Решение № 3828 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3828 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100510707 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

С решение №11627/17.06.2025 г., постановено по гр. д. №55349/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап. 29, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23600/ 24 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 677,97 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., и сумата 24,06 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., относно топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. „********, отчитани по партида с аб. № 289995, ведно със законната лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземанията, е признато за установено, че И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ап. 29, ДЪЛЖИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул.

„Ястребец“ 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23600/ 24 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1

677,97 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., и сумата 24,06 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., относно топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, отчитани по партида с аб. № 289995, ведно със законната лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на вземанията.

Решението в частта, с които са отхвърлени исковете срещу Д. Г. К., предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 81,18 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 02.04.2024 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на сумата 5,00 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 02.04.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, както и в частта, с която са отхвърлени исковете срещу И. В. Д., предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 81,18 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 02.04.2024 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на сумата 5,00 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 02.04.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, като необжалвано е влязло в законна сила.

Настоящото въззивно производство е образувано е по повод въззивна жалба с вх. №236715/07.07.2025 г. на Д. Г. К., ответник в първоинстанционното производство, представлявана от адв. И. Н., срещу решението в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 677,97 лв.- дължима главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва до окончателно изплащане, 24.06 лв.- главница за дялово разпределение. В жалбата са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение на изводите за дължимост на сумата, формираща главница за цена на потребена топлинна енергия, както и за услугата дялово разпределение, поради липсата на валидно действаща формула за изчислена на потребената топлинна енергия. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове да бъдат отхвърлени. Въззивницата поддържа, че т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г., която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е отменена, поради което главната претенция за цена на топлинна енергия следва да бъде отхвърлена. Поддържа, че не е налице основание и за присъждане на сумите за дялово разпределение. Претендира разноски.

2

Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. №240963/10.07.2025 г., подадена от И. В. Д., ответник в първоинстанционното производство, представляван от адв. С. К., срещу решението, в частта, с която е признато за установено, че последният дължи суми в размер на 677,97 лв.- главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва до окончателно изплащане, 24.06 лв.- главница за услуга дялово разпределение. В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановения съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени.

Въззивникът поддържа, че няма качеството потребител на топлинна енергия, тъй като фактурите, издавани от „Топлофикация София“ ЕАД са единствено на името на Д. К., като на нейно име била открита партидата. Оспорва дължимостта на сумите за топлинна енергия с оглед отмяната на т.6.1.1 от Методиката. Оспорва дължимостта на цената за услуга дялово разпределение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който жалбите се оспорват като неоснователни и се моли същите да бъдат оставени без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Третото лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по жалбите.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови решението, Софийски районен съд е приел, че ответниците като вещни ползватели на процесния топлоснабден имот имат качеството на битови клиенти на топлинна енергия и са страна по облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия с ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Като е отчел процесуалното поведение на ответниците, а именно, че не се спори относно извършената доставка на топлинна енергия, както и на предоставената услуга дялово разпределение, и кредитирайки приетото по делото експертно заключение по назначената СТЕ, е намерил предявените искове за доказани по основание и ги е уважил до изчислените от експерта стойности.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от 3 фактическа и правна страна следното.

По отношение на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:

Фактическият състав, пораждащ вземането за претендираната стойност на доставена, но непогасена чрез плащане топлинна енергия, включва наличието на облигационно отношение между топлоснабдителното дружество и ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и в качествено отношение топлинна енергия през претендирания период, а за ответната страна е възникнално задължение да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

По отношение на претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана тази услуга, както и че същият е легитимиран да получи възнаграждението в претендирания размер.

Между страните в настоящото производство не се спори, а и се установява, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Първият спорен между страните въпрос е дали ищецът „Топлофикация Софи“ ЕАД е доказал наличието на облигационно отношение с ответника И.

Д., по който съдът намира следното. С неоспорения от страните и приет за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период Д. Г. К. и И. В. Д. са били вещни ползватели на топлоснабдения имот, представляващ ап. 29, находящ се в гр. София, ж.к. „********. Това обстоятелство се установява и от представения по делото Нотариален акт № 180/2016 г., видно от който Д. и К. са дарили на сина си горепосочения имот, като са запазили пожизнено право на ползване. Правилни са изводите на районния съд, че в този случай приложение намира чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която разпоредба качеството на клиенти на топлинна енергия имат вещните ползватели и те са длъжни да заплащат разноските за ползването на вещта поравно и са страни по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. В този смисъл неоснователни са доводите на въззивника Д., че не е страна по облигационното правоотношение с топлоснабдителното дружество.

По-нататък, съдът намира възражението за недължимост на вземането за топлинна енергия поради отмяна действието на т.6.1 от Методиката също за неоснователно. При приложимата към процесния период нормативна уредба, изчислението на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се основава на критерии, които са приложими по отношение на всяка сградна инсталация във всяка сграда в режим на етажна собственост.

Индивидуалността на тези параметри с оглед конкретния случай се отразява 4 единствено в техния числен размер. Следователно необхванатите от методиката параметри не подлежат на изследване във всеки случай на предявен иск за цена на доставена топлинна енергия, а единствено при релевирано възражение, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от тези параметри. При наличие на такова възражение, ако от доказателствата по делото се установи, че през процесния период е била налице изолация на сградата или на отоплителната система с определен вид и характеристики, която оказва съществено влияние върху обема на отдадената топлинна енергия от сградната инсталация или възможността за топлинен обмен между обектите в сградата, съдът следва по реда на чл. 162 ГПК да вземе заключението на вещо лице по съдебно-техническа експертиза за определяне размера на вземането. Предвид достигнатия от СЕС извод в т. 62 от решението, че методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация. Въз основа на така определеното количество, следва да бъде извършено преизчисление на разпределението на топлинната енергия по пера, както и на нейната стойност.