Определение № 381 от 16.07.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 309/2025
- Вид
- Определение № 381
- Подписан
- 16.07.2025
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Катя Николова Гердова, Мирослав Данаилов Досов
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55,ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл. 114 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 381 гр. Враца, 16.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500309 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 4583/04.07.2025 г. депозирана от П. В. И., с адрес:
***, съдебен адрес: ***, чрез адв.В. Ц. от АК-Варна срещу Определение № 421/09.06.2025г. по гр.д.№ 152/2025 г. на Районен съд-Бяла Слатина, с което на основание чл.129,ал.3 от ГПК е върната искова молба на П. В. И., с адрес: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв.В. Ц. от АКВарна, по която е образувано гр.д.№ 452/2025г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, поради неотстраняване в срок на констатираните в нея нередовности и е прекратено исковото производство.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Жалбоподателката П. В. И., чрез пълномощника й адв.В. Ц. от АК-Варна излага доводи, че е депозирала искова молба вх.№ 604/28.01.2025г.и представила необходимите документи за водене на делото.
Разпореждането на Съда за вписване на исковата молба е изпълнено, като същата е вписана в СВ при РС-Б.Слатина с вх.№ 1065 от 14. 05.2025г., Акт № 215, том2.
Моли да се отмени атакуваното Определение № 421/09.06.2025г. по гр.д.№ 152/2025 г. на Районен съд- Бяла Слатина, тъй като исковата молба е вписана.
Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателите, намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Бяла Слатина е бил сезиран с искова молба с вх. № 604/28.01.2025 г. депозирана от П. В. И. от ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.В. Ц. от АК-Варна против И.В.М. от ***, с която се прави искане на основание чл.55,ал.1, предл.3 от ЗЗД да се осъди ответницата да предаде владението на имот представляващ дворно място от 1000 кв.м., представляващо имот пл.№548, парцела XXIII в кв.68 по плана на с.Търнава, обл.Враца, ведно с изходящите се в него жилищна сграда на дървен гредоред, със застроена площ от 92 кв.м., масивна лятна кухня на дървен гредоред, със застроена площ от 33 кв.м., масивен гараж, със застроена площ от 15 кв.м. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 57 кв.м.
В условията на евентуалност на основание чл.108 от ЗС ищцата е поискала съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че тя е собственик на имот представляващ дворно място от 1000 кв.м., представляващо имот пл.№548, парцела XXIII в кв.68 по плана на с.Търнава, обл.Враца, ведно с изходящите се в него жилищна сграда на 1 дървен гредоред, със застроена площ от 92 кв.м., масивна лятна кухня на дървен гредоред, със застроена площ от 33 кв.м., масивен гараж, със застроена площ от 15 кв.м. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 57 кв.м. и да осъди ответницата да предаде на ищцата владението върху недвижимият имот, който тя държи без основание.
Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: адвокатско пълномощно на адв.В. Ц. от АК-Варна, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.03.2021г.,скица на имота от 2021г. и от 2024г., 2 бр. у-ния изд.от
Община Бяла Слатина за техническа характеристика на имота, данъчна оценка на имота от 2021г., 2024г. и 2025г., копие от личната карта на ищцата, у-ние за наследници на В. И.Ц. изд.от Кметство с.Търнава, обл.Враца през 2021г., нотариална покана от М П.Ц. до П.И.П. за освобождаване на имота, квитанции за заплатени данъци и такси за процесния имот, Нотариален акт № 2, том XVI, рег.№ 7778, н.д.№ 622 от 29.12.2004 г. на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.Слатина, молба от М П. Ц. за отказ от право на пожизнено ползване на имота адресирана до СВ при БСлРС и вписана с вх.№ 1719/07.06.2021г., Акт № 54 и документ за платена държава такса в размер на 50,00 лв.
При извършената проверка за редовността на исковата молба, РС-Бяла Слатина констатирал, че същата не отговаря на изискванията за редовност, като с Разпореждане № 200/12.02.2025г. съдът оставил исковата молба без движение, като указал на ищцата да представи актуално у-ние за данъчна оценка на имота и последиците от неизпълнение на указанията му.
Съобщението е получено на 25.02.2025г. от адв.В. Ц. от АК-Варна-пълномощник на ищцата по делото, видно от върнатата разписка на съобщението./л.48 от делото/, като с молба вх.№ 1324/25.02.2025г. ищцата П. В. И., чрез пълномощника си адв.В. Ц. от АК-Варна е представила данъчна оценка на имота за 2025г./л./50 от делото/.
С Разпореждане № 448/03.04.2025г. съдът е указал на ищцата да внесе държавна такса в размер на 33,70 лв. Съобщението е получено на 28.04.2025г. от адв.В. Ц. от АК-Варнапълномощник на ищцата по делото, видно от върнатата разписка на съобщението./л.56 от делото/, като с молба с вх.№ 2369/07.04.2025г. ищцата, чрез процесуалният си представител е представила доказателства за заплатена държавна такса по сметка на РС-Бяла Слатина.
С последващо Разпореждане № 458/07.04.2025г. съдът указал на ищцата, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да впише исковата молба, като представи доказателства по делото за извършеното вписване. Указал й последиците от неизпълнение на указанията му, а именно, че исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено.
Съобщението е получено на 28.04.2025г. от адв.В. Ц. от АК-Варна-пълномощник на ищцата по делото, видно от върнатата разписка на съобщението./л.62 от делото/.
С Разпореждане № 592/05.05.2025г., поради депозирана в срока, предвиден в чл. 63, ал.
1 от ГПК, молба за продължаване на срок с вх.№ 2997/05.05.2025г., съдът е продължил срока, предоставен с Разпореждане № 458/07.04.2025г. с три седмици, считано от 06.05.2025г.
Съобщението е получено на 15.05.2025г. от адв.В. Ц. от АК-Варна-пълномощник на ищцата по делото, видно от върнатата разписка на съобщението./л.67 от делото/.
С молба вх.№ 3145/12.05.2025г. ищцата, чрез пълномощника й Ивета Цонкова, легитимираща се с нотариално заверено пълномощно рег.№ 8143/05.12.2024г. на Нотариус Илияна Маджунова при РС-Варна, е поискала издаване на 2 бр. преписи от исковата молба за вписване в СВ при РС-Б.Слатина и такива са й били предоставени.
С атакуваното Определение № 421/09.06.2025г. по гр.д.№ 152/2025 г. първостепенния съд приел, че предоставения на ищцата срок за вписване на исковата молба е изтекъл на 27.05.2025г./вкл./, същата не е представила доказателства за извършено вписване на исковата молба, поради което върнал исковата й молба и прекратил производството по делото. В мотивите се позовал на ТР № 3/2009г. по ТД № 3/2009г. на ОСГК на ВКС относно процесуалните последици от неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС.
2
С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 129, ал. 3, изр. последно ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответника.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, а обжалваното Определение е законосъобразно, по следните съображения:
С Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2017 г. ОСГТК, ВКС се прие, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Следователно, при подадена частна жалба, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на атакуваното определение или разпореждане, без да е ограничен от наведените от жалбоподателя основания за неправилност.
Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са Определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І г.о., Определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Проследявайки хронологията на извършените процесуални действия въззивния състав констатира, че на 28.01.2025г. П. В. И. от ***, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника си адв.В. Ц. от АК-Варна е предявила против И.В.М. от ***, искова молба с правно основание чл.55,ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.108 от ЗС, която подлежи на вписване, съгласно чл. 114 б. "а" ЗС.
РС-Бяла Слатина с Разпореждане № 458/07.04.2025г. е разпоредил вписване на исковата молба и представяне на доказателства за вписването й, като оставил и.м. без движение, давайки едноседмичен срок за изпълнение на указанията и същевременно й е указал последиците от неизпълнението им.
Съобщението е получено на 28.04.2025г. от адв.В. Ц. от АК-Варна-пълномощник на ищцата по делото, видно от върнатата разписка на съобщението./л.62 от делото/, като с молба вх.№ 2997/05.05.2025г. ищцата, чрез упълномощеният си адвокат е поискала удължаване на срока, тъй като в даденият й от съда срок отсъствала от страната.
РС-Бяла Слатина с Разпореждане № 592/05.05.2025г. на основание чл. 63, ал. 2 от ГПК е продължил срока с три седмици, считано от 06.05.2025г.
Срока за изпълнение указанията на съда от ищцата за вписване на исковата молба е изтекъл до 27.05.2025г. имайки предвид, че срока започва да тече от 07.05.2025г.-първия работен ден след официалния празник 06.05.2025г./
До края на определения срок ищцата не е представила в съда искова молба с отбелязване на вписване и съдът на 09.06.2025 г. е постановил обжалваното определение, с което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Едва с частната жалба пред въззивната инстанция се прилага вписана искова молба вх.
№ 1063/14.05.2025г., Акт № 215 на СВ при БСлРС.
Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно.
С Разпореждане № 458/07.04.2025г. първоинстанционният съд е дал достатъчно ясни и конкретни указания на ищцата за вписване на исковата молба и представяне на 3 доказателства за вписването й, като я предупредил за последиците от неизпълнение на посочените указания в дадения срок.
С Разпореждане № 592/05.05.2025г. на основание чл. 63, ал. 2 от ГПК съдът по искане на ищцата е продължил срока с три седмици, за което тя, чрез упълномощеният си адвокат е уведомена, видно от върнатата разписка на съобщението получена на 15.05.2025г./л.67 от делото/.
Съгласно ТР № 3/2009 г. ОСГК ВКС по т. д. № 3/2009 г., изискването за вписване на исковата молба, се следва от материалния закон и, както е изяснено и в тълкувателния акт, за него съдът следи служебно. В ТР е посочено, че императивно формулираната процесуално правна норма на чл. 127 ал.1 ГПК , респ. чл. 128 ГПК , не може да се тълкува в по-широк смисъл от този, вложен от законодателя, но установените от законодателя последици на чл.
129, ал.3 ГПК, свързани с процесуалното поведение на страната ищец в разрез с указанията на съда, могат да се приложат и по отношение неизпълнението на изискването за вписване на определената от законодателя категория искови молби. Неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС (в т.ч. и за съдебна делба), следва да се приравни с тези по неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатиран порок/ недостатък/ на исковата молба При неизпълнение на указанията на съда за висване на исковата молба в посочения от съда срок, същата подлежи на връщане. Съгласно чл. 59 ГПК, сроковете, които не са установени от закона се определят от съда. Съдът е определил едноседмичен срок и по искане на ищцата го е продължил с още три седмици. Съдът не е длъжен да съобщава на страната за продължаване на срока, тъй като тя е длъжна да следи произнасянето по това нейно искане, но въпреки това в случая съдът я уведомил за продължаване на срока.
Разпечатката съдържа 51 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3efe113-006d-4fd0-8f79-6ab2726ac7ed