Решение № 165 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пазарджик, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500176 по описа за 2026 година

С Решение № 184/15.09.2025 г., постановено по гр.д. № 20245230100385 по описа на Районен съд – П., е признато за незаконно уволнението на Г. П. П., с ЕГН **********, от гр. П., ул. „30-ти д.“ № 55 - чрез адв. Н. С. от ВАК, с адрес: гр. С., пл. „М.“ № 1, ет. 8, против „АСАРЕЛ-РЕМОНТ“ ЕООД, с ЕИК:

112500637, със седалище и адрес на управление: гр. П., площадка „Асарел“, и е отменено уволнението, наложено със Заповед № 12/28.03.2024 г. и Заповед № 5/28.03.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Г. П. П..

Възстановена е Г. П. П., с ЕГН **********, на длъжността «Портиер» в „АСАРЕЛ-РЕМОНТ“ ЕООД, с ЕИК: 112500637, със седалище и адрес на управление: гр. П., площадка „Асарел“, с място на работа «РМЦ».

Осъдено е „АСАРЕЛ-РЕМОНТ“ ЕООД, с ЕИК: 112500637, със седалище и адрес на управление: гр. П., площадка „Асарел“, да заплати на Г. П. П., с ЕГН **********, от гр. П., ул. „30-ти д.“ № 55, сторените деловодни разноски в размер на 1933,00 лв. – за адвокатско възнаграждение по двата иска.

Осъдено е „Асарел-Транс“ ООД, с ЕИК: 130149830, със седалище и адрес на управление: град П., площадка „Асарел“, представлявано от управителя А.Н.Б. да заплати по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд – П. сумата от 50,00 лв. - държавна такса и 5.00 лв. - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за сумата.

1

В законоустановения срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила въззивна жалба от АСАРЕЛ РЕМОНТ ООД с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно РС е приел, че П. вече е наказвана за същите дисциплинарни нарушения. Работодателя посочва, че по същество се касае за повторно нарушение на трудовата дисциплина от същия вид, за което вече е била наказвана. Всички нарушения, изброени в уволнителната заповед, представлявали нарушения на дисциплината от вида неуплътняване на работното време. Позовава се на общата забрана през работно време работникът да не извършва други несвойствени действия извън трудовите функции, които са му възложени с трудовата характеристика.

Поддържа, че са представени достатъчно доказателства по делото, установяващи дисциплинарните нарушения, за които ответницата е уволнена.

Посочва също, че РС изобщо не е обсъдил допълнително представените от жалбоподателя протоколи, при сравняването на които се установявало, че част от тях не са подписвани от П., а от други лица, което било допълнителен довод за това, че тя не е изпълнявала вменените й трудови задължения.

Искането е решението на РС да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Г. П., чрез адв. Н., с изложени подробни доводи в подкрепа на изводите на РС за незаконосъобразност на извършеното уволнение. Твърди се, че не са доказани изброените в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Било установено, че П. е отивала на работното си място преди началото на работния ден и не е закъснявала. Не било установено преждевременно напускане на работното място. Страната се присъединява към извода на РС, че липсва законова забрана, съгласно която изпълнението на работните задължения не може да се съчетава със слушане на музика. От разпита на свидетелите се установявало не допускането на нарушаване на трудовата дисциплина от П., а по скоро нарушеният микроклимат в цеха и лошото отношение на колегите на П. към нея, което според жалбоподателката било в основата на нейното уволнение.

Искането е решението на РС да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против АСАРЕЛ РЕМОНТ ООД ищцата Г. П. е 2 твърдяла, че е сключила писмен трудов договор № 70/01.02.2000 г. с ответника, по силата на който била назначена на длъжността „кранист“, а след трудоустрояването й с Експертно решение на ТЕЛК била назначена на длъжността „портиер“, с определено основно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата - 933 лв. към момента на прекратяване на трудовия договор и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и в размер на 26% върху основното трудово възнаграждение или 242,58 лв.

На 28.03.2024 г. в условията на отказ й била връчена заповед № 12/28.03.2024 г., с която й било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. С това трудовото й правоотношение било прекратено, а последващата Заповед № 5/28.03.2024 г. на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ имала само констативно-декларативно значение. На основание чл. 358, ал. 1, т.

2 във вр. с ал. 2, т, 1 КТ, ищцата моли съда да приеме, че исковата молба е допустима.

Съгласно посочената разпоредба исковете по трудови спорове, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, се подавали в двумесечен срок от деня на прекратяването. Оспорваната Заповед била връчена на 28.03.2024 г. като към момента на подаване на исковата молба двумесечният срок не бил изтекъл.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е твърдяла, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в нарушение на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ поради наличие на трудоустрояване и болест, определена в Наредба № 5 за болестите, при които на работниците, боледуващи от тях, е предоставена особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Ищцата е твърдяла, че страда от неинсулинов захарен диабет и че не е взето разрешение за всяка от ползваните закрили по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3.

Твърдяла е, че при издаване на заповедта била нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ, съгласно която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

Ищцата е твърдяла още, че не е извършила нарушения на трудовата дисциплина и не се представят доказателства за извършени такива. Липсвали и мотиви на заповедта съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, а описаните нарушения били неясно и неразбираемо. Заповедта била издадена в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, като не била съобразена тежестта на извършеното нарушение с наложеното наказание.

3

Във връзка с твърденията за неспазване на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ, ищцата е посочила, че е трудоустроена с ЕР на ТЕЛК № 91384/68/06.04.2023 г., с определена трайна неработоспособност в размер на 74%, с водеща диагноза неинсулинозависим захарен диабет, като срокът на определения процент намалена работоспособност бил две години - до 01.04.2025 г. Работодателят не бил изискал и получил мнение на ТЕЛК преди извършеното уволнение, което било необходима предпоставка за преодоляване на закрилата на работници и служители, ползващи се от нея на основание чл.

333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В исковата молба се твърди, че преди налагане на наказанието работодателят не бил изискал обяснения от ищцата и това било второ самостоятелно основание за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ без да се разглежда спора по същество, (чл. 193, ал. 2 КТ).

В Заповед № 12/28.03.2024 г., връчена на 28.03.2024 г. било посочено, че отказът за даване на обяснения е извършен на 19.03.2024 г. и удостоверен от свидетелите С.Г.Б. - механик цех РМЦ, А.Н.Г. - шлосер отговорник едрогабаритни ремонти и Н. М.Т. - шлосер и кранист. Искането за даване на обяснения с изх. № 522/19.03.2024 г. било връчено от Г.К.В.. Ищцата е твърдяла, че искания за даване на обяснения не са й били връчвани, включително и пред свидетели. Посочените обстоятелства в Заповед № 12/28.03.2024 г. били неверни и не съществували в обективната действителност.

Изложени са съображения за липса на извършено нарушение на трудовата дисциплина, респективно за недоказаност на извършването на дисциплинарно нарушение. Наложеното наказание било свързано с нарушение на двустранно подписана длъжностна характеристика от 18.08.2024 г. и в частта, с която на ищцата е вменено задължение да осъществява контрол при влизане и излизане на външни лица и клиенти на „АсарелРемонт" ООД. Подобно нарушение нито било извършено, нито било описано в заповедта съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.

Второто нарушение, за което на ищцата било наложено най-тежкото наказание, било описано по следния начин: „на кабината от вътрешната страна е залепила вестници, което допълнително възпрепятства извършването на трудовите задължения." След това според ищцата били описани нарушения, свързани с пристигане на работа в 08:45 часа на 21.02.2024 г.; 08:50 на 22.02.2024 г.; 08:45 часа на 23.02.2024 г.; 08:50 часа на 26.02.2024 г.

Посочените факти не били свързани с извършване на нарушение на трудовата дисциплина, тъй като работното време на ищцата било от 09:00 часа до 17:30 часа, т.е. ищцата е пристигала на работа по-рано от началото на работния й 4 ден. Според заповедта за налагане на наказание в посочените дни ищцата е влизала в личния си автомобил, стояла е в него, слушала музика, шиела гоблен, прибирала се в кабинката, излизала от кабинката и отивала до колата си. Така описаните нарушения били неясни, не били конкретни и не се установявало какво е нарушението на трудовата дисциплина и какво точно от вменените й задължения не е било изпълнено. Яснотата, като изискване към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, била свързана с възможността за възприемане от страна на работника или служителя на извършеното нарушение с изчитането на текста на заповедта, но не и чрез извършване на тълкуване. Изискванията на закона по чл. 195, ал. 1 КТ били свързани с правото на зашита на работника или служителя, в контекста на закрилата на труда провъзгласена в чл. 1, ал. 3 КТ.

В случая не било ясно откъде произтича нарушението, свързано със слушане на музика, ако това в действителност било така – дали от задължение по длъжностна характеристика или от задължение в Правилника за вътрешния трудов ред или друго. Изложени са доводи, че за да е налице дисциплинарно нарушение, следва да съществува правило, което да е нарушено. Основанията за налагане на дисциплинарно наказание били изброени неизчерпателно в Кодекса на труда, а нарушенията можели да бъдат регламентирани като конкретни правила за поведение в трудов договор, във вътрешните актове на работодателя, с които същият следва да запознае работника или служителя.

В оспорваната заповед не било посочено нарушена конкретна правна норма. За да представлява слушането на музика или радио нарушение на трудовата дисциплина, било необходимо да е налице изрична забрана за това, която да е посочена в заповедта за налагане на наказание. Подобна забрана обаче не можело да се предполага или тълкува, поради което и в тази част заповедта била незаконосъобразна.

Ищцата е твърдяла, че както в искането за обяснения (каквото не съществувало), така и в мотивите на уволнителната заповед, липсвала яснота относно това какви са задълженията на ищцата като служител, коя е територията, на която е упражнявала трудовата си дейност, какво представлява кабинката, посочена в заповедта, била ли е ищцата на мястото на работа в дните и часовете, за които се твърди, че е извършено нарушение, налице ли са вредни последици за предприятието, налице ли е неизпълнение на конкретно задължение, вменено с длъжностната характеристика, което да не е изпълнено. Твърди се, че на територията на предприятието е поставен пропускателен пункт през, който преминават работниците и служителите, работещи в дружеството, като ищцата не отговаряла за контрола, свързан с влизане и излизане на работниците, служителите и външните лица на територията на предприятието. Служителите премивали през турникетна 5 система, на която се чекират, а работното място на ищцата било пред Ремонтно-механичния цех, в който се извършвали ремонтни дейности на аварирали механизми, които се транспортирали до него с помощта на транспортни средства. В Цеха полагали труд стругари, заварчици, при наличие на едрогабаритни машини като преса за избиване на валове.