Решение № 283 от 06.12.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Дупница, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20241510200533 по описа за 2024 година

Обжалвано е наказателно постановление №004935 от 10.04.2024 година на Директор на Регионална Дирекция за областите София,Софийска,Кюстендил,Перник и Благоевград,със седалище гр.София, към Главна дирекция“Контрол на пазара“,при Комисията за защита на потребителите,с което на „Спорт Депо“АД,ЕИК:******,със седалище и адрес на управление град София,р-н ***,ул.“В.Р.“№ **,сграда Спорт депо,eт.*, представлявано от К.Ц.П.изпълнителен директор, на основание чл.83,ал.1 от ЗАНН и чл.60,ал.2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки /Обн.ДВ.бр.23 от 19.03.2021г./,е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 500.00 /петстотин / лева, за допуснато нарушение по чл.71 във вр.с чл.40,ал.2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено,като се излагат подробни съображения в тази насока.В съдебно заседание,жалбоподателя редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован,не изпраща представител.В съпроводителното писмо се моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Дупнишкият районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

1

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №004935 от 19.01.2024г., за това, че при извършена проверка на 31.10.2023г., в търговски обект-магазин

„Спорт депо“,находящ се в гр.Дупница,ул.“Иван

Вазов“№27А,стопанисван от Спорт Депо“АД,ЕИК:******,по повод постъпила жалба в Комисията за защита на потребителите/КЗП/ от потребител с вх.№С-03-5816 от 11.10.2023г., е било установено следното: Спорт Депо“АД,ЕИК:****** в качеството си на търговец,предоставя от свое име заявление за предоставяне на търговска гаранция в писмен вид на траен носител за предлаганите за продажба велосипеди „Омега“две години.При преглед на заявлението за предоставяне на търговска гаранция е било установено,че са посочени средствата за защита на потребителя,произтичащи от чл.112-115 от Закона за защита на потребителите.От 01.01.2022г., в тази част Закона за защита на потребителите е отменен и средствата за защита на потребителите са уредени в чл.31-37 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.

В КЗП е постъпила жалба с вх.№С-03-5816 от 11.10.2023г., подадена от К.М..Жалбата е била за рекламация на велосипед закупен на 25.08.2023г.Потребителят е предявил рекламация на 21.09.2023.,по-малко от месец от закупуването на стоката,за проблем с педалите,като стоката му е била върната без проблема да е бил отстранен.

Нарушението е било извършено на

31.10.2023г., в гр.Дупница,ул.“Иван

Вазов“№27А.Търговецът не е превел в съответствие с изискванията на чл.40,ал.2 от ЗПЦСЦУПС заявлението за предоставяне на търговска гаранция.Гаранционната карта предоставена на потребителите е иззета и е приложена към констативния протокол в момента на извършване на проверката.Нарушението е констатирано с протокол №К-2754854 от 31.10.2023г.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както в акта. На жалбоподателя, за посоченото административното нарушение на посоченото основание е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на предвидения минимум от 500 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Актът за установяване на административно нарушение и НП са съставени и връчени на жалбоподателя в законоустановените срокове и при спазване в предвидената в ЗАНН процедура. Издадени от компетентни органи.Не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, АУАН е връчен за запознаване като му е осигурило правото на предварителна защита и му е дадена възможност да възрази по отношение на констатациите в акта.

2

При служебната проверка на обжалваното НП и АУАН въз основа на който, то е издадено не се установиха твърдяните съществени процесуални нарушения, налагащи изцяло отмяната му. Посочените правни норми са относими към извършените деяния, сочат техния вид, и определят субекта на отговорност. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са били извършени и законовите разпоредби, които са нарушени. Посочената правна квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите К. О. Ш.,Н. Х. К., съпоставени с писмените доказателства – АУАН и НП;

Констативен протокол, Покана за съставяне на АУАН;и останалите събрани по делото писмени доказателства.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективна страна на състава му, както и допълнителните, относими към него обстоятелства. По този начин е бил осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира защитата си в пълнота. В тази връзка съдът намира за несъстоятелно твърдението на жалбоподателя в жалбата, че в наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение описанието на фактическата обстановка било изцяло неизяснено, като липсвала конкретика относно обективната действителност и в тази връзка обследването на обстоятелствата, довели до ангажиране на наказателната отговорност на търговеца било изцяло невъзможно.

Съдът намира, че АНО правилно е подвел установените факти под посочената материалноправна норма, като е констатирал, че е налице нарушение от страна на "жалбоподателя на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, от ЗПЦСЦУПС, с оглед, на което законосъобразно е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството по реда на чл. 71 ЗПЦСЦУПС. Това произтича от обстоятелството, че в качеството му на търговец по смисъл на § 6, т. 5 от ДР на ЗПЦСЦУПС, за дружеството-жалбоподател съществуват определени задължения във връзка с осигуряването гаранция за съответствие между предлаганата от него стока и съдържанието на сключения продажбен договор. Това изискване се корени в нуждата от унифициране на българското законодателство в материята, свързана със защитата на потребителите, и пригаждането му спрямо наднационални източници като Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки.

3

С приемането на специалния Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (обнародван в ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) е удовлетворено изискването от транспониране разпоредбите на посочените европейски източници в законодателството на Република България, с което се дават минимални стандарти за защита на потребителите, които да бъдат съблюдавани от търговците не само при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, но и при стандартната продажба на стоки. С новите нормативни разрешения се преследва модернизация режима на законовите гаранции при предоставяне на стоки чрез консолидиране и модернизиране на европейското потребителско право, създаване на единна правна рамка за защита на потребителите, поставяне на обективни изисквания за съответствие на стоките и регламентиране на условията за упражняване средствата за правна защита на потребителите. За осигуряването на ефективни механизми и въвеждането на стандарт при предоставянето на търговска гаранция при продажба на стоки са изведени критерии за преценка на съответствието на предлаганите продукти с договора. В този смисъл е прокарано изискването стоките да отговарят не само на индивидуалните изисквания за съответствие, но и на общите такива, които държат сметка за целта, за която обичайно се използват стоките от съответния вид, за обичайните им качества и характеристики, които потребителят може да очаква предвид самото им естество. За гарантирането на необходимото съответствие, в ЗПЦСЦУПС са систематизирани два вида изисквания за извършване на сравнителна оценка – субективни, които се отнасят до договорните задължения на търговеца/продавача, и обективни, които касаят разумните очаквания на потребителите от съответния тип стока.

За целите на актуализирането на съществуващата национална правна рамка по продажба на стоки, както и за повишаване доверието на потребители, с влизането в сила на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки са осъществени съществени промени в регулацията на търговските гаранции на стоките и средствата за осигуряване на тяхното съответствие. Материята до този момент намираше своята правна уредба в чл. 112 и сл. от Раздел II на Закона за защита на потребителите (отм.

– ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 01.01.2022 г.), а вместо това са разписани изцяло нови правила, с които да се гарантира, че правата на потребителите няма да бъдат ограничавани или заобикаляни. Вече изгубилата сила правна уредба обаче е била интегрирана и е послужила за основа за изготвянето на заявленията за предоставяне на търговска гаранция от страна на дружествотожалбоподател, видно от предоставяните на клиентите гаранционни условия.

Установените различия между актуалните положения, заложени в Директива (ЕС) 2019/770 и Директива (ЕС) 2019/771, и остарелите разрешения на ЗЗП, изгубили приложение, обуславя на първо място принципната отживялост на информацията, която жалбоподателят е инкорпорирал в своите гаранционни условия, произтичаща от изоставянето на възприетите в нея законови разрешения. В същото време тя се явява неактуална и несъответна на действащото законодателство, тъй като се базира на 4 цитирането на отменени вече разпоредби.

Доколкото санкционираното юридическо лице не е привело гаранционните си условия в съответствие с изискването да предоставя на потребителите на траен носител заявление за предоставяне на търговска гаранция, която да включва ясно посочване, че при несъответствие на стоките потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които не са свързани с разходи за него, както и че търговската гаранция не засяга тези средства за защита на потребителя, както и да разпише процедурата, която потребителят трябва да спази, за да получи изпълнението на търговската гаранция, съдът намира, че е налице неизпълнение на задължението, произтичащо от нормата на чл. 40, ал. 2, от ЗПЦСЦУПС.

Безспорно се установи, че жалбоподателя предлага за продажба велосипеди в посочения търговски обект – магазин „Спорт депо“,находящ се в гр.Дупница,ул.“Иван Вазов“№27А, който извод следва от неопровержимите доказателства за осъществена покупко-продажба на посочената по-горе стока. Предвид изложеното, като лице, действащо в рамките на своята търговска дейност, за продавача неизменно е възникнало задължението да спазва правилата на закона, регламентиращи отношенията с потребителите, в частност осигуряването на съответствие на предлаганите стоки с договора чрез обвързването с търговска гаранция. Съдържанието на предоставяното от жалбоподателя заявление за предоставяне на търговка гаранция е в очевидно несъответствие с императивните изисквания на закона, заложени в разпоредбата на чл.40,ал.2 от ЗПЦСЦУПС.