Решение № 1000 от 08.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Варна, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100501127 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №25547/28.03.2024г., подадена от „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, срещу Решение № 661/29.02.2024г., постановено по гр.д.

№ 14306/2022г. по описа на ВРС, 51-ви съдебен състав, с което е уважен искът на основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане на въззивника да заплати на „Вивего“ ЕООД, с ЕИК 148110525, със седалище и адрес а управление гр.Варна, ул.“Мадара“ № 30, бл.6, ет.15, ап.74, сумата от 9228,74 лева /девет хиляди двеста двадесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под № *********** за причинени щети на собствения на ищеца товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с peг. № ****** в резултат от реализирано на 01.07.2022г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 27.10.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, а в условията на евентуалност – да бъде намален размерът на претендираното обезщетение, предвид наличието 1 на съпричиняване от застрахования водач, както и поради необоснована прекомерност. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал в решението си, е разгледал едностранчиво, игнорирайки част от установените по делото обстоятелства. С това се сочи, че съдът е възпрепятствал установяването на обективната истина, довело до опорочаване на крайния съдебен акт. На следващо място, се излагат и доводи, че решението е необосновано, тъй като в него не е анализирана достатъчно детайлно и прецизно установената фактическа обстановка, обусловило достигане до неправилни правни изводи. Въззивникът счита, че констатациите на първоинстанционния съд относно механизма за настъпване на процесното ПТП не кореспондират на обективната действителност. За неправилен, се излага, че е изводът на съда за недоказаност на възраженията за съпричиняване, до който се е достигнало при пренебрегване на правилото, че обосноваването на точния механизъм и причини за реализиране на процесното ПТП е изцяло в доказателствена тежест на ищеца. Твърди се, че водачът на застрахованото МПС е управлявал автомобила си при пълно спазване на всички правила, уредени в ЗДвП. Въззивникът излага, че първоинстанционният съд е следвало да намали претендиралото обезщетение поради съпричиняване, тъй като водачът на притежавания от ищцовото дружество лек автомобил е разполагал с възможността да предотврати процесния пътен инцидент, което не е сторил и същевременно е управлявал с несъобразена скорост. От това следвал изводът, че претендираното обезщетение подлежи на намаляване с минимум от 50 %. В условията на евентуалност, се посочва, че първоинстанционният съд е присъдил прекомерно по размер обезщетение за имуществени вреди в полза на ищеца, което не съответствало на действителната стойност за отремонтирането на увредения лек автомобил. Неотчитайки приложимите към към настоящия случай ставки, стойности, нормовремена, утвърдени с Наредба № 24/2006г., въззивникът счита, че съдът не е приложил правилно материалния закон, което е рефлектирало върху правилността на постановеното решение и съответно е довело до присъждане на прекомерно по размер застрахователно обезщетение. Обжалва се решението и в частта относно законната лихва за забава. В заключение, моли за отмяна в цялост на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск. В условията на евентуалност, се моли размерът на присъденото обезщетение да бъде намалено съответно на доказаното възражение за съпричиняване и с оглед прекомерно завишения размер на претенцията. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал. ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба и счита същата за неоснователна. Относно механизма на настъпване на процесното ПТП, излага, че същият е безспорно установен, още с подписване на двустранния протокол между страните и потвърден с изготвената САТЕ. Данни за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил, собственост на ищцовото дружество, не са установени, поради което определя възраженията за съпричиняване за недоказани. Относно размера на дължимото обезщетение счита, че решаващият съд правилно е приел техния размер да бъде на обща стойност на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП. Посочва, че правилно съдът е приел, че дължимото обезщетение, след приспадане на заплатеното вече е в размер на 9 228,74 лева, 2 поради което предявеният иск се явява основателен и доказан по размер. По същество, намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът не изпраща представител и не изразява становище. Въззиваемата страна в открито съдебно заседание поддържа отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от „Вивего“ ЕООД срещу ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 100 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 7335 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под № ***** за причинени щети на собствения на ищеца товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с peг. № ****** в резултат от реализирано на 01.07.2022 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 27.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

В хода на първоинстанционното производство ищецът е увеличил размера на предявения иск по реда на чл.214 ГПК до сумата от 9228,74 лева в окончателен размер.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.07.2022 г., около 06:20 ч. в гр.

Варна, е настъпило ПТП при следния механизъм: водачът на собствения му товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с peг. № ****** се движел в локалното платно на бул. „Владислав Варненчик“, в посока от магазин „Лидл“ към бензиностанция „Шел“, и при преминаване покрай бензиностанция „Шел“ спрелият там товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***** внезапно потеглил и водачът му предприел извършване на маневра обратен завой без да пропусне преминаващото превозно средство, при което го блъснал. Твърди, че за настъпилото произшествие участниците в него са попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен е посочен водачът на товарен автомобил „Ивеко Дейли“. Твърди, че последният е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Сочи, че е уведомил ответното дружество за настъпилото събитие, за което е образувана застрахователна претенция (щета) под № ***********, извършен е оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в който са обективирани следните увредени детайли: преден десен фар, преден капак (двигател), предна броня, дясна лайсна в предна броня, преден десен калник, предна дясна врата, предно дясно огледало комплект, предна дясна колона, декоративна маска на десен халоген в предна броня, корпус въздушен филтър дона част, основа калник преден десен, рамка радиатор, предпазител основа калник преден десен ПВЦ, греда/основа предна броня и стъкло челно триплекс. Твърди, че по преписката му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1165 лв., с което изразява несъгласие. По изложените съображения по същество е отправил искане за 3 уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Признава наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и водача на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *****, действаща към датата на ПТП, образуването на застрахователната преписка, както и изплащането на обезщетение по нея в размер на 1165,90 лв. Оспорва механизма на ПТП и наличието на противоправно поведение на застрахования водач, което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от ищеца вреди. В условията на евентуалност прави възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат. Обосновава същото с твърдения, че водачът на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с peг. № ****** е допринесъл за настъпване на ПТП, като е извършил следните нарушения на ЗДвП, а именно: предприел е изпреварване на повече от едно ППС непосредствено преди произшествието (нарушение на чл. 41, ал. 2 от ЗДвП); преди да предприеме маневрата по изпреварване не се е уверил, че водачът на движещия се пред него товарен автомобил „Ивеко Дейли“ не е предприел преди него същата маневра, което в случая е било сторено (нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП); преди да подаде светлинен сигнал, индикиращ изпреварване, не се е уверил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварвания товарен автомобил „Ивеко Дейли“, без да го принуждава да намалява скоростта си или да изменя посоката си на движение (нарушение на чл. 42, ал.

1, т. 2 от ЗДвП); по време на изпреварването не е осигурил достатъчно странично разстояние между него и изпреварваното ППС (нарушение на чл.

42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП); не е упражнявал непрекъснат контрол над управлявания автомобил (нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП); управлявал е същия с несъобразена скорост, многократно превишаваща позволената в района (нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП). Счита, че изплатеното застрахователно обезщетение репарира напълно претърпените имуществени вреди. Оспорва иска и по размер. Намира, че дължимото обезщетение следва да се определи по методиката на Наребда № 24/2006 г. С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на застрахователно обезщетение в намален размер, и претендира разноски по делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна по въведените с жалбата оплаквания:

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.