Решение № 5074 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5074 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100502845 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 02.04.2024г., постановено по гр. дело № 67037/2022 год. по описа на СРС, ГО, 155 състав, са уважени предявените от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1 177, 63 лева, представляваща остатък от платеното застрахователно обезщетение по щета № 44012132201813 и сумата от 47, 43 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2022г. до 07.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за главница за сумата над 1 177, 63 лева до първоначално претендирания размер от 1 190, 90 лева и за лихва за забава за сумата над 47, 43 лева до първоначално претендирания размер от 47, 97 лева.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в която са изложени оплаквания за 1 допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорва приетия за установен механизъм на произшествието и вината за настъпването му, тъй като съдът неправилно е приложил относимите към случая разпоредби от материалния и процесуалния закон. Освен това твърди, че СРС не се е произнесъл по своевременно релевираното възражение за съпричиняване, основателността на което била установена от събраните по делото доказателства. Поддържа, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е нарушил ЗДвП и несъобразявайки се с интензивността на движението е съпричинил вредоносният резултат. Релевира възражения, че заключението на автотехническата експертиза не дава категоричен отговор какъв е точно механизма на настъпване на ПТП и на увреждане на процесното МПС. Излага, че вещото лице е посочило предполагаема /хипотетична, но не и доказана/ верига от събития, която би могла да доведе до процесното увреждане на автомобила. Освен това, при изготвянето на заключението експертът се е водил единствено от твърденията по исковата молба, поради което счита, че същото не следва да се кредитира в частта относно механизма на произшествието. Поддържа, че по делото не са доказани нарушенията, извършени от страна на водача, застрахован при ответното дружество, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде отхвърлено или поне намалено на половина. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа, че въз основа на съвкупния анализ на приетите писмени и гласни доказателства, както и на заключението на неоспорената от ответника съдебна автотехническа експертиза, безспорно се установява, че вина за настъпване на 2 процесното ПТП има единствено водача на лек автомобил „Форд“, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника. Оспорва релевираното възражение за съпричиняване по доводи, че водачът на другия автомобил не е допуснал нарушение на относимите в процесния случай материално-правни разпоредби от ЗДвП. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, 3 може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

На етапа на въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства, а и същите се установяват от събраните по делото доказателства, а именно: на 23.01.2022г., в гр. София, на ул. “Околовръстен път“, пред входа на паркинга между № 62 и № 64, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “Волво ХС70”, с рег. № ******** и лек автомобил “Форд“ с рег. № ********, както и че в резултат на произшествието са настъпили материални щети върху първия автомобил. Установено е, че между собственика на лек автомобил “Волво ХС70“ с рег. № ******** и ищцовото дружество е възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е заплатило на автосервиз сумата от 2 381, 79 лева за отстраняване на причинените материални щети. За определянето на застрахователното обезщетение ищцовото дружество е направило ликвидационни разноски в размер на 15 лева. По повод отправена регресна покана ответното дружество е възстановило в полза на ищеца преди образуването на производството сума в размер на 1 205, 89 лева. Не е спорно, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил “Форд“ с рег. № ******** е съществувал към 4 датата на настъпване на произшествието валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с обстоятелството по чия вина е настъпило процесното ПТП и относно основателността на релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението на автотехническата експертиза, както и при съобразяване на извършеното извънсъдебно частично плащане по предявената регресна претенция, съдът приема, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е допуснал нарушения на правилата за движение и с това си противоправно поведение е причинил процесните вреди.

По делото са разпитани като свидетели водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, чиито показания са непротиворечиви помежду им по отношение на спорните релевантни обстоятелства, поради което следва да бъдат кредитирани. Те кореспондират изцяло и на приетата в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, която не е била оспорена от страните и преценена по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълна и обоснована. Неоснователни са наведените от въззивника оплаквания за необоснованост на заключението на автотехническата експертиза. Действително, същата е била изготвена преди събиране на гласните доказателства по делото, но нейните изводи съответстват изцяло на показанията на свидетелите в частта относно последователността на събитията и действията на водачите непосредствено преди и по време на настъпване на произшествието. Противно на доводите на въззивника, вещото лице не е посочило предполагаема, хипотетична причина за настъпване на инцидента. Изводите на експерта в частта относно механизма на произшествието са категорични. По тези съображения съдът приема за установено по делото, че лек автомобил „Волво ХС 70“ е бил спрял пред входа на паркинга между сградите на № 62 и № 64 на ул. „Околовръстен път“, като е изчаквал отварянето на вратата на паркинга, за да влезе в него. При изчакването, част от задната част на автомобила се е намирала върху дясната пътна лента за движение на ул. „Околовръстен път“. В този момент лек автомобил „Форд“ се е движил по същата дясна пътна лента за движение, 5 приближил е спрялото превозно средство и е реализирал удар в задната част на „Волво ХС70“. Данни относно конкретните пътни условия и поведението на всеки един от водачите на участвалите в инцидента превозни средства се установяват въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства.

От показанията на свид. С.П. – водач на лек автомобил „Форд“, се установява, че на 23.01.2022г., около 08, 10 – 08, 15 часа сутринта се е движил в локалното платно на ул. „Околовръстен път“. По време на движение е пуснал чистачките, за да изчисти предното стъкло, но течността е била замръзнала, стъклото се замъглило и не виждал добре. Достигайки до № 62 на ул. „Околовръстен път“ се блъснал в лявата задна част на спрелия в дясната пътна лента джип марка „Волво“. Показанията на свид. Орлин Л., водач на увреденото превозно средство, са идентични в частта относно времето, мястото на настъпване на произшествието и разположението на автомобилите на пътното платно. От същите се установява, че инцидентът е настъпил в локалното платно пред № 62 на ул. „Околовръстен път“, точно пред отклонението за паркинга на находящия се на този адрес търговски обект, където свидетелят работел. Той бил спрял автомобила, излязъл от него и отишъл да отваря металната врата на паркинга. Едната част от джипа /задната/ била на платното за движение, а другата /предната/ – в отклонението към вратата на паркинга. Свидетелят изяснява още, че между вратата на паркинга и локалното платно има отклонение с дължина около 1, 5 м., както и че е бил спрял успоредно на вратата. В този момент настъпил инцидентът, като собствения на свидетеля Л. автомобил бил ударен в задната лява част.