Решение № 611 от 28.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

……….. гр. София, 28.01.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа гр. дело № 12241/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. № 8008967/20.04.2016 г., предявена от А.Н.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З.

„У.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът

А.Н.В. твърди, че на 02.11.2015 г., около 17:40 ч., на общински път VTR-1232, при км. 00+700 (Общ. *******), С.К.Н., при управление на лек автомобил „ВАЗ 21093“, с peг. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с дърпащия количка в дясната част на пътното платно А.Н.В..

Ищецът сочи, че за описаното ПТП е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 97/2015 г. по описа на ОД на МВР - *******. По случая било образувано ДП № 319зм-207/02.11.2015 г. по описа на РУ на МВР - *******, пр. пр.

№ 3357/2015 по описа на РП - Велико Търново.

След

ПТП, ищецът бил хоспитализиран в „МОБАЛ Д-р Ст. Черкезов“ АД - гр. Велико Търново, за периода от 02.11.2015 г. до 16.11.2015 г., след което, до 08.12.2015 г., бил лекуван в „УМБАЛ Д-р Г.

Странски“ ЕАД - гр. Плевен. На ищеца били поставени следните диагнози: дифузна травма на главния мозък; счупване на горния край на лява раменна кост в областта на хиугичната шийка; множество счупвания на ребра; открита рана на лявото коляно - около 15 см., придружена с раЗ.ъсани мускули и фасции; рани върху левия глезен и седалището; фрактура на тялото на Л4; контузио корпорис генерализата; вулнус лацеро-контузум регио генус постериор синистра. На 18.11.2015 г., на ищеца била извършена оперативна интервенция и бил обездвижен с гипсова имобилизация. На 04.12.2015 г., ищецът претърпял още една оперативна интервенция, при която било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Ищецът твърди, че след изписването му, продължил лечението си в домашни условия при строг постелен режим, като и към предявяване на исковата молба бил трудно подвижен и денонощно се нуждаел от чужда помощ. В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало отражение и на психиката му. Ищецът се оплаквал от главоболие, световъртеж, гадене, моменти на дезориентация, нарушение на вниманието, безсъние, кошмари, чувствал се неудобно, че се налага да ангажира приятелите си с грижи по него денонощно.

Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „ВАЗ 21093“, с peг. № *******, включително и на водача С.К.Н..

Предвид изложеното, ищецът А.Н.В., моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 64 000 лева (с оглед увеличението в размера на иска, допуснато в открито съдебно заседание на 19.02.2018 г.), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът

З. „У.”

АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на който, към датата на процесното ПТП, е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно л.а. „ВАЗ 21093“, с peг. № *******.

Оспорва изцяло иска с възражението, че е неоснователен, евентуално - завишен и прекомерен по размер. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача С.К.Н.. Счита, че противоправно е било именно поведението на ищеца по делото, който като пешеходец станал причина за ПТП, тъй като се е движел по пътното платно на междуселски неосветен път в тъмната част на деня, облечен в тъмни дрехи, без сигнално обезопасителна жилетка или друго подходящо обозначение. Евентуално, ответникът твърди, че ищецът не се е съобразил с правилата за пресичане на път извън населено място, нерегулиран с вертикална или хоризонтална маркировка, както и с общата забрана с поведението си да не създава опасност за себе си и за другите участници в движението. Не били известни и резултатите от кръвния тест на пострадалия за наличие на алкохол в кръвта към момента на инцидента.

Ответникът сочи, че водачът на автомобила не е могъл и не е бил длъжен да предвиди сблъсъка с пешеходеца, тъй като не го е видял и не е могъл да го види преди опасната зона на удара, нито е можел да предвиди поведението на пешеходеца. Ответникът заявява, че водачът на автомобила не е бил и длъжен да предвиди това поведение на пешеходеца. Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като приносът му за ПТП и вредите бил значителен. Заявява, че посочените в исковата молба увреждания „открита рана на лявото коляно, придружена с раЗ.ъсни мускули и фасции“ и „вулнус лацеро-контузум регио генус постериро синистра“ са едно и също нещо. Освен това липсвали данни за проведени контролни прегледи и лечение след изписването на ищеца от болницата, както и не било ясно доколко пострадалият е спазвал предписанията за прегледи и лечение след изписването му. Неподкрепени с представената медицинска документация били твърденията на ищеца, че следва да спазва постелен режим, както и че състоянието му се е влошило и че се нуждаел от чужда помощ, за да се движи.

Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

С молба от 12.06.2017 г., ответникът е заявил, че с преводно нареждане от 30.05.2017 г. е изплатил на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, както и сумата от 6423.93 лева – лихва за периода от 02.11.2015 г. до 31.05.2017 г.

(датата на плащането).

Ищецът признава, че ответникът му е изплатил посочените суми, че с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като приносът му бил 20 %.

Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 80 000 лева, като претендираната по делото сума се получавала след приспадане на 20 % от 80 000 лева.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връЗ.а и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 02.11.2015 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 12.05.2015 г. във формата на застрахователна полица № BG/05/115001304980, валидна от 12.05.2015 г. до 12.05.2016 г., З. „У.” АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „ВАЗ 21093“, с peг.

№ *******, включително и на водача С.К.Н.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 03.10.2017 г.).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 02.11.2015 г., около 17:40 ч., на общински път VTR-1232, при км. 00+700 (Общ. *******), С.К.Н., при управление на лек автомобил „ВАЗ 21093“, с peг. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие, с пешеходеца А.Н.В..

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 97/2015 г., съставен от младши автоконтрольор в „Пътен контрол“ при РУ на МВР – *******, който е посетил мястото на ПТП.

Настъпването на процесното ПТП се установява и от представения по делото Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие при условията на чл. 212, ал. 2 НПК, съставен на 02.11.2015 г. от разследващ полицай при РУ на МВР – *******. Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

По случая е било образувано НОХД № 2325/2016 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, по което обвинението е срещу подсъдимия С.К.Н. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Видно от писмо от РС – Велико Търново (л. 16), към 27.10.2017 г., същото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

С решение № 53249/06.03.2017 г. по гр. д. № 21885/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, З. „У.” АД е осъдено да заплати на А.Н.В., на основание чл. 226, ал.

1 КЗ (отм.), сумата от 1629.71 лева - частичен иск от общо 2037.13 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП, причинено на 02.11.2015 г., виновно и противоправно от водач на МПС „ВАЗ 21093“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 20.04.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 1629.71 лева до пълния претендиран от 1833.42 лв. - частичен иск от 2037.13 лева. Видно от извършеното отбелязване, решението на СРС е влязло в сила на 29.03.2017 г.

Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. По силата на чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните, за съда, който го е постановил, и за всички други съдилища и учреждения в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК, съдебното решение формира сила на пресъдено нещо само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Исковете по чл. 226 КЗ (отм.) между едни и същи страни, когато с тях се претендират обезщетения за различни вреди, произтичащи от едно и също виновно и противоправно поведение, са с различен предмет, респ. – и с различно основание.

Макар, обаче, с исковете, предмет на разглеждане по делото на СРС и по настоящото дело, да се търси съдебна защита на различно спорно субективно гражданско право, част от елементите на правораждащите ги фактически състави по чл. 226 КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД съвпадат (в този смисъл е и решение № 255/21.07.2015 г. по гр. дело № 6714/2014 г. по описа на ВКС, ІV ГО, и определение №