Решение № 739 от 19.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Варна , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100500182 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на И. А. И. вх.рег.№ 60510/22.12.2020г срещу решението № 4021/15.12.2020г по гр.д.№ 1240/2020г по описа на ВРС–41с-в, с което са отхвърлени предявените от него срещу Областна дирекция на МВРВарна, искове с правно основание чл.181 ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4320лв., представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер на 120лв за периода от 1.08.2017г до 31.07.2020г, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 10.09.2020г до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 669,84лв – обезщетение за забава, начислена за периода от 01.09.2017г до 09.09.2019г.

Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо него бъде постановено положително такова.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК няма постъпил писмен отговор от насрещната страна ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВАРНА .

1

В исковата си молба И. А. И. излага, че от 1998г е държавен служител в МВР.

Със заповед от 2.02.2017г на Министъра на вътрешните работи бил преназначен за държавен служител в ОД на МВР-гр.Варна, съгласно чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, считано от 1.02.2017г.

През процесния период 1.08.2017 -31.07.2020г е заемал длъжността „Началник на сектор „Човешки ресурси" към отдел „Административен" при ОД на МВР-Варна.

От 1.02.2017г до предявяване на исковете не му е била начислявана и изплащана левовата равностойност на полагащата му се като служител на МВР храна.

Счита, че доколкото законодателят изчерпателно е посочил в разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР кои са служителите на МВР, то следва и нормата на чл.181 ал.1 ЗМВР да се прилага еднакво по отношение на всички служители на МВР.

Размера на левовата равностойност на храната е определен на сумата 120лв месечно.

Служителите на МВР по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР не били посочени в последващите заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени в периода от 2017г до настоящия момент и затова на тях не им била предоставяна храна, съответно не им е заплащана левовата равностойност.

Счита това за празнота в подзаконовата нормативна база, като тези служители, сред които е и той, са поставени в по-неблагоприятно и неравностойно положение спрямо всички други служители, които полагат труд по служебно правоотношение в МВР или по трудово такова.

Според него разпоредбата на чл.181 ал.1 ЗМВР е императивна, и затова на всички служители на МВР следва да се осигурява храна или левовата й равностойност.

Поради изложеното моли за осъждането на ОД на МВР – Варна да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4320лв, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер на 120лв за периода от 1.08.2017г до 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 10.09.2020г до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 669,84лв - обезщетение за забава, начислено за периода от 1.09.2017г до 09.09.2019г.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК от ответната страна ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност на иска.

Не оспорва, че от 1998, и през периода 1.02.2017г - 9.09.2020г, както и към настоящия момент, ищецът е заемал длъжността „Началник на сектор „Човешки ресурси" 2 към отдел „Административен"" при Областна дирекция на МВР-гр.Варна.

Съгласно чл.142 ал.2 ЗМВР в МВР има три категории служители, служебното правоотношение на които е регламентирано в три различни закона.

През 2017г след изменение и допълнение на ЗМВР, служебните правоотношения на държавни служители в МВР, за които се прилага разпоредбата на § 86 от ПЗР на Закон за изм. и доп. на ЗМВР /ДВ бр. 14/2015г/ и които към влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи такова, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.

Съгл.§ 69 ал.6 от ПЗР ЗИД ЗМВР при назначаване на служителите по ал.1 се определя индивидуална основна заплата не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл.181 ал.1.

След 2.02.2017г на държавните служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, включително на ищеца, не е била изплащана левовата равностойност за храна, тъй като на същите е била определена индивидуална основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл.181 ал.1 ЗМВР

Твърди, че нормата на чл.181 ал.1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят изрично е определил статутът на служителите по чл.143 ал.1 т.2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда предоставянето на храна или левовата й равностойност.

Този извод се подкрепял и от направеното изменение на чл.181 ал.4 ЗМВР, в който изрично е посочено, че на служителите по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР се осигурява безплатна храна при извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта от 22:00 часа - 06:00 часа.

Изрично заявява, че определената сума по чл.181 ал.1 ЗМВР за исковия период не е променяна и е в месечен размер от 120лв, а представените с исковата молба листи за изчисляване на законна лихва, чрез калкулатор са с правилно посочени суми и периоди на забавата.

По изложените съображения моли за отхвърлянето на предявените искове.

Така предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.181 ал.1 вр. чл.142 ал.1 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД.

3

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че ищецът е в служебно правоотношение с ответната страна още от 1998г като Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР-Варна и затова оттогава е имал статут на държавен служител.

Със Заповед на Министъра на вътрешните работи от 2.02.2017г е бил преназначен на същата длъжност в същия сектор към отдел „Административен“ при ОД на МВР–Варна През процесния период 1.08.2017г - 31.07.2020г ищецът реално е полагал труд.

Месечният размер на паричната сума за храна през процесния период възлиза на 120лв. Същата се изплаща на служителите, на които се дължи, заедно с основното месечно възнаграждение, чийто падеж е последният ден на месеца, за който се дължи възнаграждението /на текущия месец/.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Спорът е по правото –дали през процесния период ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл.12 ал.1 ЗДСл и дали при уреждане на неговия статут намират приложение и специалните норми на ЗМВР, т.е. дали са му се полагали месечни суми за храна и ако е така - дали същите са му били изплатени чрез включването им при формиране трудовото му възнаграждение за времето от м.08.2017 до 31.07.2020 или такива изобщо не са били включени.

Няма спор между страните, че правоотношението между тях е възникнало още от 1998г за заеманата от ищеца длъжност Началник сектор „Човешки ресурси“, т.е. още при действието на отменения ЗМВР /обн.ДВ бр.17/24.02.2006, в сила от 1.05.2006г/. Съгл.чл.169 от същия служителите на МВР са две категории:

1. държавни служители, чийто статут е уреден със ЗМВР, съгл.ал.2;

2. лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статут е уреден при условията и по реда на Кодекса на труда и този закон, съгл.ал.3

Съобразно ЗАПОВЕД № Iз-1077/7.07.2006г за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР, изд. от М-ра на вътрешните работи, обн.ДВ бр.62/1.08.2006г, в сила от 7.07.2006г, длъжността попада в част „А“ - държавни служители ; раздел V „Специализирани дирекции и аналогични звена и дейности в ръковоството на МВР, националните служби, НИИ и НПИ и Академията на МВР“, позиция 5 , а в част „Б“ са изброени длъжностите на лица, работещи по трудово правоотношение Въз основа на горното следва, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответната страна и по отношение на него са били приложими разпоредбите на ЗМВР.

4

Съгласно § 5 ПЗР от новоприетия ЗМВР, обн.ДВ бр.53/ 27.06.2014, служебните правоотношения на държавните служители в МВР не са прекратени, а са преобразувани, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители са назначени на длъжностите, които са заемали към момента на преобразуване на правоотношенията. Съгл. ал.2 до определяне заплатите на държавните служители по реда на чл.177 на лицата по ал.1 са се заплащали възнагражденията, определени по досегашния ред.

В нормата на чл.142 от новия закон в първоначалната й редакция е било възприето обособяването на двете категории служители, каквито са били и според отменения ЗМВР, а именно:

1. държавни служители, чийто статут е уреден със закона, съгл.ал.2 ; и 2. лицата, работещи по трудово правоотношение, чийто статут е уреден при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР.

От горното следва, че служебното правоотношение на ищеца е било преобразувано, като е продължил да заема същата длъжност.

Едва с изменението на ЗМВР, обн.ДВ бр.14/20.02.2015г, в сила от 1.04.2015г, са въведени съществени структурни промени в организацията на МВР и съответно в статута на служителите, работещи в системата на МВР, като са обособени три отделни категории служители:

1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;

2. държавни служители;

3. лица, работещи по трудово правоотношение

В ал.2 от същата разпоредба е указано, че статутът на държавните служители по ал.1 т.1 се урежда с този закона в ал.3 - на тези по ал.1 т.2 се урежда със ЗДържСл.

Същевременно, в ПЗР на същия изменителен закон са приети § 85 и §86, с които е уреден статутът на заварените правоотношения, като е посочено следното:

С § 85 на ПЗР е посочено, че разпоредбите на ЗДСл се прилагат за държавните служители по чл.142 ал.1 т.2, чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015г.

С § 86 пак там /в сила от 1.04.2015г - ДВ бр.14/2015г/ е посочено, че „за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1.04.2015г, се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 до прекратяване на служебните им правоотношения.

5

От изложеното следва, че с оглед заеманата от ищеца длъжност на юрисконсулт, същият е имал статут на държавен служител в хипотезата на чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР и тъй като към момента на влизане в сила на изменението на закона от 1.04.2015 неговото правоотношение не е било прекратено, а е заварено и затова е преобразувано, то същото попада под хипотезата на § 86, т.е. същият е приравнен по статут на служителите по чл.142 ал.1 т.1 на ЗМВР. От това следва, че ищецът може да се ползва от привилегиите, които законът предоставя на държ.служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност.