Акт от 06.11.2015, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е №216 гр.Габрово, 06.11.2015г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.

ГОЛЕМАНОВА при секретаря Боряна Михова, с участие на прокурора Рачева, като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№64 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2011г. сутринта ищецът напуснал района на складовата база, в която работел, намираща се в кв.Борово, гр.Габрово и на около 400м. от нея, след като преминал първото кръстовище бил засечен от кола с маскирани лица с насочени км автомобила му оръжия. От задната страна също бил притиснат от друга кола с въоръжени маскирани лица, като от страни бил притиснат от син микробус. Ищецът спрял незабавно без да оказва каквато и да било съпротива. От колата бил изваден от маскирано лице, което не се легитимирало и бил хвърлен на земята в кишата и снега по лице. Повече от половин час бил затискан с крак да стои така на земята. След това му било разрешено да стане и цивилни лица, отново без да му се легитимират претърсили автомобила, в която не било намерено нищо забранено от закона. След това ищецът бил отведен в ареста на РПУ - гр.Габрово, където бил задържан. В последствие ищецът бил отведен в дома му, където бил извършен обиск и били иззети документи и пари, след което отново бил върнат в РПУ Габрово, а автомобила му бил задържан. Твърди, че тази акция на ОД МВР - гр.Габрово била силно отразена в медиите (вестник 100 - Вести от 16.02.2011г.; вестник24 часа от 16.02.2011г.; Дарик нюз и др.), като в тях се акцентирало на случая и се твърдяло, че безспорно П.Д.Н. е извършител на престъпленията (документни измами, изнудване, кражби, притежание на оръжие и боеприпаси) в съучастие с М.П.М. и Г.П.М..

На

15.02.2011г. П.Д.Н., бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №28/2011г. по описа на ОД - Габрово и обвинен в извършването на престъпления от общ характер за това, че

- за периода началото на 2006г.- месец февруари 2011г. в гр.Габрово участвал в организирана престъпна група с лицата Г.П.М. и М.П.М. създадена с користна цел за извършване на престъпления по чл.210, чл.213а и 214 от НК, с което придобили собственост върху недвижими имоти в общ.Габрово - престъпление по чл.321, ал.3, вр. с ал.2 от НК;

- за това, че на 17.12.20 Юг. в заведение „Лотус” гр.Габрово с цел да принуди И.Ц.Ц. от гр.Габрово да поеме имуществено задължение - да подпише разписка за получена от него сума в размер на 24 000лева, заедно с Г.П.М. и М.П.М. от гр.Габрово го заплашили с насилие, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда и е извършено от организирана престъпна група - престъпление по чл.213а, ал.3, т.3,вр с ал.2, т.2,вр с ал.1 от НК - изрично в постановлението било отразено, че събраните достатъчно доказателства за повдигане на обвинението не се посочват, тъй като това би затруднило разследването, което според ищеца било нарушение на чл.55 от НПК - нарушено право на защита.

С прокурорско постановление от 15.02.2011г. ищецът бил задържан за срок до 72 часа и преведен в „Арест” гр. Габрово към ГДИН. С определение на съда е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража”.

По време на престоя си в „Арест” гр.Габрово към ГДИН П.Д.Н. бил подложен на унизително отношение и нечовешки условия. Арестните помещения се намирали под земята в мазе , като не му било осигурено правото да диша чист въздух и достъп до дневна светлина. Килията била тясна и мръсна. Храната била изключително нискокачествена и огромна част от нея въобще не можело да се консумира. Тези условия били в нарушение на чл.3,ал.2,т.2 и чл. 43,ал.2,чл.43,ал.3 и чл.43,ал.4от ЗИН и ограничили неговите права на задържано лице. Към ареста нямало имало място за извеждане на задържаните лица на открито - „каре” и в разрез със закона било възпрепятствано това негово право.

С постановление от 19.03.2011г. на окръжния прокурор при ОП - гр.Габрово била наложена забрана за свиждания и кореспонденция с други лица, освен с изброените изключения в законовия текст, след надлежно легитимиране, като посочените мотиви били високата степен на обществена опасност на деянията, ,спецификация на връзките и отношенията между тях и трети лица, пострадали от престъплението, за прецизно изпълнение на процесуалната задача за обективност, всестранност и пълнота на доказването - лишен е от възможността да се среща с приятели.

С постановление от 19.03.2011г. на окръжния прокурор при ОП - гр.Габрово било отказано връщането на иззетите при задържането пари и автомобил, както и допускането на нотариус за удостоверяване на пълномощно за извършване на административни и правни действия, като отказа бил мотивиран с това, че прокуратурата приема парите и автомобила като предмет на престъплението по чл.253 от НК, без Н. да бил привлечен като обвиняем за такова деяние, а отказа за допускане на нотариус с липса на проект на документа, чиято заверка е нужна.

Междувременно досъдебно производство№ 28/2011г. по описа на ОД - Габрово с постановление на наблюдаващия прокурор било преобразувано в следствено дело №18/2011г. и възложено за разследване на ОСО - гр.Габрово.

С определение на съда мярката за неотклонение „задържане под стража” била заменена с „парична гаранция” в размер на 1000(хиляда)лева и на 07.06.2011г. ищецът бил освободен от „Арест” гр. Габрово.

С определение от 09.06.2011г. Окръжен съд - гр.Габрово по ч. гр. д. №118/2011г. по искане и в полза на КУИППД допуснал обезпечение на бъдещ иск с спрямо П.Д.Н. и издал обезпечителна заповед № 69 от 09.06.2011г., с която допуска обезпечаване на наказанията глоба и конфискация в полза на държавата чрез налагане обезпечителни мерки.

С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 31.07.2012г. на ОП гр.Габрово било прекратено частично досъдебното производство досежно М.М., Г.М. и П.Н. за извършено престъпление по чл.321,ал.3 във вр. ал.1 от НК.

С

Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 18.12.2013г. на ОП гр.Габрово е прекратено частично досъдебното производство/сл.дело/ №18/2011г. по описа на ОСО в ОП гр.Габрово досежно обвиненията на П.Д.Н. за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.3,вр с ал.2, т.2,вр с ал.1 от НК.

С

Постановление за отмяна на мерките за процесуална принуда от 20.03.2014г. е отменена мярката за процесуална принуда парична гаранция от 1000 лева.

С

Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.05.2014г. на РП Габрово било прекратено досъдебното производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 от НК. Постановлението било обжалвано пред РС Габрово и с Определение №330/24.07.2014г. съдът потвърдил постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

С

Определение №3 от 19.01.2015г. на Габровски окръжен съд е отменено определение №7 от 18.05.2012г. по ч.гр.д. №3/2012г. по описа на ОС – Габрово, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на Комисията за установяване на имуществото придобито от престъпна дейност.

Влезлите в сила постановления на ОП - гр.Габрово с които е прекратено воденото срещу П.Д.Н. досъдебното производство(сл.дело) №18/2011г. по описа на ОСО в ОП гр.Габрово водели до несъмнен извод, че както образуваното и воденото срещу П.Д.Н. наказателно производство, така и наложените мерки за неотклонение „задържане под стража” за периода от 15.02.2011г. до 07.06.2011г. и последвалата „парична гаранция” в размер на 1000(хиляда)лева били взети незаконно по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ. Незаконни се явявали и наложените ограничения във връзка с воденото наказателно производство от Комисията за установяване на имуществото придобито от престъпна дейност, както и образуваните изпълнителни дела, във връзка с наложените запори на банкови сметки и имоти.

В резултат на тези незаконни действия от страна на Прокуратурата на Република България П.Д.Н. претърпял неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатите обвинения от страна на Прокуратурата на Република България и последвалите след това ограничителни мерки по реда на НПК и ЗОПДИППД. Претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразявали в унижение и срам от повдигнатото обвинение; влошено здравословно състояние в следствие на продължителния престой в ареста. Ограниченията допълнително създадени от страна на прокуратурата с постановление от 19.03.2011г. на окръжния прокурор при ОП - гр.Габрово с наложена забрана за свиждания и кореспонденция с други лица, освен с изброените изключения в законовия текст довело до емоционален дисбаланс в Н.. Невъзможността да упражнява родителските си права и задължения свързани с отглеждане на тригодишното си дете довели до чувството на непълноценност. Невъзможността да подсигури ежедневните битови потребности на семейството му и да ползва определен паричен ресурс се явили неоснователно материално затруднение пред него. Изживените през годините на воденото наказателно производство отрицателни емоции, уронването на доброто име на Н. пред неговите близки, познати, работодатели и пред цялото общество, посредством медийните публикации във връзка с задържането и обвиненията му в извършването на множество тежки престъпления и угрозата от лишаване от свобода. Счита, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответника по чл.2,ал.1,т.1,пр.1;т.2 и т.З от ЗОДОВ за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Моли съда да осъди ответната Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 60 000лева- като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който са пряка и непосредствена последица от повдигнатите обвинения по за извършване на престъпления по чл.321,ал.3,вр. с ал.2 от НК, и чл.213а,ал.3,т.3,вр.с ал.2,т.2,вр. с ал .1 от НК, наложените мерки за неотклонение „задържане под стража”, в последствие заменена с парична гаранция, в едно със законната лихва, начислима от влизането в сила на Определение №330/24.07.2014г. РС гр.Габрово с което е прекратено частично досъдебното производство (сл.дело) №18/2011г. по описа на ОСО в ОП гр.Габрово до окончателното и изплащане, в едно с направените съдебни и деловодни разноски, както и изплатения адвокатски хонорар в размер на 2500лева.

Ответникът

Прокуратура на РБългария в депозирания по делото отговор на исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че Прокуратурата не може да отговаря за проведената при условията на неотложност полицейска операция и полицейско задържане на ищеца на 15.02.2011г. или за извършени действия от друг орган и съответно отговорността за тях се реализира по друг ред, предвиден в АПК. На следващо място в исковата претенция се сочи, че наложените обезпечителни мерки и последвалото гражданско производство, възбудено след сезиране от КОНПИ, е в резултат на действия на прокуратурата, което е в противоречие с разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ. По смисъла на тази разпоредба законодателят е регламентирал конкретна самостоятелна отговорност на КОНПИ в предвидените от закона случаи. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗОДОВ за постановените съдебни актове по реда на ЗОПДНПИ отговорността не е на прокуратурата, а на съответния съд, наложил обезпечения. В приложените копия на печатни издания било видно, че публикацията не съдържа изявления на органи на Прокуратурата на РБългария във връзка с обвинения на ищеца, като се съдържат инициали на задържани лица и независимо от тези обстоятелства ПРБ няма отношение към проявите и действията на други субекти в обществото и не може да носи отговорност за техни действия. Прокуратурата не следва да отговаря и за описаните лоши условия в арестните помещения в гр.Габрово и същите до какви последици са довели за ищеца, като на това основание следва да се ангажира отговорността на Министерство на правосъдието и същата се реализира по друг ред. На следващо място трябва изрично да се отбележи, че отговорността на Прокуратурата като държавен орган в конкретния случай следва да се претендира съобразно хипотезата на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, т.е. за присъждане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигнато обвинение и неоснователно водено наказателно производство, като в това претендирано обезщетение се включват и вредите, причинени от наложена мярка за процесуална принуда „Задържане под стража” и „Парична гаранция”. В този смисъл е и TP № 3/22.04.2004 година на ВКС по тълк.дело № 3/2004 година - т. 13. В конкретния случай обезщетението за неимуществени вреди от незаконно „задържане под стража”, възприето от ищеца с оглед правната квалификация по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ било неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на отменена като незаконна по смисъла на тази разпоредба мярка за процесуална принуда.