Решение № 7399 от 22.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7399 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Н. СТ. при участието на секретаря Б. ХР. Р. като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20231110104745 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу К. Х.

Ц., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 1566,55 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 301,58 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г., сумата от 38,94 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,16 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.

***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. *** , като ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден недвижим имот, придобит по наследство от К. Н. Ц. и С.

И. Ц., е битов клиент на ТЕ, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия 1 на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника К. Х.

Ц..

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 16.04.2024 г., ответникът не се явява, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият доказва сторени по делото разноски в общ размер на 176,65 лв., от които 76,65 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК), които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА К. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „Обеля“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 1566,55 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 301,58 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г., сумата от 38,94 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,16 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г.

ОСЪЖДА К. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 176,65 лв. – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „***“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3