Решение № 368 от 23.05.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Разград, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330100578 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. И. Д. против Държавен фонд „Земеделие“ гр. София и ЦУ на Н. гр. София, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че вземането в размер на 6 788,87 лв., от които:

3 360,00 лв. – главница, 65,52 лв. – лихва за забава за периода 25.04.1997 г. – 30.11.1997 г. и 3 363,29 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.1997 г до 28.01.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2005 г. до окончателното плащане, произтичащо от изпълнителен лист от 26.04.2005 г. по гр. д. № 571 от 2005 г. на Софийски районен съд, издаден в полза на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, е погасено по давност и не се дължи от ищцата. Претендира заплащане на разноските по делото.

Твърди, че като наследник на И.Д.И. от ************, общ. Исперих, починал на 17.03.2010 г., решила да се разпореди с наследствен недвижим имот, но при справка в имотния регистър установила, че спрямо същия била наложена възбрана от ЧСИ Г. Стоянов по изп. д. № 1492/2022 г. Така установила, че има задължения към Н. Варна, офис Разград и към ЦУ на Н., отдел „Частни държавни вземания“.

След извършени справки установила, че наследодателят й приживе имал задължения към Държавен фонд „Земеделие“, за които по гр. д. № 571/2005 г. на СРС бил издаден изпълнителен лист от 26.04.2005 г. за сумата от 6 788,87 лв., от които, главница в размер на 3 360,00 лв., лихва за забава за периода 25.04.1997 г. – 30.11.1997 г. – 65,52 лв., както и 3 363,29 лв. обезщетение за забава за периода 01.12.1997 г. до 28.01.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2005 г. до окончателното плащане. По повод това задължение през 2006 г. било образувано изпълнително дело № 55/2006 г. при ДСИ към PC Исперих, по което нямало движение и същото било перемирано с акт на ДСИ от 13.11.2011 г., а на 21.12.2011 г. изпълнителният лист бил върнат на взискателя.

През 2012 г. въз основа на същият изпълнителен лист по молба на втория ответник било образувано ново изпълнително дело № 171/2012 г. по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, с район на действие ОС Разград, като последното изпълнително действие било извършено на 11.06.2013 г. Акта, с който ЧСИ прекратил делото, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, бил от 2022 г. На 21.12.2022 г. отново по молба на втория ответник било образувано ново изпълнително дело № 1492/2022 г., въз основа на същия изпълнителен лист при ЧСИ Георги Стоянов с район на действие ОС Разград, по което били извършени редица изпълнителни действия.

Твърди, че до настоящия момент не е получавала покана за доброволно изпълнение 1 или какъвто и да било документ, с който да е конституирана в качеството на наследник, като длъжник по гореописаните изпълнителни дела. Счита, че за задълженията по изпълнителен лист, издаден на 26.04.2005 г. по гр. д. № 571/2005 г. на Софийски районен съд, в нейна полза била изтекла общата погасителна давност, установена в чл. 110 от ЗЗД, по отношение на първият ответник – Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, като носител на правото и титуляр по изпълнителния лист и на вторият ответник – ЦУ на Н. гр. София, като носител на правото да събира задължения на първия ответник. Съгласно чл. 162, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ДОПК и чл. 3, ал. 7, т. 5 от ЗНАП, задължението към Държавен фонд „Земеделие“ представлявало частно държавно вземане и се събирало от Н. На основание чл. 163, ал. 2 от ДОПК, редът за неговото събиране бил общият по ГПК.

По образуваното през м. февруари 2012 г. изпълнително дело № 171/2012 г. по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, видно от отбелязването върху изпълнителния лист, последното изпълнително действие било извършено на 11.06.2013 г. В продължение на 9 години нито съдебният изпълнител, нито взискателят по изпълнителното дело не били предприели, каквито и да било действия за събирането на визираните в изпълнителния лист суми. С оглед бездействието на взискателя в продължение на две години, с Постановление от 25.02.2022 г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С настъпване на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнението настъпвало по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласявало настъпването на някое от сочените в чл. 433, ал. 1 от ГПК основания, то имало декларативно, а не конститутивно действие. В конкретния случай счита, че изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на 11.06.2015 г. и към датата на образуване на новото изпълнително дело № 1492/2022 г. при ЧСИ Георги Стоянов – 16.12.2022 г., била изтекла погасителната давност в полза на ищцата. Същото било образувано след изтичане на повече от 5 години след прекратяването на изп. д. № 171/2012 г. по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, тоест след изтичане на общата погасителна давност.

Тъй като правото на принудително изпълнение на вземането на ответника било погасено, била отпаднала и възможността за осъществяването му по принудителен ред.

Веднъж изтекла, погасителната давност не можела да бъде прекъсната. Ето защо, за ищцата възниквал интерес от завеждането на настоящия иск срещу Държавен фонд „Земеделие“ гр.

София и ЦУ на Н. гр. София, с който да установи погасяване на вземането, поради изтекла в нейна полза погасителна давност и съответно – погасяване на правото да се иска принудително осъществяване на вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Държавен фонд „Земеделие“ гр. София е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че изпълнителен лист от 26.04.2005 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 0571/2005 г. срещу И.Д.И. бил издаден в полза на ДФ „Земеделие“ във връзка със сключен Договор № 7290021 от 07.04.1997 г. между тях. Съгласно т. I. 1. и 2. „Предмет на договора“, Фондът предоставял на земеделския производител, чрез Областно управление „Земеделие и хранителна промишленост“, субсидия по 14 000 лева на договорен тон царевица за зърно или сумата 3 360 000 лева за договорени 240 тона царевица за зърно, за финансиране на част (до 20 на сто) от материалните разходи при подготовката и засяването на царевицата, реколта 1997 г., срещу задължение на земеделския производител да предаде по 200 кг от всеки договорен тон царевица за зърно, на определени от министъра на земеделието и хранителната промишленост търговци по пазарни цени, формирани по време на изкупуването, но не по-ниски от 80 на сто от международните цени. Субсидирането на направените разходи се извършвало съобразно основните технологични практики срещу представени от земеделския производител разходооправдателни документи, отговарящи на счетоводните изисквания. Съгласно т. ІІ.2. от договора, задължение на Фонда било да изплати договорения размер на субсидията при доказан целеви характер на направените материални разходи за семена, резервни части, горива, торове, механизирана обработка и др.

Съгласно т. ІІ.3.3. от договора задължение на земеделския производител било да продаде по договор с определен търговец 48 тона царевица за зърно, в срок до 30.11.1997 г. В ДФ „Земеделие“ липсвала информация и документи, че земеделският производител е произвел и продал на определен търговец царевица за зърно. След представяне на фактура 617/08.04.1997 г. за разход за семена и декларация за декарите, които възнамерявал да засее и застрахователна полица, на земеделския стопанин били платени чрез ОУ „ЗХП“ 3 360,00 лв.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, в първото публикуване на закона, за вземанията си по реда на този закон от физическите и 2 юридическите лица фондът се снабдявал с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка. Вземанията се събирали по реда на Закона за събиране на държавните вземания.

През 2005 г. поради неизпълнение на договора от страна на ищеца, след подадено заявление за издаване на изпълнителен лист от ДФ „Земеделие“ в Софийски районен съд, бил издаден процесният изпълнителен лист по гр. д. № 571/2005 г. срещу И.Д.И..

Считат така предявения отрицателен установителен иск срещу ДФ „Земеделие“ за неоснователен и недоказан, защото изтеклата давност не водела до погасяване на самото вземане. То продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи – чл. 118 от ЗЗД. Предмет на отрицателния установителен иск можело да бъде несъществуването на едно право, но не и фактът, че длъжникът „не дължи”. Представените писмени доказателства от ищеца по никакъв начин не доказвали, че получените суми по гореописаните договори били погасени. По отношение на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД, след изтичането й кредиторът губел правото да иска сумата да бъде събрана по реда на изпълнителното производство, но не и да не приеме сумата от длъжника при доброволно плащане от негова страна, дори да не е знаел, че давността вече била изтекла. С оглед изложените съображенията молят предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират разноски, като въвеждат и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. гр. София е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на пасивна процесуална легитимация, а по същество – за неоснователност на същия. Твърди, че за вземанията си ДФЗ се снабдявал с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка, съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗП3П), а вземанията, на основание § 36, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК (в сила от 01.01.2010 г.), се събирали от Н., като правоприемник на Агенцията за държавни вземания. Съгласно чл. 3, ал. 7 от ЗНАП, считано от 01.01.2010 г, същата събирала и частните държавни вземания на ДФЗ, за които имало издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП. На основание § 35, ал. 2 от ПЗР към ЗИДДОПК, Н. била страна по незавършените към посочената дата съдебни производства, включително искови, изпълнителни и по несъстоятелност.

Навежда, че Н. била страна в изпълнителното производство, в качеството си на взискател, по силата на законовите разпоредби, които й давали правомощие да събира принудително частните държавни вземания. Ищцата не била представила доказателства, от които да е видно, че е възникнало правоотношение между нея и Н. По тази причина, по отношение на Н. предявеният иск бил недопустим, поради липса на процесуална легитимация, тъй като последната осъществявала единствено функцията по събиране на частни държавни вземания на ДФЗ. Носител на материалното право на вземане бил ДФЗ и доколкото искът по чл. 439 от ГПК касаел съществуването на посоченото притезателно право, като ответна страна в настоящото производство следвало да бъде конституиран единствено ДФЗ, а постановеният по спора съдебен акт щял да обвърже с правните си последици и Н., доколкото ще засегне съществуването и дължимостта на събираното от нея вземане.

По същество твърди се, че в полза на ДФЗ е издаден изпълнителен лист от 26.04.2005 г. по гр. дело № 571/2005 г. по описа на СРС, срещу И.Д.И., б. ж. на гр. Разград. По молба изх. № 10-01-923/28.07.2006 г. на АДВ и въз основа на изпълнителния титул било образувано изпълнително дело по описа на СИС при Районен съд Разград. В хода на изпълнителното производство била наложена възбрана върху недвижим имот, находящ се в землището на **************. Впоследствие изпълнителното дело било изпратено на СИС при Районен съд Исперих за продължаване на изпълнителните действия по отношение на имота.

Междувременно длъжникът починал и с молба от 18.01.2011 г. било поискано да бъдат конституирани като страни в изпълнителното производство наследниците на И.И., а именно: