Решение № 202 от 10.04.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Видин, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20211320102627 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „БЕСТ АГРО ТРЕЙД 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Владая, общ.Столична, обл.София, ул. „Орница” № 36, представлявано от П.П. против ЗП А. Р. К. , ЕГН **********, с адрес: гр.Брегово, общ.Брегово, обл.Видин, ул.„Георги Димитров” № 24.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: наличието на облигационна връзка между страните по силата на сключен между тях договор да продажба от 30.03.2021г., по силата на който ответникът се е задължил да продаде и предостави на ищеца 50 тона слънчоглед, а ищецът да му заплати продажна цена в размер на 25 000 лева.

Поддържа се от ищеца, че продажната цена е платена на ответника авансово при сключване на договора, за което е издал данъчна фактура, като страните се договорили доставката на слънчогледа да бъде извършена най – късно на 13.09.2021г., както и че ответникът не е изпълнил задължението си в уговоР.я срок и до предявяване на настоящия иск. Други обстоятелства, на които се основава искът са, че ищецът е развалил договора, сключен между страните поради неизпълнение от страна на ответника преди завеждане на делото, като 1 е дал на ответника срок за изпълнение на задължението за доставка, а в случай на неизпълнение – срок за доброволно плащане. Поради липса на реална доставка, както и липса на връщане на авансово платената цена поддържа неоснователно обогатяване от страна на ответника. Ищецът изпратил на ответника нотариална покана от 27.10.2021г., с която го е поканил в срок от 5 дни да изпълни задължението си, като го е уведомил, че в противен случай, ще счита договора за развален и го е поканил в срок от 3 дни от развалянето на договора – да възстанови платената по договора сума, която покана е връчена на ответника при условията на чл.44, ал.1 от ГПК – при отказ на адресата да я получи.

Първоначално ищецът е предявил два иска – за възстановяване на авансово платената цена и иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 25 000 лева, частично предявена от 50 000 лева – представляваща неустойка на основание чл.22 от договора поради неизпълнение на задължението, поето от ответника на основание т.7.1 и/или т.8.1, т.8.2 от договора. С писмена молба от 03.05.2023г. по делото, ищецът е оттеглил предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за пресъждане на неустойка, а съдът е уважил молбата и е прекратил производството по делото в тази част с протоколно определение от 05.05.2023г., влязло в сила. Ищецът е пояснил в молбата си, че през м.Октомври 2022г. ответникът му е заплатил доброволно и извънсъдебно сумата в размер на 25 000 лева – неустойка и е представил доказателство за направеното плащане, както и е представил Споразумение между страните от 05.10.2022г. и извлечение от банковата си сметка.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата в размер на 25 000 лева, представляваща невъзстановена продажна цена, платена авансово от ищеца като купувач по развален между страните договор за продажба на слънчоглед от 30.03.2021г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2021г. до окончателното издължаване.

Ищецът ангажира доказателства, които не са оспоР. от ответника. Претендира пресъждане на разноските по делото и по обезпечителното производство, проведено във връзка с предявяване на бъдещ иск, молбата по което е уважена.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с 2 който признава иска по отношение на неговото основание – признава фактите по отношение на сключения между страните договор за продажба от 30.03.2021г., по силата на който се е задължил да достави и предаде на ищеца 50 тона слънчоглед, бъдеща продукция, реколта 2021г., при продажна цена 25 000 лева без ДДС, както и че цената е платена изцяло от ищеца авансово при сключване на договора, за което е издадена данъчна фактура. Заявява от своя страна, че не поддържа първоначално наведеното възражение за неизпълнение на договора поради форс – мажорни обстоятелства, но поддържа, че с направеното от него доброволно плащане в размер на 25 000 лева през м.Октомври 2022г. по сметка на ищеца, е погасил дължимата се главница, а не неустойка по договора.

Съдът, след като разгледа предявения иск и взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:

С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и за пресъждане на разноски, направени в обезпечителното производство по чл.389 от ГПК – допуснато обезпечение на бъдещ иск.

Основанието на предявените искове е връщане на продажната цена по развален договор за продажба на бъдеща селскостопанска продукция и пресъждане на лихва за забава върху главницата. Исковете са предявени за сумата от 25 00 лева - главница и лихва за забава върху нея за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното издължаване,.

Исковете са предявени от надлежни страни – ищец, претендиращ връщане на продажната цена по развален договор за продажба и лихва за забава върху нея, както и за пресъждане на разноски по предхождащо настоящото обезпечително производство за предявяване на бъдещ иск, срещу ответника – земеделски производител, видно от регистрационна карта, изд. от Министерство на земеделието и храните /лист 10 от делото/. Искът е предявен пред компетентен съд съгласно чл. 113 от ГПК – Районен съд – Видин.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

3

С протоколно определение от 19.06.2023г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между страните е било налице валидно облигационно отношение – договор за продажба на бъдеща продукция – слънчоглед, сключен на 30.03.2021г., по силата на който ответникът се е задължил да достави и предаде на ищеца 50 /петдесет/ тона слънчоглед при продажна цена 25 000 лева; че цената по договора е заплатена изцяло от ответника като купувач авансово при сключване на договора, за което е издадена данъчна фактура; че страните се договорили доставката на слънчогледа да бъде извършена най – късно до 13.09.2021г., както и че ответникът не е изпълнил задължението си да достави в срок договореното количество слънчоглед. Горните обстоятелства се установяват безспорно и от представените по делото писмени документи приети като доказателства по делото: договор за продажба от 30.01.2021г. /лист 4 – 8 от делото/, нотариално заверен, Фактура № 65/30.03.2021г. /лист 9 от делото/ и платежно нареждане от 03.04.2021г. /лист 12 от делото/.

Не се спори между страните, че датата на най – късно изпълнение на задължението за доставка от страна на ответника – 13.09.2021г., както и че до датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело – 29.12.2021г. задължението не е изпълнено – обстоятелство, което ако е налице, е в тежест на ответника да го установи. Същото се следва и по отношение на връщане на авансово платената от купувача продажна цена, след разваляне на договора от последния с нотариална покана, връчена на ответника от нотариус при условията на отказ от адресата да я получи, видно от вписването върху нея /лист 15 и 16 от делото/. От съдържанието й се установява, че ответникът е поканен от ищеца да изпълни договора в срок от 5 дни от получаването на поканата, тоест до 11.11.2021г., като в противен случай, че счита договора за развален, като в този случай кани ответника да възстанови заплатената продажна цена в тридневен срок.

Видно от представеното по делото Споразумение с дата 05.10.2022г., носещо подпис за всяка от страните и печат за ищцовото дружество /лист 68 – 71 от делото/, страните са договорили /чл.1.1 от споразумението/, че продавачът ЗП А. Р. К. дължи на купувача „БЕСТ АГРО ТРЕЙД 1“ ЕООД сумата в размер на 25 000 лева, авансово платена продажна цена, като купувачът „БЕСТ АГРО ТРЕЙД 1“ ЕООД декларира, че се отказва от претенцията си за 4 неустойка. Договорен е начин на плащане на главницата, както и начин на плащане на дължими към купувача разноски, които не са предмет на настоящото производство.

Не се спори между страните и се установява от представеното по делото платежно нареждане /лист 66 от делото/, че на същата дата – 05.10.2022г. ответникът е превел по банков път на ищцовото дружество сумата в размер на 25 000 лева, с основание за превода: “По споразумение от 05.10.2022г. с Бест Агро.“

Така установената фаткическа обстановика се установява безспорно от признатите от ответника фактически обстоятелства и от събраните и приети по делото писмени доказателства, които не си противоречат, а се допълват.

Останалите представени от страните писмени доказателства като проект на споразумение и извлечения от електронни съобщения не следва да се обсъждат, тъй като първите не са подписани от никоя от страните, а вторите – като не необходими към изясняване на правния спор от фактическа страна.

Съдът намира от правна страна следното:

Между страните е сключен валиден договор за покупко - продажба.

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД: съгласно тази разпоредба получилият нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. За възникване на това задължение е необходимо да се осъществят следните факти: наличие на договор, изпълнена по договора престация и отпадане на договора на законово основание. В случая първите два факта – сключването на договора и заплащането от страна на ищеца на ответника на сумата от 25 000 лева са доказани по делото. Третият факт – отпадането на облигационното основание също не е спорен между страните, като ответникът признава неизпълнение на насрещното си задължение да престира. Ищецът поддържа, че законосъобразно е уважил правото си да развали договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД , а ответникът не оспорва това твърдение. Съгласно тази разпоредба, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението е направено писмено с нотариална 5 покана, тъй като договорът е сключен в писмена форма. В случая се установи, че по сключения между страните договор за покупко - продажба, ответникът е имал задължение да продаде /достави и предаде/ на ищеца 50 тона слънчоглед, което не е сторил. Поради изложеното, ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задълженията си по него, а ответникът е неизправна страна, тъй като не е престирал в договоР.я срок, нито след това.

На основание клаузите на самия договор и закона, купувачът е развалил договора, като е предоставил на продавача срок за изпълнение. Поради пълно неизпълнение на задължението от насрещната страна, купувачът е развалил договора. Налице е отпаднало основание /сключеният договор/, поради което на основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД, продавачът е длъжен да върне това, което е получил, а именно продажната цена в размер на 25 000 лева – предмет на настоящия иск, за което също е поканен от купувача.

На основание чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да съобрази обстоятелствата, настъпили в хода на делото след предявяване на иска, а именно – в настоящия случай – извършено плащане на сумата в размер на 25 000 лева от страна на ответника в полза на ищцовото дружество. Спорно е между страните единствено обстоятелството, дали с банковия превод, с който е наредена тази сума е погасена главницата за връщане на продажната цена от продавача на купувача или е погасена претенцията му за неустойка за неизпълнение на договора, предвидена в самия договор. Съдът намира, че с направеното от ответника плащане, същият е погасил именно задължението си за връщане на платената му от ищеца цена по договора за покупко – продажба, тъй като плащането е станало в хода на настоящото производство, на дата 05.10.2022г.