Решение № 705319 от 15.11.2019, Районен съд - Елин Пелин

Р

Е Ш Е Н И Е гр.Елин

Пелин,15.11.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ

ЧЕРНЕВ при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 968 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът твърди, че на 16.07.2008г. ответницата е сключила с „Ю.

Б.“АД- София договор за кредит, по силата на който на М. Й. е предоставен банков кредит в размер на 13 000.00 лева.

Твърди се, че главницата по кредита е падежирала на 15.07.2018г., като кредитополучателят и ответник в настоящия процес не е обслужвал кредита по начин и в сроковете уговорени със сключения между страните договор.

Твърди се още, че с Договор за прехвърляне на вземяния от 21.06.2017г. „Ю. Б.“АД- София е прехвърлило вземанията си на ищеца по настоящото производство, в т.ч. и вземането си по процесния договор с ответника.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, като физическо лице и като собственик на ЕТ“М.Й.“-гр. Е.П.с ЕИК ……, последния служебно заличен, че дължи на ищеца 12 748.47 лева - главница, 4 622.56лв.- наказателна лихва за периода

06.07.09г. до 25.03.16г., 18.48лв.-вземане за разноски по договора за кредит, лихва за забавено плащане в размер на 1 682.63 лева за периода 26.03.16г. до 03.08.17г. и законна лихва върху главницата, считано от 31.10.2018г. до окончателното изплащане.

Претендират се и сторените по настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба.

В с.з. пълномощника на ответника претендира сторени по производството разноски- адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от Договор за банков кредит №BL19798/16.07.2008г. на ответницата, в качеството й на едноличен търгове е предоставен кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на 13 000.00 лева. Заемната сметка по договора е открита на 15.07.2008г. , видно от Приложение от 16.07.2008г. към процесния договор/л.15 от делото/.

Представено е с исковата молба извлечение от счетоводните книги при „Ю.

Б.“АД с отразени по същото каква е била погасената част от кредита към дата 03.08.2017 година , включително крайния срок за погасяване на дълга, вида и размера на лихвите и вземанията за разноски /л.16, л.39 от делото/.

Представен е и Договор за прехвърляне на вземания №

5300/1946/21.06.2017г. , като в кръга на вземанията на цесионера попадат и задълженията на ответницата по процесния договор от 16.07.2008г./л.36 от делото/.

Със сключване на договора за цесия вземането преминава от цедента върху цесионера . По отношение на длъжника и ответник в настоящия процес цесията няма действие, докато не му бъде съобщена от цедента.

- чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

В тази връзка не са ангажирани обедителни доказателства за надлежното съобщавене от цедента на ЕТ за извършената цесия /Договор

№ 5300/1946/21.06.2017г./.

Между страните по настоящия процес не се е развило производство по реда на чл.410 или чл.417 ГПК С доклада по чл.140 ГПК е разпределена доказателствената тежест и именно в тежест на ищеца е да докаже наведените с исковата молба твърдения. Първоначално ищецът е поискал изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, като задачите към вещото лице подробно е формулирал в раздел III на исковата си молба. Но в открито съдебно заседание проведено на

15.10.2019г. ищецът изрично се е отказал от изготвяне на експертиза и е оттеглил това свое доказателствено искане. В тази връзка е отменено определението на съда по допускане на експертизата. Следователно с оглед разпоредбата на чл.154 ГПК отказът на ищеца от това искане представлява отказ от изпълнение разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес, което влече неблагоприятни за страната, респ. за ищеца последици, изразяващи се в неангажиране на достатъчно доказателства в подкрепа на изнесените с исковата молба фактически твъредения. В тежест именно на ищеца е да установи при пълното и главно доказване съществуването на твърдяното с исковата молба договорно правоотношение с ответника, размера на претендираната главница, наказателни и мораторна лихви, в каквато насока са твърденията с исковата молба Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени , като неоснователни и недоказани.

При този изход на делото следва да се отави без уважение и искането на ищеца за заплащане от ответника сторените по делото разноски, вт.ч. държавна такса и възнаграждение за един адвокат

С оглед изхода на настоящия спор на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът от своя страна има право на разноските, каквото искане за заплащането им е направи в с.з. пълномощника му. Но тъй като не са представени надлежни доказателства за извършено плащане / в брой или по банков път/ на така претендираните разноски – възнаграждение за един адвокат, това искане следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш

И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „М. Б.“ЕАД-С., с ЕИК ………, против М. Г. Й. от гр. Е. П., обл. Софийска,с ЕГН **********, искове за установяване дължими от ответника спрямо ищеца суми , както следва: главница от 12 748.47 лева, наказателна лихва за периода 06.07.09г. до 25.03.16г. в размер на 4 622.56лв., 18.48лв.-вземане за разноски по Договор за банков кредит №BL19798/16.07.2008г. , лихва за забавено плащане за периода 26.03.16г. до

03.08.17г. в размер на 1 682.63 лева, законна лихва върху главницата, считано от 31.10.2018г. до окончателното изплащане, както и разноските по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.

Г. Й. от гр. Е. П. обл. Софийска, с ЕГН **********, за заплащане от ищеца сторилата в настоящото производство разноски.

„;;;;;

Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: