановка.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална санкционна разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона – „Който поради движение с несъобразена 3 скорост, …. причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“

Съдът намира, че в НП нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е описано твърде лаконично (като не е посочено с какви конкретно условия не е била съобразена скоростта на движение на жалбоподателя), което несъмнено нарушава правото му на защита. Освен това липсват каквито и да е доказателства пътното платно наистина да е било мокро, а скоростта на водача да не е била съобразена с това обстоятелство и това да е в пряка причинноследствена връзка с ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В §6, т.30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Законът не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая се твърди да е причинена имуществена щета на МПС.

Но при описанието на това нарушение в АУАН и НП („водачът не изпълнил задължението си да уведоми компетентната служба на МВР“ и „да остане на място до пристигане на компетентните органи“) е допуснато процесуално нарушение – неправилно приложение на материалния закон при подвеждане на обстоятелствата на административните нарушения под хипотезата на правната норма, което процесуално нарушение ограничава правото на защита на санкционираното лице. Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 123, ал.1, т. 2, б. а от ЗДвП, когато при ПТП са пострадали хора, на водача на ППС, участвал в произшествието, е вменено задължението да уведоми компетентната служба на МВР, а в б. б на цитираната разпоредба се предвижда задължението на този водач да не напуска мястото на произшествието, а да изчака пристигането на полицейските служители. Следва да се заключи, че за да бъде търсена отговорност на водача, участвал в ПТП, за неизпълнение на горепосочените му задължения, от обективна страна, като съставомерен признак на нарушението, се поставя изискването да има пострадали физически лица. В случая обаче видно от съдържанието на АУАН и НП, се установява, че в двата документа не е описано в следствие на ПТП да са причинени телесни повреди на някакви лица.

Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3f50127-92ad-491d-8d1c-75e38c1e3eb4