Решение № 3544 от 09.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3544 гр. Пловдив, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330113152 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от "Ти Би Ай Банк" ЕАД срещу С. Я., с която са предявени искове по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на вземания по Договор за потребителски банков кредит от 07.10.2022г.: 14275,44 лв. главница, 2118,51 лв. - договорна лихва за период 15.12.2022г. - 23.05.2023г., на която дата кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, и обезщетение за забава 168,26 лв. върху главницата от 15.12.2022г. до 15.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2023г. до окончателното плащане, за които вземания била издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

Уточнява, че отпуснатата по договора сума е в размер на 14379,96 лв., от които 10 000 за ползване от длъжника, а останалите за заплащане на допълнителна услуга застраховка. Претендираната главница е формирана като остатък от този общ финансов ресурс, който включва сумата за ползване и застраховката, а именно: 9927,32 лв. сума за ползване и 4348,12. лв. остатък от дължимата застраховка, като дължимата сума за застраховка се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на застрахователя.

Тази услуга не е задължителна, а е по желание на потребителя, като той може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от предлаганите застрахователни програми. По отношение на договорната лихва се твърди, че върху сумата за общо ползване е начислена договорна лихва в размер на 1473,24 лв., а върху сумата за допълнителна услуга за застраховка договорна лихва в размер на 645,27 лв., както и че обезщетението за забава е уговорено в договора. Твърди се от ищеца, че за вземанията по договора е настъпила предсрочна изискуемост на 22.05.2023 г., на която дата длъжникът е получил лично уведомление за предсрочна изискуемост.

1

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспора основателността на исковете. Възразява, че договорът е недействителен, като по него са платени суми без основание, с които прави възражение за прихващане с главницата, ако същата бъде призната за дължима. Счита, че договорът противоречи на добрите нрави, както и че нарушава нормите на чл.

11, ал.1, т. 9 и 10 ЗПК. Цитира се съдебна практика и се сочи, че в договора е налице скрита лихва под формата на неустойка и такса за експресно разглеждане. Така общият размер на възнаградителната лихва надхвърля с над 10 пъти законната, поради което счита, че тези клаузи противоречат на добрите нрави, явяват се нищожни, счита, че е налице заобикаляне на закона, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща допълнителна услуга застраховка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от 5кратния размер на законната лихва. Счита, че клаузата за ГПР, която го посочва в нереален размер, противоречи на добрите нрави и е неравноправна.

Счита, че нищожността на клаузите за лихвата и ГПР влекат нищожност на целия договор, който има възмезден характер. Счита, че договорът е недействителен и поради липсата на задължителните реквизити съгласно чл.

11 ЗПК. Въз основа на всичко изложено счита, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи. Счита, че кредиторът е надвзел неправомерно суми, платени по нищожни клаузи, в размер 7111,90 лв., която счита, че ищецът е получил без правно основание.

Прави възражение за прихващане с тази сума и вземането за главница, респективно за чистата стойност на кредит.

В случай че съдът приеме договора за недействителен, ищецът моли да се присъди чистата стойност на кредита.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за главница; иск по чл.430, ал.2 ТЗ, вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД за възнаградителна лихва и по чл. 79, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава, като ищецът не можа да уточни в съдебното заседание дали уговореното в договора обезщетение е в размер само на законната лихва или към него има добавка.

За основателността на претенциите следва да са настъпили следните юридически факти: валидно сключен договор за потребителски кредит, усвояване на сумата по заема, уговорка за възнаградителна лихва и обезщетение за забава, настъпване на предсрочна изискуемост, изпадане на длъжника в забава.

Не се установява първата предпоставка – сключване на валиден договор за кредит.

Съгласно посоченото в договора за потребителски кредит, размерът на отпуснатия кредит, реално получаван от потребителя, е 10 000 лв. Към него е отпусната допълнителна сума от 4379,96 лв. за застрахователна премия, а за целия срок на договора, който е 60 месеца, е предвидена възнаградителна 2 лихва в размер на 13 740,87 лв.

Размерът на възнаградителната лихва надвишава размера на кредита, който потребителят реално получава, а именно – 10 000 лв. и съставлява 95,56 % от общо отпуснатата сума, като се добави и застраховката. Следва да се има предвид, че се касае за банка, чието имущество не се финансира само от възнаградителни лихва, а и от публично влогонабиране. За уговорения срок на договора от 60 месеца този размер на възнаградителната лихва накърнява добрите нрави и води до нищожност на клаузата. Но тъй като възнаградителната лихва е основана престация по договора за кредит, без нея същият не би се сключил от страните. Ето защо нищожността на клаузата за възнаградителна лихва влече нищожност и на целия договор.

Съдът счита, че договорът е недействителен на още едно основание, тъй като е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и ГПР е некоректно посочен в договора.

Съгласно пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, застрахователната премия съставлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите разходи по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на договора. В решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 Съдът на ЕС е задал още един критерий, въз основа на който разходи за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В настоящия случай е именно така.

Предвидената застраховка е допълнителна услуга, която оскъпява кредита с повече от 40 %, а в същото време се финансира от кредитора като част от главницата и по този начин се олихвява и с възнаградителна лихва. Поради изложеното могат да се приложат последиците, изведени в решението на СЕС - застрахователната премия да се приеме като част от общите разходи по кредита. Като разход по кредита това задължение следва да намери израз в ГПР. В случая това не е сторено, тъй като премията е включени в главницата, а не е третирана като разход. В същия смисъл е и заключението на ССЕ.

Некоректното посочване на ГПР води до недействителност на договора за кредит на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

На основание чл.23 от ЗПК, не се дължи договорната лихва, нито обезщетението за забава, уговорено и претендирано въз основа на договора.

Обезщетението за забава не следва да се присъжда и за да се гарантира възпиращия ефект на потребителското законодателство в съответствие с решение на СЕС от 15.06.2023г. по дело C‑520/21 и решение № 129/30.07.2024г. на ВКС по т.д. № 630/2023г.

Единствено дължима е сумата за чистата стойност на кредита. Противно на изложеното от ищеца, това е само сумата от 10 000 лв., реално отпуснати на потребителя. Както се изложи застрахователната премия е конструкция, прикриваща действителните разходи по кредита, поради което същата не се включва в понятието чиста стойност на кредита, а в понятието - разход по кредита. Отделно от това, недействителността на договора за кредит води до 3 недължимост и на застрахователната премия, тъй като застраховката е сключена именно по повод недействителния договор. Финансирането на застрахователната премия кредиторът е направил на свой риск, с цел да прикрие разходи по кредита и да си набави допълнителна печалба, некоректно обявени в ГПР, доколкото и съгласно ССЕ, ако премията се третира като разход, ГПР би имал съвсем други стойности. Общ принцип в правото е, че никой не може да черпи ползи от собственото си недобросъвестно поведение.

Ето защо на присъждане по чл.23 ЗПК подлежи само сумата от 10 000 лв., от която следва да се приспадне платената от длъжника сума в общ размер на 571,26 лв., съгласно ССЕ. Не се касае за прихващане, а за плащане, доколкото сумата е платена по договор, по който единственото валидно задължение е за главницата.

На това основание следва да се присъди сумата от 9428,74 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.06.2023г., до окончателното плащане. В останалата част, претенциите подлежат на отхвърляне.

Разноските подлежат на присъждане по съразмерност. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в заповедното и в исковото производства общо в размер на 705,76 лв. (от които 571,02 лв. по иска за главница.) Следва да се определи и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв. с оглед правната и фактическа сложност на делото, а в заповедното производство – 50 лв. За експертизата са сторени разноски в размер на 170 лв. По съразмерност следва да се присъдят: 377,15 лв. държавна такса за двете производства, 142,32 лв. – юрисконсултско възнаграждение за двете производства и 96,78 лв. за експертиза. Ответникът е сторил разноски за експертиза в размер на 100 лв. и е поискал хонорар в размер на 1000 лв. по реда на чл.38 от ЗА, който не е прекомерен с оглед броя и размера на исковете. По съразмерност тези разноски следва да се присъдят, както следва:430, 71 лв. за хонорар и 43, 07 лв. за експертизи.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че С. Н. Я., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, с адрес: гр. София, кв.ЛОЗЕНЕЦ, ул.

„ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ“ 52-54, бизнес-сграда, следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № ***/29.06.2023г. по ч.гр.д.

№9431/2023г. по описа на РС Пловдив, а именно: сумата в размер на 9428,74 лв. – чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит от 07.10.2022г. на основание чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда- 28.06.2023г., до 4 окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претендираните като главница 14275,44 лв. иска за горницата до

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.430, ал.2 ТЗ, вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Н. Я., ЕГН: **********, дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, следните суми по Договор за потребителски кредит от 07.10.2022г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № ***/29.06.2023г. по ч.гр.д. №9431/2023г. по описа на РС Пловдив, а именно:

2118,51 лв. - договорна възнаградителна лихва за период 15.12.2022г. 23.05.2023г.;

168,26 лв. - обезщетение за забава върху главницата за период 15.12.2022г. - 15.06.2023г.

ОСЪЖДА С. Н. Я., ЕГН: **********, да плати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, разноски в заповедното и в исковото производство:

377,15 лв. за държавна такса, 142,32 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 96,78 лв. за експертиза.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, да плати на:

С. Н. Я., ЕГН: **********, сумата от 43, 07 лв. – разноски за експертизи; на адв. С. Н., към АК Пловдив, с адрес: ***, сумата от 430, 71 лв. за хонорар по чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5