Решение № 1615 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1615 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110138639 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ПРОКРЕДИТ БАНК“ ЕАД против В. К. Д..

Ищецът твърди, че по силата на сключен на 12.12.2023 г. договор за банков кредит „Инвестиция“ № ******* г. е предоставил на ответника кредит в размер на сумата 5 000 лв., която ответникът се е задължил да върне на 60 месечни вноски, последната от които – с падеж 05.12.2028 г., при ГЛП – тримесечен EURIBOR плюс 2,7000 пункта надбавка, но не по-малко от 4.9500% на годишна база. Твърди, че плащания по кредита не са осъществявани, поради което последният е обявен за предсрочно изискуем от банката. Твърди, че има вземания към ответника за: сумата 2 516, 67 евро (4 922, 17 лв.) – главница; сумата 51, 33 евро (100, 40 лв.) – договорна лихва за периода 05.02.2024 г. – 21.05.2024 г.; сумата 10, 15 евро (19, 86 лв.) – наказателна лихва по т.30 от Общите условия към договора за кредит (с характер на неустойка) за периода 05.02.2024 г. – 21.05.2024 г., за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 29.08.2024 г. по ч.гр.д. № 40812/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е възразил.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет н заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. К. Д., с който оспорва исковете. Счита, че процесният договор за 1 кредит е нищожен поради липса на съгласие. Твърди, че не е сключвал такъв договор, не е получавал твърдяната сума и никога не е имал договорни правоотношения с банката. Твърди, че се касае за злоупотреба с личните му данни, за което е подал сигнал и е образувано ДП № 3382 ЗМИП 15068/2024 г. по описа на 07 РУП – СДВР, пр.пр. № 3723 по описа на СРП, както и че дистанционно от негово име са били сключени множество договори за кредит.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 04.07.2024 г. заявителят „ПРОКРЕДИТ БАНК“ ЕАД е сезирал СРС със заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. К. Д. за: сумата 4 922, 17 лв. – главница; сумата 100, 40 лв. – договорна лихва за периода 05.02.2024 г. – 21.05.2024 г.; сумата 19, 86 лв. – наказателна лихва (с характер на неустойка) за периода 05.02.2024 г. – 21.05.2024 г.

С разпореждане от 29.08.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като е присъдил на заявителя и разноски, както следва: 110 лв. държавна такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение по исков ред.

По делото е представен договор за банков кредит „Инвестиция“ № ******* г., сключен между „ПРОКРЕДИТ БАНК“ ЕАД и В. К. Д.. Същият е подписан от страните с валидни КЕП, в какъвто смисъл е заключението на СТЕ по делото. По силата на договора банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 5000 лв. за потребителски нужди срещу задължение на последния да върне сумата на 60 вноски съгласно погасителен план – Приложение № 1, при ГЛП – тримесечен EURIBOR плюс 2.7000 пункта надбавка, но не по-малко от 4.9500% на годишна база, и ГПР – 9,69%.

Видно от представения по делото погасителен план, последната вноска е с падеж 05.12.2028 г.

С уведомително писмо, връчено на 15.05.2024 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Установи се от изисканата от „ЕВРОТРЪСТ ТЕХНОЛЪДЖИС“ АД информация, че ответникът има направена регистрация в мобилното приложение на Евротръст на 30.10.2023 г. Профилът е деактивиран на 2

19.02.2024 г. Чрез профила има издадени КУКЕП, използвани за подписване на електронни документи, в т.ч. процесния договор за кредит.

Установи се от заключението на СТЕ по делото, че конкретният процес по удостоверяването на самоличността чрез метода за отдалечена идентификация е протекъл чрез мобилното приложение „Evrotrust“: създаден е профил (30.10.2023 г. в 21:04:36 часа), зададени са ПИН и „тайна дума“, заснети са двете страни на валиден документ за самоличност, а извлечените данни са проверени автоматизирано в регистъра на МВР по криптиран канал.

Следва автоматизирана видеоидентификация с анализ на „живост“ (3Dliveness) и сравнение на лицевите биометрични данни, като технологията е сертифицирана по ISO/IEC 30107-3. За повишена сигурност е извършен и последващ „супервайзинг“ в 22:48:13 и е отчетено отсъствие на несъответствия. Допълнително са потвърдени телефонен номер чрез SMS код и електронни адреси чрез еднократни кодове.

Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че В. Д. е предоставил снимки на личната си карта – лицевата и обратната страна, предоставил е видеозапис, който автоматично е сравнил лицето му със снимката от личната му карта. Видеозаписът е с продължителност осем секунди, за да може да се провери от системата за т.нар. „живост“, т.е. за движение и че не е представена снимка пред камерата. Предоставил е лични данни също и е потвърдил телефонния си номер чрез СМС, и е потвърдил електронния си имейл адрес чрез код, който му е изпратен на него.

Видеоидентификацията прави практически невъзможно това друг човек да се представи от негово име. Видеото се прави на живо, за да може приложението да покаже кръгче, в което лицето трябва да се постави, така че да може да бъде хванат хубав кадър, който впоследствие да бъде сравнен със снимката му от личната карта. На практика не е възможно да се използва готово видео, което да се качи, защото системата проверява за живост, за движение. Няма техническа възможност да се качи нещо готово. Системата през целия процес навигира къде трябва да бъде поставено лицето, така че да стане хубава снимка, за да може да бъде сравнена със снимката от личната карта. Този процес е стандартизиран. В мобилното приложение „Евротръст“ винаги това е методологията при издаване на квалифициран електронен подпис. Не може да стане с предварително подготвено видео, защото следи за движение на лицето и навигира потребителя къде да постави лицето си така, че камерата да го заснеме. Това се случва в реално време. Не може да стане чрез готово видео, чрез снимка, поставена пред екрана.

Установи се от заключението на ССЕ по делото, че отпуснатият кредит в размер на 5000 лв. е усвоен в пълен размер еднократно от кредитополучателя по негова банкова сметка, идентична с посочената такава в договора за кредит, на 12.12.2023 г. На същата дата част от сумата в размер на 4 900 лв. е преведена по друга банкова сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД с получател – В. К.

Д., а с остатъка от 10 лв. е платена такса към банката. Констатира се, че по кредита са извършени плащания, както следва: на 05.01.2024 г. – сумата 105 3 лв., и на 05.01.2024 г. – сумата 10 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на задълженията към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е, както следва: 4 992, 17 лв. главница; 100, 74 лв. договорна лихва за периода 05.02.2024 г. – 17.05.2024 г.; 108, 94 лв. наказателна лихва за периода 05.02.2024 г. – 03.07.2024 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която е депозирано възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.

Между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ КЧТ и В. К. Д. е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, който изпълнява всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице.

Установи се по делото, че договорът за кредит и Общите условия към него са подписани от кредитополучателя В. К. Д. с валиден КЕП, с оглед на което неоснователно се явява възражението на ответника за липса на договорно правоотношение между страните. Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на договора поради липса на съгласие.

От страна на ответника се твърди да е налице злоупотреба с личните му данни, което възражение, предвид заключението на СТЕ по делото, се явява неоснователно. Установи се от заключението, че конкретният процес по удостоверяването на самоличността чрез метода за отдалечена идентификация е протекъл чрез мобилното приложение „Evrotrust“: създаден е профил (30.10.2023 г. в 21:04:36 часа), зададени са ПИН и „тайна дума“, заснети са двете страни на валиден документ за самоличност, а извлечените данни са проверени автоматизирано в регистъра на МВР по криптиран канал. Следва автоматизирана видеоидентификация с анализ на „живост“ (3D-liveness) и сравнение на лицевите биометрични данни, като технологията е сертифицирана по ISO/IEC 30107-3. За повишена сигурност е извършен и 4 последващ „супервайзинг“ в 22:48:13 и е отчетено отсъствие на несъответствия. Допълнително са потвърдени телефонен номер чрез SMS код и електронни адреси чрез еднократни кодове.

По силата на договора банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на сумата от 5000 лв. за потребителски нужди срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата на 60 вноски съгласно погасителен план – Приложение № 1, при ГЛП – тримесечен EURIBOR п л ю с 2.7000 пункта надбавка, но не по-малко от 4.9500% на годишна база, и ГПР – 9,69%.

Установи се от заключението на ССЕ по делото, че отпуснатият кредит в размер на 5000 лв. е усвоен в пълен размер еднократно от кредитополучателя по негова банкова сметка, идентична с посочената такава в договора за кредит, на 12.12.2023 г. На същата дата част от сумата в размер на 4 900 лв. е преведена по друга банкова сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД с получател – В. К.

Д., а с остатъка от 10 лв. е платена такса към банката. Констатира, че се по кредита са извършени плащания, както следва: на 05.01.2024 г. – сумата 105 лв., и на 05.01.2024 г. – сумата 10 лв.

Видно от представения по делото погасителен план, последната вноска е с падеж 05.12.2028 г.

С уведомително писмо, връчено на кредитополучателя на 15.05.2024 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно т.2 на ТР от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Установи се от заключението на ССЕ по делото, че е налице непогасена главница в размер на сумата 4 922, 17 лв., поради което искът за главницата се явява изцяло основателен.