Решение № 90 от 15.05.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Радомир, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20211730101040 по описа за 2021 година

Производството е за делба във фазата по извършването ù.

С влязло в сила решение № ./11.05.2022 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:

Урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С., общ. К. обл. П. който имот съгласно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 113-428 от 06.08.1980 г., представлява парцел . (първи за имот с планоснимачен номер сто седемдесет и шести) от кв. ., с площ от ... кв. м, при съседи по скица: улица, земеделска земя, УПИ . и край на регулацията, заедно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от .. м, състояща се от: първи етаж - стая, кухня и гараж и втори етаж - три стаи, коридор, баня и тоалетна, между следните лица и при следните квоти от правото на собственост:

1. С. А. П. – 5/8 ид. ч.

2. Д. Й. К. – 1/8 ид. ч.

3. Д. Й. П. – 1/8 ид. ч.

4. А. Й. Я. – 1/8 ид. ч.

Със същото решение съдът е допуснал извършването на съдебна делба и на лек автомобил, марка и модел „В.“, зелен на цвят, с рег. № РК ... ВА, двигател № ., рама № ., между следните лица и при следните квоти от правото на собственост:

1

1. С. А. П. – 5/8 ид. ч.

2. Д. Й. К. – 1/8 ид. ч.

3. Д. Й. П. – 1/8 ид. ч.

4. А. Й. Я. – 1/8 ид. ч.

В първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ищцата С. П. е заявила претенция по чл. 349, ал. 1 ГПК за възлагане в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот.

В първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ответниците К. Б. и К. Б., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса ответница Д. Й. П., са заявили претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в техен дял на допуснатия до делба недвижим имот.

Ищците, редовно призовани, в съдебно заседание чрез упълномощени представители изразяват становище, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК чрез възлагане в дял на ищцата С. П. на допуснатия до делба недвижим имот.

Ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен представител в съдебно заседание молят съда да изнесе на публична продан допуснатите до делба недвижим имот и лек автомобил.

Радомирският районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното от фактическа страна:

По делото е представена подписана от ищцата С. П. декларация, от която се установява, че същата не притежава друг жилищен имот, освен допуснатия до делба имот, находящ се в с. Сирищник.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П.

П.., от чиито показания се установява, че в допуснатия до делба недвижим имот са живели Й. Ст. П. и неговата съпруга С. А. П., като към момента на смъртта на Й. П. единствено съпругата му е живеела в имота.

По делото е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, от заключението по която се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в с. С. възлиза на 26 816 лева, а на лекия автомобил – 992,00 лева. Според вещото лице допуснатият до делба имот е неподеляем между съделителите.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

За да бъде прекратена съсобствеността в едно делбено производство законодателят е предвидил четири способа, а именно: теглене на жребий, разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК и изнасяне на имота на публична продан.

В избора си по един от тези способи за приключване на производството съдът следва да прецени дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

2

Съгласно константната съдебна практика основен способ за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 ГПК и чл. 350 ГПК и съответно теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК и в случай, че броят на допуснатите по делба имоти съответства на броя на съделителите, делбата поначало се извършва чрез теглене на жребий.

В разглеждания случай по делото са заявени претенции с правно основание чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК и съдът дължи произнасяне на първо място по така заявените претенции от ищцата С. П. и от ответниците К. Б. и К. Б. за поставяне в техен дял на допуснатия до делба недвижим имот.

Няма спор между страните, че делбеният имот е жилищен и неподеляем. Безспорно е установено и че делбеният имот е придобит от Й. Ст. П. и С. А. П. в режим на СИО.

Съгласно чл. 349, ал. 1 ГПК, ако неподелаемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Според дадените с т. 7 на Тълкувателно решение № ..19.05.2004 г. по тълк. д. № ./2004 г. на ОСГК на ВКС указания, ако единият от съделителите едновременно има качеството на преживял съпруг и на наследник по закон и правото на собственост върху имота - предмет на делбата, е придобито от него и от наследодателя по време на техния брак в режим на съпружеска имуществена общност, то преживелият съпруг може да предяви претенция за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.); (чл. 349, ал. 1 от действащия ГПК), а останалите съделители - по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.); (чл. 349, ал. 2 от действащия ГПК). В тази хипотеза наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК (чл. 288, ал. 2 ГПК отм.) изключват разглеждането на евентуалните претенции по чл.

349, ал. 2 ГПК (чл. 288, ал. 3 ГПК отм.). Конкуренцията на правните основания за възлагане според даденото в ТР разрешение следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия, като разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК (чл. 288, ал. 3 ГПК отм.) ще намери приложение доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 349, ал. 1 ГПК (чл. 288, ал. 2 ГПК отм.), напр. ако преживелият съпруг има друго жилище. Нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК съдържа привилегия, която е в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Съгласно граматическото и смислово тълкуване на разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, но не и за преживелия съпруг.

Съобразно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, за да бъде поставен делбеният имот в дял на съделителя, направил възлагателна претенция, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: да е налице неподеляем жилищен имот, който е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, преживелият съпруг да няма собствено жилище и да е направено своевременно искане за възлагането му.

3

В настоящия случай в хода на производството се установи, че делбеният имот е неподеляем, съсобствеността е възникнала при условията на СИО и е прекратена със смъртта на единия съпруг; съделителката е заявила възлагателната си претенция преди изтичане на преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК и е удостоверила с писмена декларация, че не притежава друг жилищен имот. Ответниците, въпреки дадената им възможност, не са опровергали твърдението ú, че няма друго собствено жилище.

Предвид това, съдът намира, че С. П., която е заявила претенция за възлагане на допуснатия до делба имот – неподеляемо жилище на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, е доказала подлежащите на доказване от нея предпоставки за уважаване на възлагателната ú претенция.

За пълнота следва да се отбележи, че в настоящия случай съсобствеността е възникнала в резултат на прекратена СИО и наследяване, а когато вещта е била придобита в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг наследява заедно с други наследници на общия наследодател не е налице т. нар. „смесена съсобственост“. В тези случаи, се приема, че съсобствеността произтича от наследяване, доколкото преживелият съпруг придобива конкретен дял от имота поради прекратяване на СИО, именно вследствие смъртта на наследодателя си – починалия съпруг и се легитимира като съсобственик както вследствие прекратената СИО, така и в качеството си на наследник на починалия наследодател. Константната съдебна практика приема се, че при такава хипотеза състоянието на съсобственост възниква от един юридически факт – смъртта на наследодателя, водеща до прекратяване на съпружеската имуществена общност и до наследяване. Предвид това, възлагане е допустимо, когато съсобствеността е съсредоточена между съделители, чийто основен източник и правопораждащ факт на придобитите права е смъртта на общия наследодател, която е довела едновременно до прекратяване на съпружеската имуществена общност и придобиването от преживелия съпруг в това му качество на идеална част от имота, така и до съсобственост с останалите наследници относно другата идеална част от вещта (в този смисъл: решение № ./04.11.2014 г. по гр. д. №./2014 г. на ВКС, І г. о.; решение № ./12.10.2012 г. по гр. д. № ./2012 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № ./07.04.2010 г. по гр. д. № ./2009 г. на ВКС, І г. о. и пр.).

Видно от заключението на СТЕ, пазарната стойност на имота е 26 816 лева.

Следователно, за уравнение на дяловете С. П. следва да бъде осъдена да заплати на съделителките Д. К. и А. Я. сумата от по 3352,00 лева, съответстваща на техните 1/8 ид. ч. и на съделителите К. Б. и К. Б. сумата от по 1676,00 лева, съответстваща на техните 1/16 ид. ч.

Сумите за уравняване на дяловете, ведно със законна лихва, следва да бъдат заплатени в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението. Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумите за уравняване в указания от законодателя срок. В случай, че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по реда и условията на чл. 346, ал. 6 ГПК.

4

Възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК на ответниците К. Б. и К. Б. следва да бъде отхвърлена, тъй като по делото не се доказа последните да са живели в имота към момента на откриване на наследството и да не притежават друго жилище.

По отношение на допуснатия до делба лек автомобил, марка и модел „В.“, зелен на цвят, с рег. № РК ВА, двигател № . рама № ., съдът намира, че единственият законоустановен способ за ликвидиране на съсобствеността е изнасянето му на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК. Получената от проданта цена следва да се разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно решението по допускане на делбата.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК в делбеното производство страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си, като по присъединените искове разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК.

Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9 принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Според същия, при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК.