Решение № 244 от 16.02.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Бургас, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20222100101492 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС.

Ищците С. Д. Ч., ЕГН ********** и К. Д. Ч., ЕГН **********, съдебен адрес и за двамата ****, претендират да бъде прието за установено по отношение на Държавата, че са собственици на следния недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект – 22.05.2009 г., адрес: гр.Бургас, бул.“Тодор Александров“ с площ от 3961 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – квартал: 0, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ***, ***, 07079.659548, на основание придобивна давност в периода 01.06.1996 г. – 31.05.2006 г. включително и от 09.03.2022 г. до настоящия момент.

Твърди се в исковата молба, че от началото на 1995 г. до настоящия момент ищците владеят спокойно, явно, поС.но и непрекъснато ПИ с идентификатор *** по КККР, който представлява незастроен терен, върху който има поставени пет фургона и една гаражна клетка, които се използват за съхранение на документи, материали, както и че същият се охранява от назначени за целта пазачи.

Според обстоятелствената част на исковата молба в периода преди 28.12.1989 г. имотът е бил предоставен за ползване на Металургично предприятие-с.Дебелт за съхранение на материали, а впоследствие с решение №15/22.12.1989 г. на ОНС – Бургас - на предприятие 1

„Товарни автомобилни линии“, което представлява дъщерно предприятие на държавното предприятие „Автокомбинат АС-Товарни превози“, в което пък работел ищецът С. Ч..

Трудовото му правоотношение е било прекратено през м.май 1994 г., когато заедно с ищеца К. Ч. започнали да развиват частна дейност.

Твърди се в исковата молба, че предприятие „Товарни автомобилни линии“ освободило имота в началото на 1994 г., а считано от м.май 1994 г. ищците започнали да го владеят за себе си, като са го използвали за паркинг на товарни и леки автомобил, камиони, техника, цистерни за гориво и др., тяхна или на техни дружества собственост, като ЕТ „Лигрика-К.

Ч., „Челеби“ ООД, или на техни познати и колеги, както и да складират големи количества въглища, минни подпори, тухли или други материали. Ищците твърдят, че са поставили в имота фургони и гараж, които ползват за административни нужди-като офис, за съхрание на документи. Същите се ползват и пазачите на обекта, които ищците наели, за да го охраняват денонощно.

Според изложените в исковата молба фактически твърдения, целият терен е ограден с метална ограда още от 1994 г., като през годините ищците са я ремонтарили на няколко пъти. Достъпът до имота е от югозапад чрез метален портал, който се заключва с катинар, а на североизточната граница има метална врата, която също се заключва с катинар. Ищците твърдят, че поддържат имота в добър вид, което става изцяло с техни средства и труд. Така например възстановили са бетонната настилка, с която теренът е покрит и която през годините пропаднала от тежестта на камионите, прокарали ток и вода.

Видно от исковата молба, през м.март 2022 г. ищците решили да се снабдят с документ за собственост, като за целта се снабдили със скица от Служба по геодезия, картография и кадастър-Бургас, в която като собственик на имота е посочен „Метарлургичен комбинат“.

Направили и електронна справка в имотния регистър по партидата на имота, но в същата не бил посочен собственик. На 19.07.2022 г. ищците подали молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка, в отговор на която получили удостоверение, че същият е държавна собственост и за него има съставен АЧДС №2889/12.03.2003 г. Според приложената към акта скица, като собственик на имота е записано „Автолиния Металургичен комбинат“. Тогава именно ищците твърдят, че са разбрали, че имотът е актуван като държавен.

На 08.08.2022 г. ищците получили писмо от Областен управител на област Бургас с указание в 1-месечен срок „Челеби“ ООД да освободи имота и да заплати обезщетение за ползването му.

На подробно изложени в исковата молба аргументи ищците считат, че имотът е частна държавна собственост и са налице всички предпоставки за придобиването му по давност, текла в тяхна полза, считано от 01.06.1996 г., като твърдят, че и до настоящия момент упражняват фактическата власт върху имота, като го ползвали лично или част от него предоставят за безвъзмездно ползване на трети лица, докато ответникът не е проявявал интерес към недвижимия имот.

2

Ответникът – Държавата, представлявана от МРРБ, чрез Областен управител на област Бургас, на основание чл.32, т.4, вр.чл.чл.31, ал. 2 от ГПК, оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че имотът е държавна собственост, Държавата черпи собсвенически права от закона и няма данни имотът да е бил собственост на друго лице.

Според ответника искът е недоказан, но дори и ищците да докажат владение, то същото е било упражнявано от тях в момент, в който е имало забрана за придобиване на имота по давност. Наред с това счита, че презумпцията по чл.69 от ЗС не намира приложение, защото завладяването на имота от страна на ищците не е било от естество да изключи правата на собственика. Упражнената от ищците фактическа власт е била под формата на държане, а промяна в поведението им е налице едва след отмяната на мораториума за придобиване по давност на имоти държавна собственост.

На подробно изложени в отговора аргументи счита, че ищците са единствено държатели на държавния имот и в тяхна полза не е изтекла законоустановената придобивна давност.

В съдебно заседание ищците се представляват от надлежно упълномощени адвокати – адв.Пеева и адв.Цонев, които поддържат иска и молят за уважаването му. Представят списък с разноски и писмена защита.

В съдебно заседание ответника се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юк.Иванова, която, поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на иска, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на търсения от ищците адвокатски хонорар и представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че преотреденият с протоколно решение №15/28.12.1989 г. на ИК на ОБНС-Бургас, на предприятие „Товарни автомобилни линии“, терен от 4 дка, находящ се под надлез „Вл.Павлов“, между пътя за сухото пристанище и гаровия район, е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-189/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект – 22.05.2009 г., адрес: гр.Бургас, бул.“Тодор Александров“ с площ от 3961 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – квартал: 0, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ***, ***, 07079.659548.

Безспорно в отношенията между страните е и това, че понастящем поземленият имот представлява ограден, незастроен терен, който се използва за паркинг и върху който има поставени преместваеми обекти-пет фургона и една гаражна клетка. В този смисъл е приетият като доказателство Протокол от 28.07.2022 г. на комисия, назначена със Заповед №РД-10-113/12.05.2022 г. на Областен управител на област Бургас, изменена със Заповед №РД-10-140/08.06.2022 г. на Областен управител на област Бургас.

По делото е приет като доказателство АЧДС №10799/17.08.2022 г., в който е удостоверено, 3 че Държавата е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с площ от 3961 кв.м., вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, находящ се в гр.Бургас, Северна промишлена зона, бул.“Тодор Александров“ на основание чл.2, ал.3, вр.чл.68, ал.1 и чл.71 от ЗДС, предвиждащи, че частна държавна собственост са всички други имоти и вещи, които не са публична държавна собственост, както и че при влизане в сила на кадастрална карта за имотите – държавна собственост, се съставят нови актове за държавна собственост, в които се посочват номерът и данните по чл.60, т.1-7 от ЗКИР. В документа е посочен като предишен акт за собственост АЧДС №2889/12.03.2003 г. Същият е приет като доказателство по делото, а от съдържанието му се установява, че като основание за възникване на собствеността е посочен текста на чл.68, ал.1 от ЗДС, който в редакцията му към ДВ, бр.67 от 1999 г. предвижда, че за недвижимите имоти в границите на населените места и селищните образувания се съставят актове за държавна собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Доколкото АЧДС е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените записвания действително са направени въз основа на предхождащите го актове и на посоченото в него основание, налице е правен спор, който се концентрира върху оборването на констатацията за собственост в представения по делото АЧДС. Същият не може да легитимира Държавата по безспорен начин като собственик на поземлен имот с идентификатор ***, тъй като не създава право на собственост, а декларира придобиването на такава.

По делото в качеството на свидетели са разпитани З.К., Д.В. и Г.Д., които описват дълготрайните си и непосредствени впечатления от имота и са категорични в показанията си, че считано от 1996 г. описаният по-горе недвижим имот се стопанисва от братята Ч.и – ищци по делото. И тримата свидетели посочват, че имота се ползва като гараж за камиони, има портал, ток, вода, ограден е с метална ограда с бетонни фундаменти и освен кучета пазачи има и жива охрана. Според свидетелите В. и Д. ищците са тези, които се разпореждат кой да влиза в имота и те са лицата, които и до настоящия момент упражняват фактическата власт върху него.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

В съответствие с фактическите твърдения на страните, в тежест на ищците е да докажат, че спорното право – правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор *** е възникнало въз основа на давностно владение, считано за периода от 01.06.1996 г. до настоящия момент, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват това право.

В настоящия казус ответникът твърди, че черпи собственически права от закона и се 4 позовава на нормата на чл.6 от ЗС в редакцията му към ДВ, бр.92/51 г., съгласно която държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. Анализът на цитираната разпоредба сочи, че собствеността се придобива в две хипотези – когато по силата на законоустановен фактически състав собственика на недвижим имот загубва правото на собственост и то преминава към държавата, т.нар. отчуждаване, експроприация, одържавяване, регулация и пр., а втората хипотеза обхваща т.нар. безстопанствени имоти, когато в базата данни за териториалното устройство на територията на Република България, съгласно изискванията на някой от законите - ЗС, ЗУТ, ЗКИР няма данни за носителя на правото на собственост за конкретен поземлен имот.

Ищците не оспорват, че имотът е частна държавна собсвеност и попада в приложното поле на чл.6 от ЗС в редакцията му към ДВ, бр.92/51 г., както и че по отношение на имота е действала забраната за придобиването му по давност, установена в нормата на чл.86 от ЗС, която в редакцията си към ДВ, бр.31/1990 г. предвижда, че вещ, която е държавна или общинска собственост не може да се придобие по давност.