Решение № 4537 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4537 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна М.ова

Георги Стоев при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от Райна М.ова Въззивно гражданско дело № 20221100507952 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 5426/27.05.2022 г. по гр. д. № 44109/2021 г. по описа на СРС, 174 състав са прогласени по предявените от К. А. Г. срещу „У.Б.“ АД искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожността на клаузите на чл. 8, чл. 10, ал. 4, ал. 5 и ал.

9 и ал. 10 от Договор за ипотечен кредит № 5 от 01.06.2006 г. и т. 2.5 и т. 2.3 от Анекс № 1 от 27.05.2016 г. към договора, както и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „У.Б.“ АД е осъдено да заплати на К. А. Г. сумата от 9826,45 лева, представляваща недължимо платени суми за анюитетни вноски за периода от 03.06.2016 г. до 26.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 27.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 779,99 лева – разноски в производството. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв „У.Б.“ АД е осъдено да заплати на адв. М. М. И. сумата от 821,32 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 126217/20.06.2022 г., подадена от „У.Б.“ АД, в която са изложени доводи за неговата неправилност.

Поддържа, че неправилно районният съд е приел, че клаузите за превалутиране са нищожни, тъй като не са предвидени отнапред и не са обяснени последиците за кредитополучателя от превалутирането. Посочва, че предвиждането на валутен курс в бъдеще е невъзможно и именно поради тази причина съществувало понятието „валутен 1 риск“, като в договора за кредит се съдържало и обяснение – чл. 10, ал. 6, а изборът на валута бил на кредитополучателя. Посочва, че превалутирането на кредита станало по искане на ищеца, който сам предложил да се прекрати погасяването на кредита в договорената валута и по този начин сам е поел валутния риск. Неправилно в решението си съдът се е позовал на текстове в ЗЗП, отнасящи се до цената на услугата.

Цена на договора за кредит е възнаградителната лихва, а валутния риск се отнася само до определянето на размера на главницата, подлежаща на връщане само при превалутиране. В обжалваното решение не се съдържали мотиви защо следва да се приложи валутния курс при сключване на договора като страните не са уговорили друго и договорът е изпълняван 10 години. Неправилен бил и изводът, че банката се е обогатила с разликата във валутния курс, тъй като тя не е източник на приходи.

Посочва, че при превалутирането на кредита е изменена не само валутата, но и договорната лихва, като след първата е определена на 6,27583 %, а в анекса тя е 4,3 %, като този факт сочел, че вида на валутата влияе и на цената на кредита. Неправилни били и изводите, че клаузи на договора били неясни, като посочва, че ищецът е с икономическо образование, поради което и не бил среден потребител. Не съществували и аргументи за това защо съдът приема, че банката се е обогатила с курсовата разлика. Евентуално посочва, че вместо курсът към датата на сключване на договора следва да се приеме фиксингът на БНБ и тогава разликата е 1003,57 лева.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 151494/20.07.2022 г., подаден от К. А. Г., с който заявява, че оспорва въззивната жалба.

Поддържа доводите за нищожност на оспорените клаузи, въведени в исковата молба.

Посочва, че спорният въпрос е дали е действителна клауза, която прехвърля валутния риск изцяло върху потребителя, както и че разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от договора бланкетно посочвала какво е валутен риск, но не давала конкретна аналитична информация за него. Правилно първоинстанционният съд е приел, че приложимият курс е този към момента на сключване на договора, тъй като само той е бил известен към този момент. С прогласяване на нищожността на договора, отпада възлагането на валутния риск на потребителя, поради което и курсът следва да се определи към момента на сключване на договора. Установявало се от събраните по делото доказателства, че въз основа на неравноправните клаузи е събрана сума в размер на 9826,45 лева повече от дължимата, поради което било налице и обогатяване на банката с тази сума. Промяната на размера на възнаградителната лихва не се отразява върху изводите на вещото лице за размера на недължимо платената сума. Оспорва доводите на вззивника относно това, че е „среден потребител“ и че следва да бъде приложен фиксинга на БНБ относно уговорената валута. Моли обжалваното решение да бъде 2 потвърдено. Претендира направените разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 44109/2021 г. по описа на СРС, 174 състав е образувано по искова молба, подадена от К. А. Г. против „У.Б.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 146 във връзка с чл. 143 от Закона за защита на потребителите и чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 01.06.2006 г. е сключил Договор за ипотечен кредит № 5/01.06.2006 г. с „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД – дружество, прекратено чрез вливане в ответника „У.Б.“ АД, с предмет 49007 швейцарки франка, като средствата били предназначени за лично и семейно ползване. Задължил се да върне кредита на 300 месечни анюитетни вноски, представляващи сбор от главница и лихва различно съотношение, дължими до 5-то число на всеки месец, както следва: първите 12 погасителни вноски по 230 швейцарски франка като сбор от главница и лихва, определена като фиксиран лихвен процент в размер на 2,9 % на годишна база и 287 погасителни вноски в размер към датата на сключване на кредита по 310 швейцарски франка при променлив (плаващ) лихвен процент, образуван от базовия лихвен процент на банката, намален с 0,366 процентни пункта, като към датата на сключване на договора БЛП за швейцарския франк на банката бил 6,27583 %, а намален с 0,366 пункта – 5,90983 %. Твърди, че след изпълнение на условията, реално били усвоени средства по кредита на каса, в български лева, по курс продава на банката в швейцарски франкове. Твърди, че на 27.05.2016 г. между ищеца и банката бил сключен Анекс № 1 към договора за ипотечен кредит 5/01.06.2006 г., като към датата на сключване на анекса главницата по кредита била в размер на 38598,81 швейцарски франка била превалутирана на 69211,53 лева при курс 1,793100 и бил определен лихвен процент – 4,3% и бил определен нов срок за издължаване – до 05.06.2031 г.

Поддържа, че в периода на изпълнение на договора за кредит трайно и значително се покачил курса на швейцарския франк, като към датата на сключване на договора бил 1,25149 лева, а към датата на допълнителното споразумение 27.05.0216 г. – 1,7671 лева.

Поради промяната в курса и реализирания валутен риск, ищецът бил принуден да отделя значително по-голяма сума в лева за закупуване на швейцарски франкове до превалутирането, а след превалутирането на главницата през 2016 г. се задължил да заплаща увеличения размер на превалутираните в български лева вноски. Поддържа, че клаузите в договора за ипотечен кредит, уреждащи съвкупно валутния риск – чл. 8 и чл. 10, ал. 4, ал. 5, и ал. 10 са неравноправни по смисъла на чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (отм.), приложим в отношенията между търговци и 3 потребители към датата на сключване на договора. Посочените клаузи от договора били сключени в негова вреда, тъй като само върху него бил възложен валутния риск от презентиран публично като ниско рисков кредитен продукт, без самият потребител да разполага със специални знания в областта на валутните пазари и без да му е предоставена действителна и обективна информация, както за прогнозите за цената на швейцарския франк, така и за ефекта от увеличаването на цената на франка върху размера на месечните вноски. Посочва, че клаузите не са съставени на ясен и разбираем език за потребителя относно икономическия ефект от реализирането на валутния риск при значимо поскъпване на швейцарския франк спрямо местната валута, в която потребителят получава доходите си. Посочва, че нищожни са и клаузите на т.2.5 и т. 2.3 от Анекс № 1, тъй като те уреждат курс на швейцарския франк от 1,793100 лева, тъй като дължимите суми се определят въз основа на неравноправни клаузи.

Твърди, че в резултат на неравноправните клаузи ответникът е получил недължимо сумата от 9826,45 лева, платена от ищеца в периода от 03.06.2016 г. до 27.07.2021 г.

Моли да бъде признато за установено, че чл. 8 и чл. 10, ал. 4, ал. 5, ал. 9 и ал. 10 от Договор за ипотечен кредит и клаузите на т. 2.5 и т. 2.3 от Анекс № 1 са нищожни, както и ответникът „У.Б.“ АД да бъде осъдена да заплати сумата от 9826,45 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „У.Б.“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът сам е заявил желание да сключи договора в швейцарски франкове, поради което няма интерес да предяви иск за обявяване на нищожни на договорните клаузи. Освен това, бил упражнил и правото, предвидено в договора да поиска превалутиране на кредита. Неоснователен бил и иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

На 01.06.2006 г. между „Е.В.Б.Б.Б.“ АД (чийто правоприемник е „У.Б.“ АД) и К.

А. Г. е сключен Договор за ипотечен кредит № 5/01.06.2006 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 49007 швейцарски франка за лично и семейно ползване, който кредитополучателят се задължил да върне на 300 месечни вноски, от които 12 вноски, считано от 05.07.2006 г. до 05.06.2007 г. равни по размер – 230 швейцарски франка, представляващи сбор от главница и лихва, определена на база фиксиран лихвен процент, а останалите 287 вноски били дължими на 5-то число на всеки месец от 310 швейцарски франка, включващи променлив лихвен процент. Уговорено било, че при ползване не кредита във валута, различна от тази, 4 посочена в договора, за арбитаражиране се прилагат съответните курсове на банката за деня (чл. 8). В чл. 10, ал. 4 било предвидено, че кредитополучателят има право да поиска банката да превалутира предоставеният му ипотечен кредит в швейцарски франкове съответно в лева или евро, като за услугата се съгласява да заплати съответна комисионна, съгласно Тарифата на банката за физически лица. Кредитополучателят изрично се съгласявал с подписване на договора за кредит, банката да превалутира заема в лема или евро по търговския курс купува на банката към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за съответната валута и съответния вид кредит. В ал. 5 на чл. 10 е уговорено, че с подписване на настоящия договор за кредит кредитополучателят изрично се съгласява банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за съответната валута. Правото на служебно превалутиране възниквало в полза на банката единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие се превиши с 20% в сравнение със средната стойност на швейцарския франк към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита. В договора е дадено определение за валутен риск – чл. 10, ал. 6 като е прието, че това е промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лев или евро за срока на действието на кредита. В ал. 8 е предвидено, че като превалутиране по смисъла на договора се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи действащия лихвен процент на банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата по задължението. С подписване на договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро (валутен риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева в резултат на приложен по – висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по лихвения бюлетин на банката за физически лица и декларирал, че напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвен риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ и превалутирането, както и се съгласява да поеме всички евентуални вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита (ал. 9), както и декларира, че при подписване на договора са му били разяснени разпоредбите на чл. 10, ал. 4-9 от него, както и че е напълно запознат и разбира смисъла и последиците от същите разпоредби.