Решение № 225 от 11.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 160/2024
- Вид
- Решение № 225
- Подписан
- 11.04.2024
- В сила
- 11.04.2024
- Състав
- Красимира Медарова, Николай Джурковски, Бонка Янкова
Цитирани разпоредби
- чл. 194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 197 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 197 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 234в ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал.1 т.2 б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 102 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 110 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 125 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 132 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.161 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 225 гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимира Медарова
Членове:
Бонка Янкова
Николай Джурковски при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200160 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационна жалба на адвокат Г. К., защитник на подсъдимия Й. Д. С., срещу присъда № 64 от 01.12.2023 г. на Окръжен съд - Бургас, постановена по внохд № 1526/2023 г. по описа на същия съд.
С касационната жалба се релевират и трите касационни основания по чл. 348 НПК.
Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се обосновава с оплаквания: - че въззивният съд е осъдил оправдан подсъдим за престъпление, за което не е имало съответно обвинение в първата инстанция, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 336 ал.1 т.2 НПК; - че окръжният съд е нарушил и разпоредбата на чл. 337 ал.1 т.2 НПК, тъй като въззивното производство е било образувано само по протест на прокурора; - че окръжният съд се е произнесъл при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, изразяващо се в осъждането на подсъдимия за извършено престъпление в условията на съвместна престъпна дейност с друго неизвестно лице; - че окръжният съд не е спазил процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му убеждение, тъй като се е позовал на доказателствени средства, които не са били събрани по съответния процесуален ред, и понеже не е обсъдил всички доводи на защитата и всички доказателства по делото. Касационният повод по чл. 348 ал.1 т.1 НПК е мотивиран с несъгласието с приетия от окръжния съд разграничителен критерий между престъплението кражба по чл.
194 ал.1 НК и престъплението по чл. 234в ал.1 НК, дал му основание да преквалифицира деянието от кражба по чл. 194 ал.1 НК в такова по чл. 234в ал.1 НК. По повод това касационно основание се формулира искане, ако се приеме за доказана кражба на електрическа енергия, то предвид данните за извършеното от страна на /фирма/ още на ДП възстановяване на нейната равностойност да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление чрез преквалифициране на деянието по чл. 197 ал.1 т.1 НК. Претенцията за 1 наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се обосновава с доводи, на първо място, че ако бъде уважено оплакването за неправилно приложение на материалния закон и деянието бъде преквалифицирано като такова по чл. 197 ал.1 т.1 НК, пряка последица от тази преквалификация следва да е отмяна на кумулативно наложеното на подсъдимия наказание глоба в размер на 1 000 лв.; и, на второ място, че при определяне на наказанието не са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства семейното положение на подсъдимия (баща на малко дете) и трудовата му заетост, които, добавени към възприетите вече от съда, дават основание за прилагане на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК и за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация.
В съдебното заседание пред ВКС адвокат Г. К., защитник на подсъдимия С., поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения в подкрепа на оплакванията и направените искания.
Представителят на ВКП изразява становище, че липсват нарушения на материалния закон и съществени процесуални такива, както и че не е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставена в сила въззивната присъда.
В последната си дума подсъдимият Й. С. заявява, че не е извършил това, за което е осъден от окръжния съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 152/07.09.2023 г., постановена по нохд № 4742/2022 г., Районен съдБургас е признал подсъдимия Й. Д. С. за невиновен в това, че в периода от 06.04.2020 г. до 03.10.2020 г. в сграда, находяща се в /населено място, жилищен адрес/, отнел чужда движима вещ - електрическа енергия на стойност 19359.37 лв. от владението и без съгласието на собственика /фирма/, представлявано от И. М. К., с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение. С присъдата районният съд се е произнесъл и относно веществените доказателства.
По протест на прокурор при РП-Бургас в Окръжен съд-Бургас е било образувано внохд № 1526/2023 г., приключило с постановяване на присъда № 64 от 01.12.2023 г., с която е отменена изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея: - подсъдимият Й. Д.
С. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 06.04.2020 г. до 03.10.2020 г. в сграда, находяща се в /населено място, жилищен адрес/, чрез другиго неустановено по делото лице, осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, с което създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия – престъпление по чл. 234в, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 234в, ал. 1 вр. с чл. 54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и на глоба в размер на 1000 лева, като на основание чл.304 НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал. 1 НК; - на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването на така наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години; - и на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 2552,30 лв., представляваща разноски по делото в досъдебната и съдебната фази. С новата присъда окръжният съд се е произнесъл и по въпроса относно веществените доказателства.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.
Въведените в нея оплаквания се отнасят към трите касационни основания по чл.348 2 ал.1 НПК.
ВКС не установи съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3 НПК (нито от категорията на абсолютните, нито на относителните), които да са допуснати от въззивния съд при постановяването на атакуваната присъда.
Неоснователно е оплакването на защитата, че въззивният съд е осъдил оправдания подсъдим Й. С. за престъпление, за което не е имал съответно обвинение в първата инстанция и което не е съответно на протеста на прокурора, въз основа на който е образувано въззивното производство, и че по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК.
При постановяването на новата присъда въззивната инстанция не е извършила недопустимо изменение едновременно на фактите и на правната им квалификация, в резултат на което да е осъдила подсъдимия по непредявено му обвинение. ВКС не споделя довода, че в първата инстанция не е имало съответно обвинение срещу подсъдимия за престъплението по чл. 234в ал.1 НК, за което е осъден от въззивния съд. В обвинителния акт е инкриминирано, че подсъдимият в периода от 06.04.2020 г. до 03.10.2020 г. в сграда, находяща се в /населено място, жилищен адрес/, отнел чужда движима вещ - електрическа енергия на стойност 19 359,37 лв. от владението и без съгласието на собственика /фирма/, представлявано от И. М. К., с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194 ал.1 НК. От съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт е видно, че на подсъдимия са предявени и конкретни факти относно всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 234в ал.1 НК. Такива са описаните на стр.2 и 3 в обвинителния акт фактически обстоятелства: че след като наел процесните помещения подсъдимият разположил в тях закупената от него множество техника и оборудване за т.нар.
„копаене на криптовалута“; че след това неустановено по делото лице извършило нерегламентирано прикачване към електропреносната мрежа като чрез кабели, свързани към захранващия кабел преди електромера на партера, се захранвали всички поставени от подсъдимия устройства за добив на криптовалута, вентилатори и климатична техника; че при това присъединяване били създадени условия за потребяване на електрическа енергия, без същата да бъде отчитана, с което обстоятелство подсъдимият бил запознат; че в периода от 06.04.2020 г. до 03.10.2020 г. подсъдимият използвал наетите от него помещения, вътре в които бил разположил техниката за копаене на криптовалута; че за да извършва дейност, същата се ползвала от електричество, което не било отчитано; и че подсъдимият бил със съзнанието, че поставените от него машини оперират неправомерно с електричество, което нито той, нито трето лице заплащали на електродоставчика. Всички тези фактически обстоятелства, приети за безспорно доказани и от двете инстанции по фактите, изпълват признаците на състава на престъпление по чл. 234в ал.1 НК – подсъдимият чрез другиго (неустановено по делото лице) е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената от поставените от него машини електрическа енергия. В случая няма прибавяне на нови факти, очертаващи рамките на обвинението, поради което не е било налице съществено изменение на обстоятелствата на обвинението.
Условието "да е имало съответно обвинение в първата инстанция" се проявява в хипотезите, когато първият съд е постановил оправдателна присъда по повдигнатата пред него правна квалификация на деянието, или когато е бил длъжен да извърши преквалификация на юридическия състав на престъплението в друг състав на същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без да е имало основание за изменение на обвинението, но не е сторил това. А след като в рамките на установените факти Районен съд-Бургас е могъл и е бил длъжен да извърши преквалификация на юридическия състав на престъплението в по-леко наказуемия състав на престъпление по чл. 234в ал.1 НК, без да е съществувало основание за изменение на обвинението, но не я е извършил, се налага извода, 3 че пред първата инстанция е имало съответно обвинение за това престъпление.
РС–Бургас е нарушил задължението си да направи правилна правна оценка на установените по делото факти относно инкриминираното поведение на подсъдимия. При липса на основание за промяна на фактите на обвинението, районният съд е бил длъжен да даде точна юридическа квалификация на деянието като го преквалифицира в по-леко наказуемо престъпление (по чл.234в ал.1 НК) в сравнение с това по обвинението (по чл.194 ал.1 НК). Така с оправдаването на подсъдимия за престъплението съгласно повдигнатото обвинение (по чл.194 ал.1 НК) и неосъждането му по действително извършеното по-леко наказуемо (по чл.234в ал.1 НК) първоинстанционната присъда противоречи на трайната и последователна практика на ВКС, че оправдателна присъда се постановява само, когато деянието не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не е престъпление по повдигнатото обвинение (решение 195/19.05.1997 г. по н. д. № 656/1996 г., І н. о.; решение № 3/17.01.2001 г. на ВКС по н. д. № 682/2000 г., ІІ н. о.; решение № 566/12.09.2007 г. на ВКС по н. д. № 237/2007 г., І н. о. на ВКС).
Несподеляем е и доводът на защитата, че подсъдимият е осъден от въззивния съд без наличието на съответен протест на прокурора. Протестът е съответен по смисъла на чл.
336 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК, когато с него изрично се иска от въззивния съд да се осъди оправдан подсъдим по повдигнатото му обвинение. А след като в рамките на повдигнатото обвинение и при наличието на основание за това първоинстанционният съд може и е длъжен да приложи квалификация за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, когато не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, то ако в протеста се поддържа повдигнатото обвинение и се прави изрично искане подсъдимият да бъде осъден по него, аналогично въззивният съд може да го осъди за престъпление, което е „същото, еднакво или по-леко наказуемо“ от поддържаното пред първата инстанция, стига да не е при условията на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Разпечатката съдържа 30 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3f0d4c7-3de3-4cb2-95ac-8c28694f5468