Решение № 159 от 26.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Сузана Тодорова Чинева-Койнова (РП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600406 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Сава Каров от БАК, действащ като упълномощен защитник на подсъдимия Г. К. И. с ЕГН **********, против Присъда № 28 от 15.03.2022 г. на Районен съд – Бургас, постановена по НОХД № 4169/2021 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда, подсъдимият Г. И. е признат за виновен, че на 13.08.2018 г. в град Бургас, в ж.к. „Меден рудник”, на бул. „Александър Г.ев Коджакафалията” срещу блок № 297, на пешеходна пътека тип „Зебра” (с маркировка М8.1), при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ”, с рег. № ***, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, в чл. 20, ал.2 от ЗДвП и в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, поради което допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил на З. Т. С. с ЕГН ********** средни телесни повреди, изразяващи се в компресионно 1 счупване на девети гръден прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от около 3-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на три ребрени дъги в дясно (3-та, 7-ма и 8ма), довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от около 1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 343, ал.3, б. „а”, вр. ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343Г от НК, подсъдимият И. е осъден и на лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година и два месеца.

Със същата присъда, подсъдимият Г. И. е осъден да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 658,80 лева (шестстотин петдесет и осем лева и 80 ст.) за изготвени експертизи, платими по сметка на ОД на МВР – Бургас, както и да заплати на Районен съд – Бургас сумата от 40 (четиридесет) лева за направените от съда разноски по делото за възнаграждение на вещо лице, а също и 5 (пет) лева като държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С атакуваната присъда, подсъдимият Г. И. е осъден да заплати на частния обвинител З. Т. С., ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин) лева за направените от нея разноски по делото за адвокатска защита.

С атакуваната присъда, първоинстанционният съд се е произнесъл и по въпроса за съдбата на веществените доказателства, приложени по делото, като е разпоредил същите да се съхраняват по делото до изтичане сроковете в ПАС за съхраняване на същото, след което да се унищожат.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подсъдимия И. като незаконосъобразна и неправилна.

Въззивната жалба е бланкетна и с нея не се навеждат конкретни доводи в подкрепа на твърдените пороци. Претендира се и за явна несправедливост на наложеното наказание, като в тази връзка се твърди, че първостепенният съд не се е съобразил с множеството смекчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства, установени по делото, вкл. и с факта, че същият веднага е оказал помощ на пострадалата. Моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение, поради наличие на случайно деяние.

2

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Намира атакуваната присъда за обоснована, тъй като фактическите положения, приети за установени, съответствали на доказателствения материал, събран и проверен след проведено от контролираната инстанция обективно, всестранно и пълно разследване. Смята атакуваната присъда за законосъобразна, както защото е постановена при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, така и поради правилното приложение на материалния закон. Намира обжалваната присъда и за справедлива, тъй като наложеното наказание на подсъдимия Г. И. е било правилно индивидуализирано от районния съд, доколкото е било съобразено по вид и размер със степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Моли обжалваната първоинстанционна присъда да бъде потвърдена изцяло.

В съдебното заседание пред въззивния съд, частният обвинител З. С., редовно призована, не се явява и не изразява лично отношението си към подадената въззивна жалба. Представляващият я в съдебната зала неин повереник моли присъдата да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна, обоснована и постановена при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според него, първоинстанционният съд е взел решението си при пълно и всестранно изследване на фактическата обстановка, като се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали, прилагайки суверенното си право да прецени кои доказателствени средства да приеме за достоверни и кои не. Според повереника на частния обвинител, правилно районният съд не е приел за основателно възражението на защитата за прилагане разпоредбата на чл. 15 от НК – случайно деяние, тъй като прилагането на този оневиняващ принцип е възможно само ако се установи, че подсъдимият не е извърши, визираните в присъдата нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и специалната разпоредба на чл. 119 същия закон. В хода на делото обаче, била установена пряката причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения от подсъдимия и причинените увреждания на частния обвинител. Относно наложените наказания на подсъдимия И., повереникът намира, че доколкото те са определени при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в никакъв случай не могат да се приемат за прекомерно тежки, още повече, че са в размер на минимално определените за този вид престъпление. Моли за 3 потвърждаване на обжалваната присъда.

В съдебното заседание пред въззивния съд, подсъдимият Г. И., редовно призован, се явява и поддържа въззивната жалба. Изразява съжаление за случилото се, но отрича в момента на инцидента да е отклонил вниманието си, обръщайки се назад и забавлявайки се с приятелите си в колата, както твърди пострадалата. Моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната си жалба. Изразява недоволството си от начина, по който първостепенният съд е анализирал събраните доказателствени материали по делото, което се е отразило на правилността на съдебния акт, като възраженията му са свързани поспециално с показанията на разпитаните свидетели, пътували в автомобила на подсъдимия по време на инцидента, които първата инстанция е отказала да кредитира като достоверни само защото са били приятели на И..

Защитникът смята, че основна причина за настъпването на ПТП е било поведението на пострадалата, която е следвало да спре движението си, виждайки приближаващият автомобил. Защитникът аргументира твърдението си със становище на ВКС, отразено в едно от ТР на ОСНК за 2019 г.

Защитникът изразява несъгласие с доводите на първоинстанционния съдебен състав, че подсъдимият И. е нарушил няколко норми на ЗДвП, включително особените разпоредби на чл. 119 от ЗДВП. Според него, вещото лице по назначената автотехническа експертиза е посочило, че пострадалата е попадала в опасната зона за спиране на автомобила, който се е движел със скорост в рамките на разрешената за населеното място при условия, близки до идеалните.

Защитникът намира наложеното на подсъдимия наказание за явно несправедливо като изразява становище, че липсата на достатъчен опит като водач на МПС от страна на И., не следва да се тълкува в негова вреда при определяне на наказанието. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и за оправдаване на подсъдимия Г. И. по предявеното му обвинение.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен 4 акт в пределите, поосчени в чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от легитимна страна в наказателното производство, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. По същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г. К. И. е роден на *** г. в гр.***, *** гражданин е, има завършено *** образование, учи в ****, ***, ***. Правоспособен водач на МПС е от месец юни 2018 г. и притежава свидетелство за управление на МПС № 283642853 за категории „В“ и „М“. В информационната система на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Бургас са регистрирани няколко наложени му административни наказания по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за прилагането му (ППЗДвП) – с един брой НП и със седем броя фишове (л. л. 184 и 185 от ДП).

На 13.08.2018 г около 18:00 часа, пострадалата З. С. посетила аптека „Екстрафарм“, находяща са в гр. Бургас, ж.к.“Меден Рудник“ бл.297, откъдето закупила от свидетеля Д. Х., работещ там като фармацевт, лекарства за себе си. След покупката С. излязла от аптеката и се насочила към пешеходната пътека на бул. „А. Г. Коджакафалията“ с намерението да я пресече, за да се прибере в дома си. Вървяла бавно. Застанала на бордюра и поглеждайки наляво преди да стъпи на пешеходната пътека, видяла, че на разстояние от около седем-осем метра от пешеходната пътека, в бус-лентата, била спряна лека кола, червена на цвят. Други автомобили, спрени в буслентата нямало. Свидетелката С. погледнала към светофара наляво и видяла там лек автомобил, тъмен на цвят. Преценила, че до пристигането на този тъмен на цвят автомобил ще може да премине през пешеходната пътека и стъпила на нея. Очертаната на пътното платно пешеходна пътека била тип „зебра“ (М 8.1). Денят бил слънчев, времето – сухо.

По същото време, подсъдимият Г. И. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на дядо му И. Ш.

5

И. с ЕГН **********, като се движел с него по бул. „А. Г. Коджакафалията“.

В автомобила били и приятелите на подсъдимия – свидетелят Д.Т., който седял на предната дясна седалка и свидетелят М. М. – на задната седалка.

Тримата пътували по бул. „А. Г. Коджакафалията“ в посока ул.

“Въстаническа“ – към заведение за хранене.

Движейки се по булеварда, след като преминал светофарната уредба, подсъдимият И. предприел изпреварване на лек автомобил, в който били свидетелите Л. и М. К., и продължил движението си, но в средната лента за движение по пътното платно на булеварда, в посока към ул. „Въстаническа“, като скоростта на автомобила му била около 50 км/ч. Пътят бил сух, асфалтът равен. Нямало интензивно движение на автомобили и пешеходци. Платното за движение, в посоката, по която се движел И., било с три ленти за движение, като дясната била предназначена за автобуси от градския транспорт, включително и тролейбуси. Напречно на булеварда имало добре различима пътна маркировка пешеходна пътека тип „зебра“ (с маркировка тип М8.1). На около 30 метра преди пешеходната пътека имало поставен знак В27 „Забранен е престоят и паркирането“. В бус лентата имало паркирани автомобили в нарушение на тази забрана въведена с пътния знак В27.

Приближавайки към средата на пешеходната пътека по платното, където в средната лента се движел и лекия автомобил на подсъдимия И., пострадалата С., която поради болестта си се движела бавно, се огледала и забелязала лекия автомобил, управляван от подсъдимия, който намалил скоростта, но не спрял. Настъпил сблъсък между лекия автомобил и пешеходката, като ударът бил в централната предна част на лекия автомобил марка „Мерцедес“ и в лявата страна на тялото на С.. От удара С. паднала на таза и на гръбнака си. Подсъдимият и спътниците му веднага слезли от лекия автомобил, като качили пострадалата на задната седалка и я откарали до спешния център в болница „Бургасмед“, където й била оказана спешна помощ.

Разпечатката съдържа 39 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e3ed6031-6ec0-49a1-b596-b51c587d3b44