Решение № 5 от 12.01.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Монтана, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251630201173 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.

С Наказателно постановление № 2 5-0996-001421/ 17.10.2025г. на Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР Монтана, на Г. Т. К. от гр.Монтана, ул.ЦС № ХХХ са наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което, обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, тъй като административното нарушение не е установено по несъмнен начин, не са спазени разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В съдебно заседание поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно със законните последици, и присъждане на разноските, сторени в производството.

Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

1

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема следното:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и е в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт серия АД № 56258/ 05.10.2025г. за това, че на 26.07.2025г., около 20.00 часа в община Монтана, на път РП ІІІ-102, в района на км.72.500, с посока на движение от град Чипровци към гр.Монтана, управлява лек автомобил БМВ с рег.№ М ХХХХ ВТ, като при несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, на прав пътен участък с надлъжен наклон, губи контрол и излиза в дясно от пътното платно, по посоката си на движение и се блъска в крайпътно дърво, продължава движението си и се преобръща странично в канавката. При настъпилото ПТП са Г. К. и РМ, които са транспортирани в ЦСМП Монтана неконтактни, с множество порезни рани по телата. В ЦСМП Монтана водача Г. К. отказва да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, както и отказва да получи талон за изследване с № 284227/26.07.2025г. и да даде кравна проба за изследване.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.

По същество жалбоподателят оспорва нарушението и констатациите по издаденото наказателно постановление, като твърди чрез процесуалния си представител, че същото не е доказано по несъмнен начин, не са спазени изискванията на Наредба № 1 от 2017г.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите И. М. И. и П. З.

П., които с показанията си потвърждават изложената фактология в съставения АУАН. Свид.И. разпитан поддържа, че като дежурен служител в сектор ПП посетил ПТП със „самокатастрофирал“ автомобил, като на място установил, че и водача и пътника били в неадекватно състояние, водача бил „затиснат“ от автомобила и бил със силни болки, пищял и изпадал в безсъзнание.

Поддържа, че състоянието и на двамата не позволявало да бъдат тествани с техническо средство на място, за алкохол и/или наркотици, и били транспортирани в ЦСМП Монтана, а той заедно с колегата си останал на 2 местопроизшествието, а впоследствие по нареждане отишли в Спешния център. В ЦСМП установили и самоличността на другото лице Радослав, който бил тестван за алкохол с техническо средство. За жалбоподателя Г. К., след като „дошъл в съзнание“ поддържа, че започнал да се държи агресивно и да буйства, не желаел да бъде прегледан, както и заявил, че няма да се тества, тъй като не е управлявал автомобила, а издадения талон за изследване отказал да подпише, заявявайки, че няма да дава никакви проби за изследване. И. заявява, че на по-късен етап бил съставен АУАН, който отказал да подпише.

Свид.П. З. П. е такъв при съставянето на АУАН и връчването на препис от същия на нарушителя, и поради това същия няма преки впечатления от ПТП.

В хода на АНП е изготвена и докладна записка, приобщена към доказателствената съвкупност, видно от която се потвърждава фактологията, поддържана от разпитаните свидетели. От приложените лист за преглед на пациент Г. К. и фиш за спешна медицинска помощ на същото лице е видно, че последния е бил в неадекватно състояние, не реагира на болка при…, и с работна диагноза „Кома (R40.2) (А1).

От гласните и писмени доказателства по делото може да бъде направен категоричен извод, че водач на лекия автомобил е бил Г. К., както и че състоянието му е било неадекватно в резултат на настъпилото ПТП, не е позволявало да бъде тестван на място с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества.

Съобразно разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата „В случаите, когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в произшествието. При пътнотранспортно произшествие с пострадало лице на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а според ал.2 При невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.“

3

В настоящия случай пострадалите при ПТП лица са транспортирани до ЦСМП Монтана, където на единия от участниците Радослав, е извършен тест за употребата на алкохол, а на Г. К., водач на лекия автомобил, поради неадекватното му състояние не е било възможно извършване на проверка с техническо средство или тест на място.

В такива случаи служителите на полицията съобразно чл.4, ал.3 от наредбата следва да предприемат мерки за установяване на участниците в ПТП, да бъдат транспортирани за оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочат на кои от тях да бъде взета проба и задължително попълват и изпращат до лечебното заведение талона за изследване по чл. 3, ал. 2.

Към АНП е приложен талон за изследване, Приложение №1 към чл.3, ал.2 от наредбата, в който липсва подпис на водача, а в случай на отказ на същия да го подпише и/или получи, което не е отразено, а се поддържа от свид.И., този отказ не е надлежно оформен, с подписа на един свидетел. В съставения талон липсва подпис за избор на начин на изследване, с доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване.

Предвид липсата на задължителните реквизити, които следва да съдържа талона, съдът намира, че същия не е годно доказателствено средство и затова го изключва от доказателствата по делото.

За да бъде спазен реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества, освен издавеното на талон за изследване, съгласно чл.14, ал.1 и ал.2 от наредбата медицинският специалист трябва да опише състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива, като резултатите от изследването, събраните анамнестични данни за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 4 и протоколът се подписва от медицинския специалист, извършил изследването.

Такъв протокол не е налице към административнонаказателната преписка и няма данни дали въобще е съставян.

4

В същото време жалбоподателя се е намирал в неадекватно здравословно състояние, което не е позволявало да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол и /или наркотици, обстоятелство което е установено по несъмнен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства.

С оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че не е доказано осъществен състав на нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, която разпоредба към датата на деянието, 26.07.2025г. гласи, че „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“

За да е осъществен състав на административно нарушение по горния текст трябва да е налице отказ на водача на МПС да бъде тестван с техническо средство или отказ за вземане на проби за медицинско и химическо изследване.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че административното нарушение на ЗДвП не е установено по несъмнен начин, досежно извършването на нарушението и вината на нарушителя.

В настоящия случай липсват безспорни доказателства за отказ на водача да даде кръвна проба за изследване, ако е налице такъв отказ не е съставен протокол от съответния медицински специалист, не е оформен отказа на водача и на приложения талон за медицинско изследване. Не са спазени изискванията по Наредба №1 от

19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози към която препраща чл.174, ал.4 от ЗДвП.

Въз основа на незаконосъобразно съставения АУАН е издадено 5 наказателно постановление, което се явява незаконосъобразно, тъй като е ангажирана административно наказателната отговорност на лице, което не е осъществило от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Съобразно чл.53, ал.2 ЗАНН, НП се издава когато по несъмнен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и негова вина. В случая АНО не е преценил задълбочено доказателствата по преписката, не е извършил обективна преценка на същите, тъй като ако бе сторил това би стигнал до извода, че в конкретния случай извършването на нарушението и вината на наказаното лице не са установени по категоричен и несъмнен начин, с годни доказателствени средства, съобразно изискванията на закона и наредба №1 от 2017г., не се установява нарушение на цитираната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП и вината на санкционираното лице.

Допуснатото нарушение на закона от административнонаказващия орган при издаването на наказателното постановление не може да бъде санирано със съдебното решение. Наказателното постановление няма абсолютна доказателствена стойност и съдът, в производството по ЗАНН, в рамките на своята компетентност, упражнява контрол за законосъобразност върху атакувания с жалбата административен акт.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят претендира разноски, които с оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН следва да бъдат присъдени в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.