Определение № 463 от 28.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Велико Търново, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Станислав Стефански

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско дело № 20234100500276 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.

Същото е образувано по постъпила частна жалба от Д. Я. Й. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р. Т., срещу Определение № 576/09.03.2023г., по гр.д. № 2986/2022г. на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е уважил подадената молба за допълване на постановеното от същия съдебен състав - Определение № 342/09.02.2023г., постановено по същото производство, в частта му относно разпределението на отговорността за разноските.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се иска отмяна на постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК, определение, с твърдения за неправилността на същото. Излагат се подробни съображения за недължимост на същото, както и възражения по отношение на представените в тази връзка от насрещната страна, доказателства, в т.ч. липсата на представен в срок списък по чл.80 ГПК. С подадената частна жалба се претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Препис от подадената въззивна частна жалба е надлежно връчен на насрещната страна, която в законоустановения срок изразява становище за неоснователност на жалбата. Изложени са подробни съображения, като се поддържа, че постановеният първоинстанционен акт, предмет на настоящото производство е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде изцяло потвърден.

По така изложените твърдения в процесната въззивна жалба с правно основание чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Същата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена от името и за 1 сметка на страна в първоинстанционното производство, в рамките на което е постановено съдебното решение, чието допълване по реда на чл.248 ГПК, е било поискано, срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал. 3, изр.2 ГПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

Същата отговаря на изискванията за редовност и допустимост по см. на чл.275, ал.2 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното Определение № 576/09.03.2023г., по гр.д. № 2986/2022г. на РС - Велико Търново, първостепенният съд е допълнил Определение № 342/09.02.2023г. по гр.д. № 2986/2022г. на РС - Велико Търново, като е присъдил в полза на “Е. С.” АД сторените разноски в производството.

Последното е било прекратено, като по същото е осъществена единствено размяната на книжа между страните, а спорът не е бил разгледан в рамките на провеждане на открито съдебно заседание. До разглеждане на правния спор в рамките на открито съдебно заседание не се е стигнало, тъй като с изрична молба на ищеца от 19.12.2022г., е отправено искане по чл.214, ал.1 ГПК, което първостепенният съд е приел за недопустимо, върнал е подадената искова молба и е прекратил висящото пред себе си, производство.

Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на горните обстоятелства, действително макар и производството по делото да е било прекратено и то с влязъл в сила съдебен акт, то на основание чл.78, ал.4 ГПК, ответникът в производството има правото на разноски и при прекратяването на същото, без оглед на обстоятелството дали е станал причина за образуване на производството. На следващо място обстоятелството, че производството не се е развило, т.к. делото не е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, тъй като е било прекратено, не следва да се тълкува в тежест на страната претендираща заплащане на сторените в същото производство разноски. Налице са представени доказателства за съществуването и обема на представителната власт, в т.ч. размера на уговореното адвокатско възнаграждение, в полза на процесуалния представител на ответника. Макар и същите да са представени с молбата по чл.248 ГПК, настоящата съдебна инстанция намира, че са били правилно приети от първостепенния съд, като възраженията на ищеца свързани с непредставянето им в срок са неоснователни. Обемът на представителната власт, която ответникът е учредил за защита на правата и интересите си при насочване на исковата претенция, на първо място се определя от волята на страните, като действително съществуват и хипотези, при които същата не се реализира в пълен обем, както и в настоящата хипотеза. Въпреки това, страната е сторила тези разноски, като е представила доказателства за това, като на основание чл.78, ал.4 ГПК, същата има право на тяхното присъждане. Настоящата съдебна инстанция намира, че размерът на претендираното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на осъществените от процесуалния представител действия във връзка със защита на правата и интересите на ответника в производството.

Предвид горното и на основание чл.278, ал.2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 576/09.03.2023г., по гр.д. № 2986/2022г. на РС - Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3