Решение № 4821 от 23.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4821 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20265330101295 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.***, представлявана от пълномощника адв.П. М. Г., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, ж.к.“Младост 3“, бул.“Александър Малинов“, № 51, вх.А, ет.9, ап.офис 20, представлявано от управителя И.

В. В., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл. 22, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и осъдителен по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *** г. страните по делото сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № **** г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сума в размер от 3000 лева, със срок за погасяване от 18 месеца. В чл. 5 от договора било постигнато съгласие, че заемът се обезпечава с договор за гаранция с дружество *****, за което ищцата дължала възнаграждение в размер на 3030 лева. Навеждат се доводи, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на въведените от законодателя императивни изисквания относно формата и съдържанието на договорите за потребителски кредит. В процесния договор не било посочено какви са условията за прилагане на годишния лихвен процент, поради което не била спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Сочи се, че на потребителя не били предоставени Общите условия на дружеството, с които същият не бил запознат, не се е съгласявал с тях и не ги е подписвал, поради което счита, че не го обвързват. Изтъква се, че липсата на положен подпис от страните на всяка страница представлява нарушение на чл. 5, ал. 4, вр. чл. 11, ал. 2 ЗПК. На следващо място се твърди, че липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, като в него не била включена таксата за осигуряване на поръчителство и по този начин посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния такъв. Изтъква се, че възнаграждението, предвидено за осигуряване на поръчител било разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и доколкото това не било сторено се достигало до нарушаване на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното се 1 претендира, че сключеният договор се явява в своята цялост недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Според ищеца, договорът за поръчителство е нищожен, като противоречащ на добрите нрави и ЗЗП, както и поради липса на основание, доколкото е сключен за обезпечаване на недействителна сделка. Излагат се доводи, че ответникът – кредитор по процесния договор за потребителски кредит и поръчителят по договора за поръчителство са свързани лица, като уговарянето на възнаграждение за поръчителство цели единствено оскъпяване на кредита извън нормативно установения му размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищцата поддържа, че е заплатила в полза на ответника сума, която надхвърля размера на представената по договора за кредит главница, поради което претендира връщане на сумата от 2086,07 евро, като недължимо платена при начална липса на основание. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който е взето становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключването на договор за кредит. Сочи се, че *** е самостоятелно юридическо лице, а договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна. В случая ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение предоставяне на поръчителство от *** и след като се е запознал с дължимите такси по договора за гаранция, е подал заявление за сключване на договор за потребителски кредит. След това потребителят получил по имейл проекти на договор за кредит заедно с преддоговорна информация, в която изрично се посочвало, че за сключването на договор за кредит „Фератум България“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство. Сочи се, че не е налице заблуждаване на ищеца, доколкото е бил информиран за последствията от своя избор и дължимите на дружеството – гарант суми. Сочи се, че ищецът е предявил иск срещу неправилна страна. Претендира се неоснователност на изложените в исковата молба твърдения. Поддържа се, че клаузата на чл. 5 от договора не е нищожна. Твърди се, че възнаграждението за поръчителя не следва да се включва при формиране на ГПР по договора за кредит, доколкото касае услуга с незадължителен характер, предоставяна от трето лице. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 3000 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: на 18 месечни вноски, с фиксиран месечен лихвен процент по заема – 23,33 % или лихва от 1050 лева, при ГПР 49,66 % и общ размер на всички плащания – 4050 лева. Предвидено е обезпечение в чл. 5 от договора като поръчителство, предоставено от ***** в полза на ответното дружество. Като писмени доказателства са представени договора за кредит, погасителен план към нето, както и общите условия по него и преддоговорна информация за кредита. Представен е и договорът за гаранция и погасителен план към него. Приобщени са по делото разписки за платени суми от ищеца на ответното дружество по процесния договор – Разписка № *** г. - 393,33 лв.;

Разписка № *** г,- 393,00 лв.; Разписка №*** г. - 393,66 лв.; Разписка № ***г. – 394,00 лева;

Разписка №***г. - 400,00 лв.; Разписка № *** г. - 425.00 лв.; Разписка №*** г. - 394,39 лв.;

Разписка № ***г. - 39326 лв.; Разписка №***г. – 200 лева; Разписка № *** г. - 193,33 лв.;

Разписка № *** г. - 393,33 лв.; Разписка № *** г. - 400,00 лв.; Разписка № ***г. -400.00 лв.;

Разписка № *** г. – 400 лева; Разписка № *** г. - 373.32 лв.; Разписка № *** г. - 100.00 лв.;

Разписка № *** г. - 93.00 лв.; Разписка № *** г.- 100.00 лв.; Разписка № *** г. – 100 лева;

Разписка № ***г. - 50,00 лв.: Разписка № ***г. - 393,05 лв. и Банково удостоверение, изх. № ***., издадено от „***“ АД. ведно с приложеното към него банково извлечение, от което се установява и банков превод към ответното дружество ог ***г. в размер на 454,00 лв, като 2 общо платената сума от ищцата на ответното дружество е в размер на 6836,67 лева.

Представена е и справка за извършени плащания от ищеца към отненика и платежен документ, видно от който отпуснатата в заем сума и усвоена от ищата.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,66 %, а възнаградителната лихва – 23,33 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 26,33 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно като сума в лева е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т. е. сумата в размер на 4050 лева.

Наред с това обаче, заемът е обезпечен с поръчителство, по отделен договор с трето за делото лице, по който не се оспорва в настоящото производство, че се дължи възнаграждение за предоставената услуга в размер на 3030 лева. Именно в тази връзка двата договора не само, че са свързани, но възнаграждението по единия - за гаранцията, е заплащан с погасителната вноска по договора за кредит именно на ответното дружество.

Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за гаранция също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за гаранция. Казано по друг начин, в договора за 3 кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл. 5 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заема, като включена в съдържанието му. Действително според договора клиентът принципно има право на избор - сам да си осигури поръчител без да дължи такси или пък да използва "*****", с която да сключи договор за гаранция, за което ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем не означава, че таксата за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че тя не следва да бъде включена като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.